If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:6:41

Видео транскрипция

В това видео ще говорим за нещо, което е познато като сетивна адаптация. Сетивна адаптация. Както името предполага, сетивната адаптация е промяна в чувствителността на възприятието ти за едно усещане (сетиво). Ще разгледаме няколко различни примера за сетивна адаптация. Първият пример, първото сетиво, което ще разгледаме, е слухът, сетивото слух. Нека разгледаме слуха. Как така можем да отидем на рок концерт и да слушаме целия концерт, а после да си тръгнем и пак да можем да чуваме неща? Как така тъпанчетата ни не са се спукали, поради този много, много силен звук? Един от начините, по които можеш да се адаптираш към много силни шумове, е чрем малък мускул във вътрешното ти ухо. Този малък мускул във вътрешното ти ухо, когато има много силен шум, шумът го кара да се съкрати. Когато мускулът се съкрати, той намалява вибрациите, които навлизат във вътрешното ти ухо. Като намалява много силните звуци, той помага за зашита на тъпанчетата ти от спукване. Помага за защита на вътрешното ухо от увреждане. На това са му нужни няколко секунди, за да влезе в ефект. Не работи за резки супер силни шумове, като гръм от оръжие или пушка. Когато пушката стреля, шумът се образува много, много бързо. Мускулът няма време да се съкрати и да предпази ухото ти. И може да имаш увреждане, ако чуеш изстрел близо до ухото си, поради неспособността за много бързо съкращение. Друго сетиво, на което силно разчитаме, което може да се адаптира, е чувството ни за допир. Може да забележиш, че ако потопиш ръцете си в много студена вода, първо е супер студена, но след време водата не се усеща толкова студена. Това е понеже сетивните нерви в ръката ти, които са чувствителни към температурата, биват наситени. Те спират да изпращат толкова много сигнали. Чувстото ти за допир, за температура, се адаптира. Друго чувство, което може да се адаптира, е обонянието ти. Можем да засечем много ниски концентрации на химикали във въздуха, като парфюми. Ето нещо, което може да усетиш – ако напръскаш с одеколон или с парфюм, в началото можеш да го помиришеш, но с времето забравяш, че го носиш. Това, отново, е понеже сетивните рецептори в носа ти биват десентизирани. Те стават десентизирани към молекулите. Подобно, чувството ти за допир, температурните рецептори също биват десентизирани. Има някои други сетива, които също – които също се променят и адаптират към промени в стимулите. Една от тези промени е чувството ти за проприоцепция. За това говорихме в по-ранно видео, но това е чувството ти за баланс, усещането ти за себе си, знаенето къде в пространството си. Един експеримент, който са направили, за да променят нечие усещане за проприоцепция, е да сложат очила. Представи си, че имаме човек. Това са очите му. Поставят очила. И тези очила изкривяват всичко. Те или обръщат всичко с главата надолу, или накланят всичко под определен ъгъл. Възприятието за света се променя. Вече не виждат това, с което са свикнали. И с времето мозъкът им успява да се нагоди. Ако едно изображение отначало е било обърнато надолу, с времето изображението бивало обърнато отново изправено. Това е сетивна адаптация, която може да се случи с усещането ти за проприоцепция. Друго сетиво, което преминава през сетивна адаптация, е зрението ти. За всички тези сетива тук говорихме за отрицателна регулация. Слухът, когато има много силен звук, мускулите ти се съкращават и способността ти да възприемаш звук е негативно регулирана. Същото е и с допира. С времето способността ти да усещаш определени неща, като налягане, температура, бива отрицателно регулирано. Същото нещо важи за обонянието и проприоцепцията. Със зрението можем да получим и отрицателна, и положителна регулация. Можем да получим и отрицателна, и положителна регулация. Кога бихме получили отрицателна регулация? Представи си, че навън е много светло. Ако е много светло навън, много, много светлина навлиза в окото ти. Ако зениците ти бяха много големи и разширени – нека си представим, че тук са зениците ти и те са много големи и разширени. Много светлина ще навлезе в зениците ти. Може дори да увреди ретината ти. Една адаптация на очната ябълка към светлината с ярък интензитет е свиване на зеницата. Зеницата става по-малка. Намалява от този размер, например, до този размер. Това позволява по-малко светлина да навлезе в задната част на окото. Друга адаптация към ярка светлина, която се случва в окото, е промяната в чувствителността на пръчиците и колбичките. Има цял плейлист в сайта, в който говоря за пръчици и колбички. Пръчиците и колбичките, които стоят в ретината в задната част на окото ти, биват десентизирани. С времето те губят чувствителността си към светлина. Комбинацията от свиване на зеницата и десентизацията на пръчиците и колбичките в очите ти води до отрицателна регулация на способността ти да усетиш светлината. Какво се случва в тъмна обстановка? В тъмна обстановка, когато няма много светлина. Можем да начертаем малко светлина. Ще искаш точно противоположното. Ако зениците ти в началото бяха малки, искаш да ги направиш големи, за да може повече светлина да навлезе в задната част на окото ти. В допълнение, в тъмното тези пръчици и колбички започват да синтезират чувствителни към светлината молекули. Има повече чувствителни към светлината молекули. Те стават по-чувствителни към светлината. Това ефективно води до положителна регулация в чувствителността.