If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:8:08

Видео транскрипция

Представи си, че седиш у дома и гледаш баскетболна игра по телевизора. Всъщност виждаш група неподвижни изображения, поставени едно пред друго, и ти взимаш тези неподвижни изображения, и ги събираш в ума си, и си казваш, че гледаш непрекъсната реалистична баскетболна среща. Как така можем да направим това? Това опитват да адресират принципите Гещалт. Принципи Гещалт. Принципите Гещалт опитват да обяснят как възприемаме нещата по начина, по който го правим. Защо не си казваме, че баскетболът е просто група картинки, а вместо това е непрекъснато реалистично представяне на баскетболна среща? Има няколко различни закона или принципа, които гещалтистите открили, и ще разгледаме всеки от тях, и ще погледнем по един пример. Тук ще разгледаме закона, а тук ще запишем дефиницията. Първият закон, или принцип на Гещалт, е законът за подобието. Закон за подобието. Законът за подобието ни казва, че предмети, които са подобни един на друг, са групирани заедно от мозъка ти. Групирани заедно. Какво означава това? Нека разгледаме един пример. В този пример можеш да видиш, че има квадрати и има кръгове. Има квадрат тук, има кръг тук и така нататък. Може би първото нещо, което забеляза, беше, че това изображение изглежда като група гвадрати един върху друг и групи кръгове един върху друг. С други думи, мозъкът ти естествено забеляза модел. Естествено забеляза, че квадратите създаваха тази вертикална колонка... Извинявай, тези кръгове създадоха тази вертикална колонка и тези квадрати създадоха тази вертикална колонка. Мозъкът ти естествено организира тази картинка във вертикални колонки, вместо в тези по-дълги хоризонтални колонки. Това ни казва първият принцип на Гещалт – че нещата, които са подобни едно на друго, като кръговете, ще бъдат групирани заедно от мозъка ти. Вторият гещалт принцип е законът на Прагнанц. Прагнанц. Това ни казва, че реалността често е организирана или редуцирана до най-простата възможна форма. Реалността е редуцирана до най-простата си форма. Какво имам предвид под това? Нека отново разгледаме един пример. Тук виждаш пет кръга, които са наложени един върху друг. Законът на Прагнанц ни казва, че гледаме това изображение и го разделяме на пет кръга. Ето един кръг, ето два кръга. Защо не го разделяме на по-сложни форми, като да погледнем обекта и да кажем, че има странна диамантена, овална форма, а после тук има полукръг, а после имаме... Или можеш да кажеш, че тук има една права, а тук има друга права. Можем да погледнем това и да го разделим на много по-сложни форми, но не го правим. Гледаме го и просто забелязваме, че тук има един кръг, а тук има друг кръг и те са един върху друг. Гледаме този доста сложен набор прави и го редуцираме до най-простата му форма, която е пет кръга, наложени един върху друг, вместо до по-сложни форми, които се събират в едно, за да образуват това изображение. Третият гещалт принцип, или закон, е законът за близостта. Законът за близостта. Той ни казва, че обекти, които са близо един до друг, биват групирани в едно. Групирани в едно. Нека разгледаме пример за закона за близостта. Тук виждаме група кръгове. Когато погледнеш това изображение, естествено забелязваш този модел, правоъгълен модел окръжности, и забелязваш този друг правоъгълен хоризонтален модел кръгове. Тези кръгове са групирани по-близо един до друг, отколкото тази група кръгове. Мозъкът ти... Нека изтрия това, за да можеш да видиш. Защо не поглеждаме тази група кръгове и не ги поставяме заедно? Това е понеже тези кръгове са по-близки един до друг, отколкото тези кръгове. Има повече разстояние тук между тези кръгове, отколкото ето тук. По-малко разстояние. Естествено гледаме растоянието. Естествено гледаме колко близо са различните тела и групираме тези, които са много близо едни до други. Следващият закон е законът за непрекъсността. Законът за непрекъсността ни казва, че правите се виждат като следващи най-гладкия път. Правите се виждат като следващи най-близкия път. Нека разгледаме един пример. В този пример отново виждаме група кръгове. Когато погледнеш тези, забелязваш, че има непрекъснат поток в тази група кръгове, вместо поток насам. Това е понеже ъгълът тук е много по-малко стръмен от този ъгъл. Мозъкът ти естествено чертае тази права тук и забелязва, че тези кръгове са непрекъснати, докато тези са малко прекъснати. Друго нещо, което мозъкът ти прави, когато гледаш това изображение, е, че взима тези кръгове и ги организира като едно цяло. Групира ги в едно и забелязва модел, че тези кръгове образуват тази непрекъсната права и ги събира, и групира тези окръжности в една категория, една умствена категория, вместо тези тук, които са в своя собствена категория. Това ни казва законът за непрекъсността. Последният закон, или гещалт принцип, е законът за завършека. Законът за завършека. Той просто ни казва, че обекти, които са групирани заедно, се възприемат като цяло. Игнорираме пропуски и завършваме контурни прави. Нека запиша определението. Обекти, групирани заедно, се виждат като цяло. Нека разгледаме един пример. Тук виждаме този ъгъл, виждаме този ъгъл и виждаме този странен полукръг, който изглежда като Пакман. Умът ти естествено запълва този триъгълник. Не знам дали видяхте това, но тук има триъгълник. Има пропуски, а умът ти естествено попълва празнините. Популва контурните прави и възприемаш този триъгълник. Нека премахна това. Виждаш, че въпреки че няма никакви триъгълници в това изображение, умът ти ти казва, че има триъгълник. Забелязваш този триъгълник. Това ни казва законът за завършека – че умът ти се опитва да запълни липсващата информация, за да създаде познати форми и изображения.