If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:5:43

Видео транскрипция

Да разгледаме разпределението на пръчиците и колбичките в ретината. Тази рисунка е много опростена диаграма на окото. От задната част на окото излиза зрителният нерв и отива към мозъка. Отвътре задната част на окото е покрита със специализирана мембрана, наречена ретина. Тази вдлъбната част от ретината е централната ямка или fovea centralis, а частта от ретината точно пред мястото, от което излиза зрителния нерв, се нарича сляпо петно. Казва се сляпо петно, защото в тази зона няма никакви фоторецептори. Сега да видим как са разпределени пръчиците и колбичките в окото. Пръчиците са разположени основно в периферията на окото. Ще използвам синьо, за да означа пръчиците. Имаме пръчици основно в периферията на окото, това значи тук горе и малко тук. Както казах, нямаме фоторецептори в сляпото петно, защото оттам излиза зрителният нерв. В сляпото петно няма фоторецептори. От друга страна колбичките, които ще означим с лилаво, са разположени в централната ямка. Те са силно концентрирани близо до централната ямка. Няма никакви колбички в сляпото петно, но има малко колбички, които са разпръснати из останалата част на окото. Те са разпръснати в периферните части на окото. Но нека се концентрираме върху централната ямка, за да разберем по-добре какво виждаме на диаграмата. Ако погледнем отблизо централната ямка, ще видим, че ретината е вдлъбната в зоната на централната ямка. Тази част - оттук дотук е централната ямка. Да нарисуваме пръчиците и колбичките. Както споменах, пръчиците се намират извън централната ямка, има много пръчици в периферията на окото. Извън централната ямка има много пръчици. Има повече пръчици ето тук, те се намират в периферията на окото. А колбичките са силно концентрирани близо до централната ямка. В централната ямка има много колбички. В перфирерията на окото също могат да се открият колбички. Причината централната ямка да е вдлъбната тук е, че тези фоторецептори са свързани с други неврони, които изпращат аксони през зрителния нерв към мозъка. В тази зона има много неврони, всички те имат аксони, които са част от зрителния нерв и излизат през задната част на окото. Така че когато светлината навлезе в окото и стигне до централната ямка, тя изглежда ето така. Предимството на това да няма никакви аксони на пътя на светлината е, че така получаваме висока резолюция на образа, повече светлина може да стигне до колбичките без да бъде погълната от аксоните. Ако този лъч навлезе в окото и стигне до периферията на ретината, ще трябва да премине през това снопче от аксони. Когато премине през аксоните, губи енергия, така че по-малко светлина достига до пръчиците и колбичките в периферията. Докато в централната ямка, светлината стига директно до колбичките и не трябва да преминава през слоеве от аксони и неврони. Да погледнем същата рисунка по друг начин. Да ѝ направим диаграма. Ако нарисувам диаграма и ако кажем, че мястото, където е нулата... Това е правата Х, а това е Y, това е точката където е нулата, ще приемем, че тук е централната ямка В окото ретината е извита ето така. Ако я изравним, тук ще видим вдлъбнатината, позната като централна ямка. Ще приемем, че нулата от диаграмата е тук. След това се отдалечаваме от централната ямка, тук може да сме на 5 градуса от нея, тук на 10. Тук на 15, имаме същите разстояния и от двете страни. Ще сложим тези означения и тук. Тук сме на 5 градуса от централната ямка, тук на 10 и т.н. Ще имаме същото нещо и от другата страна на централната ямка. На правата Y ще означим гъстотата на рецепторите. Това е броят на рецепторите в ретината. Тук имаме ниска гъстота на рецепторите, а тук висока. Както казахме, това е зоната на централната ямка. А това е външната зона, оттук дотук е периферията. В периферията имаме много пръчици. Но с приближаване към централната ямка, броят на пръчиците намалява. Когато отново започнем да се отдалечаваме от централната ямка, виждаме голям брой пръчици. Стигаме и до сляпото петно. В сляпото петно няма фоторецептори. След като излезем от сляпото петно, отново имаме фоторецептори. Получаваме ето такова разпределение на пръчиците. Разпределението на колбичките е по-различно. В периферията няма много колбички, но когато стигнем до централната ямка, виждаме голямо увеличение на броя на колбичките. Щом се отдалечим от централната ямка, броят на колбичките отново намалява. След това стигаме до сляпото петно, където няма фоторецептори. От другата страна на сляпото петно имаме много малко колбички.