Визуални знаци

Как е организирано възприятието? Когато наблюдаваме нещо, трябва да правим изводи. Едно от нещата, които можем да направим, е да вземем предвид дълбочината. Дълбочината ни позволява да получим представа колко надалеч е дадено нещо, колко наблизо е дадено нещо и просто добавя към възприятието ни за обектите. За да вземем предвид дълбочината на обектите, можем да използваме няколко различни трика. Първото нещо, което веднага можем да забележим, е, че хората имат две очи. Имаме бинокулярно зрение. На бинокулярното зрение се дължи така нареченото ретинално несъответствие. Ретинално несъответствие. Тъй като очите ни са отдалечени на около 2,5 инча (5-7 см.), това ни позволява да получим малко по-различни гледни точки за предметите в света около нас. Например да си представим, че сме на алеята за боулинг. Когато гледаш кеглите, лявото ти око вижда кеглите под този ъгъл, а дясното ти око ги вижда под този ъгъл, докато мозъкът ти взима тези две изображения, поставя ги в едно и ти дава това изображение тук. Това ни позволява, това ни дава някаква степен на дълбочина за обекта, който гледаме. Това е ретиналното несъответствие. Друг начин, по който двете ни очи ни помагат да вземем предвид дълбочината, е нещо познато като конвергенция. Това по същество е, когато гледаме неща, които са много надалеч, мускулите в очите ни са доста отпуснати. Когато гледаме нещо, което е много близо, мускулите в очите ни завъртат очните ни ябълки към обекта. Мозъкът ни може да разбере колко са завъртяни очните ни ябълки, за да ни даде друг вид информация за дълбочината. Има други насоки, които можем да получим, за които не ни трябват две очи. Това са монокулярните насоки. Моноколюрни насоки. Една монокулярна насока ще е относителният размер. Относителен размер. Относителният размер ни дава представа за формата на обекта. Организацията на възприятието е организиране по дълбочина и после по форма. Относителният размер ще е... Ще дам няколко примера. Относителният размер би бил като в този пример ето тук, където имаме две мравки и възприемаме тази мравка като по-голяма. Тъй като изглежда по-голяма, знаем, че понеже мравките са с еднакъв размер, тогава щом тази мравка изглежда по-голяма, значи тя е по-близо до нас. Въпреки че знаем, че тези две мравки в реалния живот са с един и същи размер, тъй като тази е по-голяма, приемаме, че е по-близо до нас. За това ни е нужно само едно око. Можем да видим относителния размер на нещата и да изведем близостта на обекта до нас само с едно око. Друга монокулярна насока е интерпозицията. Интерпозицията ще демонстрирам с този пример тук, при който ти трябва само едно око, за да видиш, че този правоъгълник е пред този овал. Можем да направим извода, че тъй като правоъгълникът е пред овала, правоъгълникът е по-близо до нас. Друга монокулярна насока е относителната височина. Относителна височина. Относителната височина ще илюстрирам с този пример тук. Относителната височина, по същество, ни казва, че обектите, които се възприемат като по-високи, се възприемат като по-далечни, отколкото тези, които са по-ниски. Този правоъгълник тук, този ето тук, е по-висок от червения правоъгълник тук. Понеже е по-висок и въз основа на всички ограждащи го насоки, го възприемаме като по-отдалечен. Но всъщност те са една и съща фигура. Те са с една и съща височина. Просто този е поставен физически по-нависоко от този червен правоъгълник и затова го възприемаме като по-отдалечен. Това е относителната височина и това е монокулярна насока. Още една монокулярна насока е цветът и контурът. Можем да използваме светлина и сенки, за да получим представа за формата на обекта. Тези две изображения тук всъщност са едно и също изображение. Просто едното е преобърнато. Взели сме това изображение, преобърнали сме го и сега го виждаме тук. В това изображение виждаме този малък контур. Изглежда като кратер. Докато тук по-скоро изглежда като вулканична планина. Въз основа на светлината и сенките на един обект можеш да заключиш дали е кратер, или дали излиза от земята ето така. Това са някои монокулярни насоки. Това са монокулярните насоки, които можем да използваме, за да получим информация за формата на обекта. Има и друга степен на организация на възприятието и това е движението. Когато възприемаме един обект, трябва да категоризираме дали се движи, или не. Има една интересна монокулярна насока, позната като паралакс на движението. Паралакс на движението, или относително движение. По същество това означава, че когато си в кола и се движиш, обектите, които са най-близо до теб, изглежда сякаш се движат много, много бързо, докато обектите, които са по-отдалечени от теб, изглежда сякаш се движат много бавно. Ако шофираш през пустиня или нещо такова и погледнеш надалеч, и видиш планини, гледаш планини, планините изглежда сякаш се движат много, много бавно, докато неща като коли точно до теб или пътя изглежда сякаш се движат много бързо. Това е относителното движение и то е монокулярна насока. Можеш да получиш представа колко надалеч са нещата въз основа на това как се движат, докато ти се движиш. Друга категория на възприятието е постоянството. Има няколко различни вида постоянство. Има постоянство на размера. Тук имаме постоянство на размера. Когато погледнем тези две дами тук, можем да видим, че тази дама е по-голяма, отколкото тази тук. Тази дама образува по-голямо изображение върху ретината ни, отколкото тази. И все пак знаем, че тези две жени са почти еднакви по размер. Въпреки че тази жена образува по-голямо ретинално изображение, отколкото тази, знаем, че те са с почти еднакъв размер. Това е постоянство на размера. Има нещо, познато като постоянство на формата. Постоянството на формата ще е ето тук. Тук имаме врата, тя е правоъгълник и когато някой отваря вратата, формата, която виждаме, малко се променя. Ако я погледнем, тя вече не е правоъгълна. По-скоро изглежда като трапец. Променя формата си, така че изображението, което вратата проектира върху ретината ни, е различно. И все пак знаем, че вратата не променя формата си. Тя пак е правоъгълник. Просто бива отворена. Възприятието ни за вратата остава същото. Знаем, че тя е със същата форма, въпреки че създава различно изображение върху ретината ни. Друг вид постянство е постянството на цвета. Тук имаме червена чаша и въпреки промяната на светлината, знаем, въпреки че тук това червено изглежда по-ярко от това червено, това червено тук, тази част на чашата изглежда по-тъмна, въпреки че самият цвят, който попада на ретината ни, е различен, знаем, че чашата е с един и същи цвят.