If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Епендимни клетки

Това видео описва структурата и функцията на епендимните клетки.  От Matt Jensen. Създадено от Матю Бари Йенсен.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

В този клип ще говорим за епендимните клетки (епендимоцити). Но нека първо нарисувам главния мозък и гръбначния мозък. Ще нарисувам голям кръг, за да означа мозъка, и дълга структура като тази, за да означа гръбначния мозък. В главния мозък и в гръбначния мозък има кухини, които са пълни с течност. Тези кухини са свързани помежду си. Те са свързани към този тесен канал, който слиза надолу в гръбначния мозък. Не се тревожи за анатомията на всичко това. Ще се занимаваме с нея в други клипове. Тези кухини са пълни с течност, наречена гръбначно-мозъчна течност за главния мозък и за гръбначния мозък. Кухините са покрити с епендима, изградена от епендимни клетки. Името епендима идва от гръцки и означава покритие. Епендимните клетки, които изграждат епендимата, са глиални клетки на централната нервна система, произлизащи от нервни стволови клетки. Ако погледнем по-отблизо епендимните клетки ето тук, ще видим, че те образуват еднослоен кубичен епител. Еднослоен означава, че има само един слой клетки, кубичен означава, че имат форма на куб, а епител означава, че те покриват нещо, в този случай клетките покриват кухина. Да кажем, че това е страната откъм гръбначно-мозъчната течност или ликвора (CSF от англ. cerebral spinal fluid – гръбначно-мозъчната течност). А тази страна гледа към тъканната течност на централната нервна система, течността между клетките на главния мозък и на гръбначния мозък (IF от англ. interstitial fluid – тъканна течност). На страната на епендимните клетки, която гледа към гръбначно-мозъчната течност, има голям брой малки израстъци, наречени микровили. Те увеличават повърхността на епендимните клетки от тази страна. Освен това клетките имат и израстъци, които са малко по-дълги, те се наричат цилии – това са подвижни структури, които приличат на камшичета. С движението си те спомагат движението на гръбначно- мозъчната течност. Една от основните функции на епендимните клетки е да създадат бариера между гръбначно-мозъчната течност и тъканната течност. Следователно, до определена степен те ограничават движението на клетки и големи молекули между тези пълни с течност кухини и тъканната течност в мозъка. Като цяло епендимните клетки изграждат доста пропусклива бариера, особено ако я сравним с кръвно-мозъчната бариера, изградена от капилярите в централната нервна система и крайните крачета на астроцитите. Това, че епендимната бариера е пропусклива, я прави полезна за медицински изследвания, тъй като има зони, от които можем да вземем проби от ликвора и да ги изпратим за лабораторен анализ. Когато анализираме гръбначно-мозъчната течност, може да получим много информация за това какво се случва в мозъчната тъкан и в гръбначния мозък, тъй като това е сравнително пропусклива бариера. Втората основна функция на епендимните клетки е да участват в секрецията на гръбначно-мозъчна течност. Секретиране на гръбначно- мозъчна течност (ликвор). Специализирани епендимни клетки и капиляри образуват малки сплетения в някои от кухините на мозъка. От тях се секретира гръбначно- мозъчната течност в кухините на мозъка, така че има капиляри, които са много близо до епендимните клетки. В тези малки сплетения се секретира течност през епендимните клетки и се създава гръбначно- мозъчната течност.