Микроглия

В този клип ще говорим за микроглията – това са глиални клетки в централната нервна система. Името им идва от гръцки думи, които означават "малко лепило" – това не звучи много смислено. Но когато всички глиални клетки са получавали имената си, било забеляно, че микроглиоцитите са значително по-малки от всички други видове глиални клетки. Затова клетките били наречени микроглия. Всички други видове глиални клетки взети заедно могат да бъдат наречени макроглия, защото са по-големи от микроглията. Повечето или всички микроглиоцити произлизат от моноцити в кръвообращението, които идват от костния мозък и след това навлизат в централната нервна система. Следователно те са част от ембриона, от частта, наречена мезодерма, а не произлизат от ектодермата, както всички други нервни клетки. Микроглиоцитите имат различни форми. Неактивираните микроглиоцити имат малко тяло и много израстъци, които са дълги и разклонени във всички посоки. Когато са в тази форма, микроглиоцитите са неактивирани. Активираните микроглиоцити са по-големи и имат закръглена форма. Някои казват, че активираните микроглиоцити имат форма на амеба. Когато имат такава форма, микроглиоцитите са активирани. Когато микроглоцитите не са активирани, те просто анализират тъканната течност. Имат дълги и разклонени израстъци, които се простират надалеч и "наблюдават" тъканната течност. Те търсят някакъв проблем. Когато неактивираните микроглиоцити засекат неприятност, те се превръщат в активирани микроглиоцити. Прибират дългите си, разклонени израстъци, и се превръщат в закръглени, активирани микроглиоцити. Основните неприятности, за които следят, са възпаления. Възпаление може да се предизвика от нараняване на тъканта на централната нервна система или от някакъв вид инфекция, предизвикана от бактерия или вирус, който е навлязъл в централната нервна система. Сега активираните микроглиоцити изглеждат и се държат като макрофагите навсякъде другаде в тялото. Макрофагите са клетки, които се движат през тъканите и търсят мъртви или повредени клетки, или чужди клетки. Следователно активираните микроглиоцити се движат и мигрират към зоните на възпаление в търсене на бактерии или други чужди клетки, които са нахлули и са предизвикали инфекция, или на мъртви или повредени клетки в централната нервна система. Ако активиран микроглиоцит открие чужда клетка като бактерия, той ще отдели вещества, наречени цитотоксични, които могат да убият чуждата клетка. Например активни форми на кислорода (съкратено ROS от англ. reactive oxygen species), които могат да убият бактериална клетка. Секретиране на цитотоксични фактори е една от основните функции на микроглията. След като микроглиоцитите са убили бактерията, имаме останки от бактериалната клетка, това са компонентите на унищожената бактерия. А най-любимото нещо на микроглиоцитите е да излапат тези остатъци. Не е задължително да са остатъци на чужда клетка като бактерия. Може да е всяка клетка на нервната система, която е мъртва или повредена и има нейни останки. На практика всичко, което не е нормална здрава клетка на централната нервна система, може да бъде изядено от микроглията. Остатъците ще бъдат поети в микроглиоцита и ще бъдат разградени на по-малки части. Това е друга основна функция на микроглията, която се нарича фагоцитоза. Това означава изяждане на клетки или на останки на клетки. Активираните макрофаги в други части на цялото тяло изглеждат като активираната микроглия. Изброените функции не винаги се изпълняват в реда, който представихме. Ако микроглиоцитът се натъкне на нещо ненормално и го фагоцитира, това може да накара клетката да започне да произвежда цитотоксични фактори или други вещества, които комуникират с имунни клетки и предават информацията. След като микроглиоцитът изяде останките, той изпълнява следващата си основна функция, която е да вземе разградените парченца от изядените останки и да покаже малки части от тях на повърхността си. Така другите клетки могат да ги видят, по-точно другите клетки на имунната система като лимфоцитите. Лимфоцитите ще дойдат тук и ще погледнат парченцата от останките, които микроглиоцитът е изял и им показва на повърхността си. Всяка молекула, която може да бъде разпозната от имунната система, се нарича антиген. Функцията, която описахме, е антигенно представяне. Тези имунни клетки допълнително усилват възпалението и се опитват да го направят по-специфично насочено към антигена, особено ако произлиза от чужда клетка. Следователно микроглията се активира при възпаление и може да допринесе за възпалението. Микроглията има важна роля във възпалителните процеси в централната нервна система. Освен това микроглиоцитите могат да повлияят невроните, другите видове глия, други клетки от имунната система и обратното. Това става чрез обмен на различни вещества.