If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Не двигателни признаци и симптоми на болестта на Паркинсон

Посети (http://www.khanacademy.org/science/healthcare-and-medicine) за материали, свързани със здравето и медицината, както и (http://www.khanacademy.org/test-prep/mcat) за материали, свързани с MCAT. Тези клипове не предоставят медицински съвети, а са с информативна цел. Клиповете не целят да заместят професионална медицинска оценка, диагноза или лечение. Винаги се съветвай с лекар по всички въпроси, които имаш относно дадено заболяване. Никога не пренебрегвай професионалните медицински съвети и не отлагай посещението си при лекар заради информация в клипове на Кан Академия. Създадено от Емма Джайлс.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Когато мислим за болестта на Паркинсон, често си представяме, че болният има тремор, мислим за видимите симптоми. Спомням си, че това беше основното нещо, което аз си представях, преди да започна да чета повече за заболяването. Болестта на Паркинсон предизвиква тремор, както и други двигателни проблеми. Но тя е много повече от двигателно разтройство. Болестта причинява много различни симптоми и много повече проблеми от двигателните, защото до голяма степен се дължи на разрушаването на допаминергичните неврони в мозъка, а те са много важни. Разрушаването на тези неврони е много сериозен проблем. Сериозно е, защото невроните разчитат едни на други, за да предават сигнали. За да предават сигнали през мозъка и да изпълняват функциите, за които разчитаме на тях. Например да запомним къде сме си оставили ключовете или да сметнем нещо наум. Комуникацията между невроните прилича на "играта на телефон", може би си я спомняш. В играта на телефон имаме няколко участници, между тях се образува нещо като верига и целта на играта е първият човек да изпрати съобщение до последния. Но уловката е в това, че всички тези хора по средата си предават съобщението и то не трябва да се променя, така че до последния човек да стигне това, което е казал първият. Човек А ще предаде съобщението на човек Б, съобщението може да съдържа упътване за това как се стига от една част на града го друга. След това човек Б трябва да каже съобщението на човек В, а човек В ще го предаде на човек Г и така нататък, докато съобщението не стигне последния човек, който ще трябва да прекоси града и да стигне до мястото от упътването. За да може правилното упътване за ориентиране в града да стигне от първия човек до последния до последния, са необходими всички тези хора в средата, които образуват малка мрежа. Трябва всеки от тях да предаде съобщението правилно. Дори само един от тях да го обърка малко, например да каже грешно име на улица или неточен номер автобус, цялото съобщение ще се промени. По подобен начин си говорят и невроните в мозъка. Те си говорят, за да изпълнят някаква функция, работят в мрежа, в която разчитат един на друг. Когато тези неврони се разрушат, както се случва при болестта на Паркинсон, работата на цялата мрежа се нарушава, също като при играта на телефон, която не се получава без помощта на всеки от участниците. Ако има нарушение в мрежата се нарушават и различните функции, за които са отговорни невроните в мрежата. Виждаме нещо такова при болестта на Паркинсон. Нека първо се отправим към носа. Какво може да се случи с тази част от мозъка и тази малка структура тук, която наричаме обонятелна луковица? Виждаме обонятелната луковица ето тук, тя ни помага да усещаме мирис. Когато невроните в нея спрат да работят и да комуникират помежду си, този човек може да започне да изпитва проблеми с обонянието. Възможно е да не усеща никакви миризми, ако сложиш нещо пред него, например пилешка супа, може да не познае какво е сложено пред него, ако очите му са затворени. Или вместо да не усеща никакви миризми, може да му е трудно да различи две различни миризми. Проблемите с обонянието са много често срещани при болестта на Паркинсон, това е едно от първите нарушения, които се наблюдават. Понякога проблемите с обонянието се появяват дори преди двигателните симптоми. Ако сега се отправим насам и погледнем тези части от мозъка, тук имаме челния дял на мозъка, а тази част се нарича лимбична система. Различните структури в лимбичната система работят заедно и са отговорни за настроенията ни. Изпълняват функции, свързани с настроенията. Когато невроните в тези структури започнат за изпитват проблеми с комуникацията, когато се разрушат, пациентът може да има проблеми с настроенията си. Това се случва при болестта на Паркинсон и пациентите може да страдат от депресия или да не изпитват нищо. Не се интересуват от абсолютно нищо. Не искат да излизат навън, за да тичат, както преди, или да гледат любимия си сериал. Това усещане за безразличие наричаме апатия. Възможно е и да започнат да се чувстват много тревожни, да изпитват безпокойство или тревожност, да се притесняват за неща, които никога не са ги тревожили преди. Дори могат да започнат да усещат паника в определени ситуации, например когато наоколо има много хора или когато правят нещо ново. Това са някои от проблемите с настроението, които могат да се появят, когато се наруши комуникацията между невроните в тези части от мозъка. Възможно е да се появят и проблеми със съня. Те може да са причинени от комбинацията от проблеми с настроението или от другите симптоми на болестта, или от лекарствата, или от нарушената комуникация между тези неврони. Може да им е трудно да заспят или да имат проблеми с продължителността на съня. Най-вероятно знаеш колко е трудно да се концентрираш в училище или на работа, ако си само на няколко часа сън. Пациентите с болестта на Паркинсон също могат да се чувстват така, но при тях това се повтаря отново и отново, ден след ден. Може да се превърне в наистина голям проблем, тъй като всичко това се натрупва. Безсънието може да влоши и някои от другите симптоми. Например депресията или тревожността могат да се влошат. С напредване на времето все повече от тези неврони се увреждат и се губят, тогава пациентите с болестта на Паркинсон вече не могат да правят по няколко неща наведнъж. Може да им е много трудно да говорят по телефона и да запишат в същото време телефонен номер, докато някой друг в същата стая гледа телевизия. Неща, които по принцип не ги разсейват, започват да им пречат да изпълняват определени задачи. Може да забележат, че започват да забравят. Може да са били в магазина, да излязат, за да стигнат до колата си и да забравят къде са я паркирали. С времето това се влошава и може да се превърне в деменция. Деменция е общият термин, който използваме, за да опишем пациенти, които имат сериозни проблеми с паметта и извършването на няколко дейности едновременно. Тези проблеми са толкова сериозни, че наистина затрудняват ежедневието им. Малко по-различни от всичко, за което сме говорили досега, са другите нарушения при болестта на Паркинсон, които засягат изключително важната автономна нервна система. Автономната нервна система. Наричаме я автономна нервна система, защото невроните в тази част от нервната система контролират неща, които смятаме за автоматични. Например храносмилането или контрола на сърдечния ритъм, или дори поддържането на телесната температура. Когато тези неврони спрат да си комуникират както преди, се появяват проблеми в играта на телефон и пациентите с Паркинсонова болест могат да имат симптоми като запек, защото не смилат добре храната си, или да им причернява, когато се изправят, защото сърдечният им ритъм не се променя, когато седнат или когато се изправят. Възможно е да започнат да се потят много, защото имат нарушения в регулацията на телесната температура. Това са само няколко примера за някои от по-честите симптоми, които не са свързани с движението. Но пациентите с болестта на Паркинсон имат индивидуални прояви на заболяването, могат да имат и симптоми, различни от тези, които изброихме. Може даден симптом да е много по-сериозно изразен при един пациент, отколкото при друг. Друго нещо, което може да варира при различните пациенти, е кога започват да се проявяват всички тези симптоми. Няма точно правило за това кога започва да се проявява някой от изброените симптоми. Различно е при различните пациенти.