Ако виждаш това съобщение, значи уебсайтът ни има проблем със зареждането на външни ресурси.

If you're behind a web filter, please make sure that the domains *.kastatic.org and *.kasandbox.org are unblocked.

Основно съдържание

Принципи на Гещалт психологията

Създадено от Роналд Сахюни.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Представи си, че седиш у дома и гледаш баскетболен мач по телевизията. Всъщност виждаш група неподвижни изображения, поставени едно пред друго, и ти взимаш тези неподвижни изображения, и ги събираш в ума си, и си казваш, че гледаш непрекъсната реалистична баскетболна среща. Как може да се случи това? На този въпрос се опитват да дадат отговор принципите Гещалт. Принципи Гещалт. Принципите Гещалт опитват да обяснят как възприемаме нещата по начина, по който го правим. Защо не си казваме, че баскетболът е просто група картинки, а вместо това го възприемаме като непрекъснато реалистично представяне на баскетболна среща? Има няколко различни закона или принципа, които гещалтистите открили. Ще разгледаме всеки от тях, както и по един пример. Тук ще разгледаме закона, а тук ще запишем дефиницията. Първият закон, или принцип на Гещалт, е законът за подобието. Закон за подобието. Законът за подобието ни казва, че предмети, които са подобни един на друг, се групират заедно от мозъка ти. Групират се заедно. Какво означава това? Нека разгледаме един пример. В този пример можеш да видиш, че има квадрати и има кръгове. Има квадрат тук, има кръг тук и така нататък. Може би първото нещо, което забеляза, беше, че това изображение изглежда като група квадрати един върху друг и групи кръгове един върху друг. С други думи, мозъкът ти естествено забеляза модел. Естествено забеляза, че квадратите създаваха тази вертикална колонка... Извинявай, тези кръгове създадоха тази вертикална колонка и тези квадрати създадоха тази вертикална колонка. Мозъкът ти естествено организира тази картинка във вертикални колонки, вместо в тези по-дълги хоризонтални колонки. Това ни казва първият принцип на Гещалт – че нещата, които са подобни едно на друго, като кръговете, ще бъдат групирани заедно от мозъка ти. Вторият Гещалт принцип е законът на Прагнанц. Прагнанц. Той гласи, че реалността често е организирана или редуцирана до най-простата възможна форма. Реалността е редуцирана до най-простата си форма. Какво имам предвид под това? Нека отново разгледаме един пример. Тук виждаш пет кръга, които са наложени един върху друг. Законът на Прагнанц ни казва, че гледаме това изображение и го разделяме на пет кръга. Ето един кръг, ето два кръга. Защо не го разделяме на по-сложни форми, като да погледнем обекта и да кажем, че има странна диамантена, овална форма, а после тук има полукръг, а после имаме... Или можеш да кажеш, че тук има една права, а тук има друга права. Можем да погледнем това и да го разделим на много по-сложни форми, но не го правим. Гледаме го и просто забелязваме, че тук има един кръг, а тук има друг кръг и те са един върху друг. Гледаме този доста сложен набор прави и го редуцираме до най-простата му форма, която е пет кръга, които се застъпват, вместо до по-сложни фигури, които се събират в едно, за да образуват това изображение. Третият Гещалт принцип, или закон, е законът за близостта. Законът за близостта. Той ни казва, че обекти, които са близо един до друг, биват групирани в едно. Групирани в едно. Нека разгледаме пример за закона за близостта. Тук виждаме група кръгове. Когато погледнеш това изображение, естествено забелязваш този модел, правоъгълна група от кръгове, и забелязваш тази друга правоъгълна хоризонтална група от кръгове. Тези кръгове са групирани по-близо един до друг, отколкото тази група кръгове. Мозъкът ти... Нека изтрия това, за да можеш да видиш. Защо не възприемаме тази група кръгове и не ги поставяме заедно? Това е понеже тези кръгове са по-близки един до друг, отколкото тези кръгове. Има повече разстояние тук между тези кръгове, отколкото ето тук. По-малко разстояние. Естествено гледаме разстоянието. Естествено гледаме колко близо са различните тела и групираме тези, които са много близо едни до други. Следващият закон е законът за непрекъснатостта. Законът за непрекъснатостта гласи, че линиите се виждат като следващи най-гладкия път. Линиите се виждат като следващи най-гладкия път. Нека разгледаме един пример. В този пример отново виждаме група кръгове. Когато погледнеш тези, забелязваш, че има непрекъснат поток в тази група кръгове, вместо поток насам. Това е понеже ъгълът тук е много по-малко стръмен от този ъгъл. Мозъкът ти естествено чертае тази линия тук и забелязва, че тези кръгове са непрекъснати, докато тези са малко прекъснати. Друго нещо, което мозъкът ти прави, когато гледаш това изображение, е, че взима тези кръгове и ги организира като нещо цяло. Групира ги в едно и забелязва модел, че тези кръгове образуват тази непрекъсната линия и ги събира, и групира тези кръгове в една категория, една мислена категория, вместо тези тук, които са в своя собствена категория. Това ни казва законът за непрекъснатостта. Последният закон, или Гещалт принцип, е законът за затварянето. Законът за затварянето. Той просто ни казва, че обекти, които са групирани заедно, се възприемат като едно цяло. Игнорираме липси и завършваме контурни линии. Нека запиша определението. Обекти, групирани заедно, се виждат като цяло. Нека разгледаме един пример. Тук виждаме този ъгъл, виждаме този ъгъл и виждаме този странен полукръг, който изглежда като Пакман. Умът ти естествено запълва този триъгълник. Не знам дали виждаш това, но тук има триъгълник. Има пропуски, а умът ти естествено попълва празнините. Попълва контурните линии и възприемаш този триъгълник. Ще премахна това. Виждаш, че макар да няма никакви триъгълници в това изображение, умът ти ти казва, че има триъгълник. Забелязваш този триъгълник. Това ни казва законът за затваряне – че умът ти се опитва да запълни липсващата информация, за да създаде познати форми и изображения.