If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Преглед на структурата на неврона (видове неврони)

В това видео се разглежда структурата на неврона и видовете неврони според тяхната структура.  От Мат Дженсън. Създадено от Матю Бари Йенсен.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

В това видео ще разгледаме структурата на неврона. Диференцираните неврони имат тяло. Тялото се нарича и перикарион (пери – около; карион – ядро). Тяло. Освен това невроните имат израстъци – дендрити и аксон. Дендритите са къси и разклонени израстъци, те често са покрити с малки изпъквания, наречени шипове или бодила, които увеличават рецептивната повърхност и изпълняват някои други функции. Това са дендритите. Вторият вид израстък е аксонът или невритът. Той обикновено е дълъг и няма разклонения до края си. Това е аксонът. Мястото, където аксонът напуска тялото на неврона, се нарича аксонално хълмче. Аксонът може да е къс, но може и да е много дълъг – един метър или повече. Обикновено аксонът няма разклонения преди края си. На края на аксона има структури, наречени аксонални окончания. На този етап аксонът често се разклонява и образува множество аксонални окончания. Първата част от аксона се нарича начален сегмент или още тригерна зона. Някои аксони са толкова дълги, че им трябва специална транспортна система за пренасяне на вещества от тялото, в което са разположени повечето от органелите, до аксоналните окончания и обратно. Веществата трябва да се транспортират и в двете посоки. Аксонът зависи от тези транспортни системи. Големите аксони обикновено са обвити с материал, наречен миелин. Аксоните имат миелинова обвивка, в която има малки прекъсвания, наречени прищъпвания на Ранвие. Това, което съм нарисувал в жълто, е миелинът – всеки от тези сегменти е миелинова обвивка. Прекъсванията в обвивката са на равни интервали и се наричат прищъпвания на Ранвие. Това са малки прекъсвания в миелиновата обвивка. Аксоналните окончания стигат много близо до ефекторната клетка. Ще я нарисувам тук. Това са ефекторните клетки. Ефекторната клетка може да е друг неврон, мускулна клетка или жлезиста клетка. Аксоните на някои неврони завършват върху капиляри за да накарат жлезите да секретират хормони в кръвния поток. Мястото, където аксоналното окончание се среща с ефекторната клетка, се нарича синапс. Това е най-често срещаната структура на един неврон. Но има много различни видове неврони в зависимост от структурата им. А всеки вид може да се раздели на подвидове. Да разгледаме някои от големите категории неврони, разделени според структурата им. В централната нервна система невроните произлизат от нервни стволови клетки, които се превръщат в почти всички видове клетки в централната нервна система. Тези стволови клетки се диференцират в клетки, наречени невробласти. Не се притеснявай за подробностите. Ще говорим за това в повече детайли в отделни клипове за развитието на нервната система. Но нервните стволови клетки и невробластите много си приличат. Те нямат специфична форма или израстъци. Стволовите клетки могат да се превърнат в почти всяка клетка в централната нервна система, докато невробластите могат да се превърнат само в неврони. Невробластите могат да мигрират надалеч от стволовите клетки до точно отреденото място което телата ще заемат след като се развият. След това в невробластите се оформя израстък – аксонът, който се насочва към ефектроната си клетка. В края на растящия аксон се намира структура, наречена растежен конус. Растежният конус следва напътствия от средата, докато достигне ефекторната клетка на неврона. През подобен процес преминават и невроните от периферната нервна система. Но първичните и мигриращите клетки за тези неврони са клетките на нервния гребен, а не нервните стволови клетки и невробластите. На този етап клетките имат само един израстък – аксон. Това са униполярни невробласти. Наричат се така, тъй като имат само един полюс, един израстък, който им дава посока. При човек се срещат униполярни невробласти основно по време на развитието му. Следващият структурен вид има тяло и един аксон, но има и един дендрит. Тези неврони имат два израстъка или два полюса, затова ги наричаме биполярни. Следващият вид неврони имат тяло, един аксон и много дендрити. Следователно тези неврони имат много полюси, затова ги наричаме мултиполярни неврони. Те са най-често срещаният структурен вид неврони при възрастния човек. Последната голяма структурна категория неврони е малко по-различна. Тези неврони имат тяло, един къс израстък, който излиза от тялото и се разклонява на два дълги израстъка, всеки от които върви в противоположна посока. И двата израстъка са аксони. Аксонът, който носи информация от периферията, се нарича периферен, а аксонът, който носи информация към централната нервна система, се нарича централен аксон. Функцията на края на периферния аксон прилича на тази на дендритите при другите видове неврони. Ще разгледаме функциите на денритите и аксоните в следващото видео. Тази част от периферния аксон, близо до края му, е началният сегмент, също като тази част, близо до тялото при мултиполярния неврон. Както при тези неврони това е аксоналното хълмче, (показва на схемата) а това са аксоналните окончания, при този вид неврони това е аксоналното хълмче, а аксоналните окончания са чак на края на централния аксон. Този вид неврони имат дълго и забавно име – наричат се псевдоуниполярни неврони. Причината е, че донякъде това прилича на униполярна клетка с един израстък, излизащ от тялото. Но късият израстък се разделя на два дълги аксона. Така че имаме различна структура от тази на униполярната клетка.