Епендимни клетки

В този клип ще говорим за епендимните клетки (епендимоцити). Но нека първо нарисувам главния мозък и гръбначния мозък. Ще нарисувам голям кръг, за да означа мозъка, и дълга структура като тази, за да означа гръбначния мозък. В главния мозък и в гръбначния мозък има кухини, които са пълни с течност. Тези кухини са свързани помежду си. Те са свързани към този тесен канал, който слиза надолу в гръбначния мозък. Не се тревожи за анатомията на всичко това. Ще се занимаваме с нея в други клипове. Тези кухини са пълни с течност, наречена гръбначно-мозъчна течност за главния мозък и за гръбначния мозък. Кухините са покрити с епендима, изградена от епендимни клетки. Името епендима идва от гръцки и означава покритие. Епендимните клетки, които изграждат епендимата, са глиални клетки на централната нервна система, произлизащи от нервни стволови клетки. Ако погледнем по-отблизо епендимните клетки ето тук, ще видим, че те образуват еднослоен кубичен епител. Еднослоен означава, че има само един слой клетки, кубичен означава, че имат форма на куб, а епител означава, че те покриват нещо, в този случай клетките покриват кухина. Да кажем, че това е страната откъм гръбначно-мозъчната течност или ликвора (CSF от англ. cerebral spinal fluid – гръбначно-мозъчната течност). А тази страна гледа към тъканната течност на централната нервна система, течността между клетките на главния мозък и на гръбначния мозък (IF от англ. interstitial fluid – тъканна течност). На страната на епендимните клетки, която гледа към гръбначно-мозъчната течност, има голям брой малки израстъци, наречени микровили. Те увеличават повърхността на епендимните клетки от тази страна. Освен това клетките имат и израстъци, които са малко по-дълги, те се наричат цилии – това са подвижни структури, които приличат на камшичета. С движението си те спомагат движението на гръбначно- мозъчната течност. Една от основните функции на епендимните клетки е да създадат бариера между гръбначно-мозъчната течност и тъканната течност. Следователно, до определена степен те ограничават движението на клетки и големи молекули между тези пълни с течност кухини и тъканната течност в мозъка. Като цяло епендимните клетки изграждат доста пропусклива бариера, особено ако я сравним с кръвно-мозъчната бариера, изградена от капилярите в централната нервна система и крайните крачета на астроцитите. Това, че епендимната бариера е пропусклива, я прави полезна за медицински изследвания, тъй като има зони, от които можем да вземем проби от ликвора и да ги изпратим за лабораторен анализ. Когато анализираме гръбначно-мозъчната течност, може да получим много информация за това какво се случва в мозъчната тъкан и в гръбначния мозък, тъй като това е сравнително пропусклива бариера. Втората основна функция на епендимните клетки е да участват в секрецията на гръбначно-мозъчна течност. Секретиране на гръбначно- мозъчна течност (ликвор). Специализирани епендимни клетки и капиляри образуват малки сплетения в някои от кухините на мозъка. От тях се секретира гръбначно- мозъчната течност в кухините на мозъка, така че има капиляри, които са много близо до епендимните клетки. В тези малки сплетения се секретира течност през епендимните клетки и се създава гръбначно- мозъчната течност.