If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Курс: Здраве и медицина > Раздел 10

Урок 1: Въведение в нервната система

Видове невротрансмитери

Създадено от Матю Бари Йенсен.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

В това видео ще говорим за различните видове невротрансмитери. Невротрансмитерите са вещества, които предават информация между невроните и техните ефекторни клетки в химичните синапси. Има хиляди невротрансмитери, които могат да се класифицират по много различни начини, но може би най-често ги разделяме според молекулярната им структура – на аминокиселини, пептиди, моноамини и други. Ще спомена няколко химични термина. Не се притеснявай, ако не ги знаеш, но ако са ти интересни, има много страхотни клипове на тези теми в Кан Академия. Ще представя първата категория с тези три невротрансмитера. Това е категорията на аминокиселините. Невротрансмитери, които са аминокиселини. Аминокиселини. Това са тези три съединения тук. Аминокиселините имат аминогрупа ето тук, имат и карбоксилна група. Тази част тук. Има много различни видове аминокиселини, но само някои от тях изпълняват функцията на невротрансмитери в нервната система. Следващата категория невротрансмитери, за която ще говоря, е тази тук – това са пептидите. Невротрансмитери, които са пептиди. Имаме само един представител на тази група ето тук. Пептидите са полимери или вериги от аминокиселини. Няколко аминокиселини се свързват и образуват вериги или полимери, които наричаме пептиди. Пептидите са много по-големи молекули в сравнение с всички други видове невротрансмитери. Понякога невротрансмитерите биват разделяни на пептиди и всички останали невротрансмитери, които се наричат малки молекули. Невротрансмитерите в този ред представят следващата голяма категория, която е тази на моноамините. Невротрансмитери, които са моноамини. Те са на този ред. Избрал съм пет представителя от групата на моноамините. Те понякога се наричат биогенни амини. Моноамини или биогенни амини. Моноамините са органични молекули с аминогрупа тук, тук и тук, тук и тук, свързана с ароматна група тук, тук, тук, тук и тук. Аминогрупата и ароматната група са свързани чрез верига от два въглеродни атома, тази част тук, тук, тук, тук и тук. Ще отбележа тези три моноамина със звездички, защото те имат и друго име. Ще нарисувам тук едни звездички. Това име е катехоламини. Катехоламини. Катехоламините са подгрупа на моноамините, те съдържат катехолова група, тя е ето тази част тук, съдържа бензенов пръстен и две хидроксилни групи. Тук имаме една хидроксилна група, а тук – още една. Всички катехоламини имат катехоламинова група. Има много други видове невротрансмитери, които не са аминокиселини, моноамини или пептиди. Невротрансмитерът тук е техен представител. Ще нарека тази категория – други. Това са другите видове невротрансмитери. Ще те запозная с някои важни невротрансмитери от всяка от тези групи и ще спомена някои от функциите им. Не се тревожи много за функциите на този етап, невротрансмитерите правят много различни неща в различни части на нервната система, затова ще се върнем към функциите им и в други клипове. Сега искам набързо да представя някои важни невротрансмитери от всяка от тези групи. Да започнем с аминокиселините. Важен невротрансмитер, който е аминокиселина, е този тук. Това е глутамат. Глутамат. А този е гама-аминомаслена киселина, съкратено – ГАМК (или GABA на англ.). Гама-аминомаслена киселина – ГАМК. Това е глицин. Глицин. Глутаматът е най-често срещаният възбуден невротрансмитер в нервната система. Ще напиша голям знак плюс над него, защото най-често, когато неврон отдели невротрансмитер, който възбужда ефектроната клетка, този невротрансмитер е глутамат. Обикновено той предизвиква деполяризация в ефектроните клетки и ги възбужда. ГАМК и глицинът са най-често срещаните инхибиторни невротрансмитери в нервната система. Ще нарисувам големи минуси над ГАМК и глицина, защото най-често те предизвикват хиперполяризация в ефекторните клетки, което ги инхибира. ГАМК е най-разпространеният инхибиторен невротрансмитер в главния мозък, докато глицинът е най-разпространеният инхибиторен невротрансмитер в гръбначния мозък. Следователно аминокиселинните невротрансмитери участват в повечето от функциите на нервната система. Ако помислим за почти всичко, което прави нервната система, в даден момент във веригата от реакции или в мрежата от неврони глутамат, ГАМК и/или глицин ще вземат участие в предаването на информация през тези мрежи. Има много важни невротрансмитери, които са моноамини, но аз ще спомена тези пет, които се смятат за най-важните. Първият е серотонин. Серотонин. Следващият е хистамин. Хистамин. След това имаме допамин. Допамин. А това е адреналин (епинефрин). Адреналин. До адреналина имаме неговия близък братовчед норадреналина (норепинефрин). Норадреналин. Всички тези пет невротрансмитера са моноамини, но тези трите – допамин, адреналин и норадреналин – се наричат и катехоламини. Моноамините имат много различни фунцкии в нервната система и по-точно в главния мозък, включително важни функции като съзнание, внимание, когнитивни функции или мислене, емоции и чувства. Норадреналинът се отделя от някои автономни неврони в периферната нервна система. Проблеми с тези моноаминни невротрансмитери се срещат при много заболявания на нервната система. Много лекарства/наркотици, които се употребяват от хората, засягат моноаминните невротрансмитери. Има и много пептидни невротрансмитери, които са важни, включително група пептидни невротрансмитери, наречена опиoиди. Опиoиди. Опиоидите са група, която е част от по-голямата група на пептидните невротрансмитери. Това е пример за опиоид. Това е ендорфин. Ендорфин. Пептидните невротрансмитери участват в много функции на нервната система, но специално опиоидите имат важна роля за възприемането на болка. Много медикаменти, които се използват за контролиране на болка, оказват влияние върху опиоидните невротрансмитери. Накрая, но определено не на последно място, имаме групата на другите невротрансмитери. Често, когато имаме група "други", това означава, че нещата, събрани в нея, не са много важни, но в случая с невротрансмитерите има много важни невротрансмитери, които не са аминокиселини, нито моноамини или пептиди. Например този невротрансмитер тук се нарича ацетилхолин. Ацетилхолин. Ацетилхолинът определено е един от най-важните невротрансмитери. Той изпълнява много функции в централната нервна система, както и в периферната нервна система, където се отделя от повечето неврони на автономната нервна система (наричана по-често у нас вегетативна нервна система). Ще напиша АНС (ANS) – автономна нервна система. Ацетилхолинът се отделя от неврони, наречени двигателни неврони, които образуват синапси с клетки на скелетните мускули и им казват да се съкратят, за да можем да се движим. Отново ще кажа, че не трябва да се притесняваш за тези функции, защото в други клипове ще говорим повече за структурата и функцията на нервната система, както и за пътищата на отделните невротрансмитери. Тук исках само да представя различните видове невротрансмитери, за да можеш да разбереш колко голямо е разнообразието на функциите на всички тези невротрансмитери в нервната система.