If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Сензорна фототрансдукция

В това видео се обяснява фототрансдукцията, която е много важна за зрението ни. От Ronald Sahyouni. . Създадено от Роналд Сахюни.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

В предното видео видяхме как слънчевата светлина може да навлезе в окото – това е окото. Светлината навлиза в окото, стига до задната му част и чрез последователност от стъпки се превръща в нервен импулс. Импулсът се изпраща до мозъка, за да можеш да възприемеш зрителната информация. В предното видео разгледахме ретината. Говорихме за това, че тя е изградена от различни видове клетки и за това, че двата основни вида клетки се наричат пръчици и колбички. В този клип ще разгледаме само пръчиците. Пръчицата има ето такава форма. Ще ѝ нарисуваме усмихнато личице, защото е щастлива. Щом светлината достигне до пръчицата, тя я поглъща и я превръща в нервен импулс. По принцип пръчицата е активирана, когато няма светлина – тогава пръчицата е активирана. Но когато се появи светлина, пръчицата се "изключва". При наличието на светлина тя става неактивна. Как се случва това? Става чрез процес, наречен фототрансдукция. Процесът на фототрансдукция е поредица от стъпки на молекулярно ниво, чрез които пръчицата се "изключва". Когато пръчицата е "изключена", тя може да активира други клетки, което известява мозъка за наличието на светлина. Мозъкът осъзнава, че има светлина и може да разбере какво се случва във външната среда. Да разгледаме по-внимателно процеса на фототрансдукция. Ще направя малко място тук, за да видим процеса в детайли. Да се концентрираме върху една част от пръчицата. Ще нарисувам цялата пръчица отново ето тук. Да разгледаме ето тази част от нея само най-горната ѝ част. Ще я нарисувам много по-голяма, за да разберем какво се случва в нея. Във вътрешността на пръчицата, която сме уголемили тук, има множество дискчета. Това са много тънки и малки дискчета, наредени едно върху друго. В пръчицата има хиляди дискчета. Те изглеждат ето така. Просто са наредени едно върху друго и изпълват пръчицата. Подобно нещо има и при колбичките, но сега разглеждаме само пръчиците. Вътрешността на дискчетата е изпълнена с най-различни белтъци, Белтъкът, който рисувам в червено... Ще го нарисувам по-голям, ще уголемя този белтък ето тук. Той е комплекс, изграден от няколко различни субединици. Субединиците са седем на брой, тук са субединица пет, шест и седем. Всички тези субединици, изграждат нашия белтък. Този белтък се казва родопсин. Родопсинът се открива в пръчиците. Ако разглеждахме колбичка, белтъкът щеше да се казва йодопсин, но на практика това е един и същ протеин. Вътре в този белтък има малка молекула. Да погледнем по-отблизо, за да ни стане ясно какво има в белтъка. Да погледнем ето тук. Тази малка молекула просто си седи в родопсина и е леко огъната. Виждаш, че съм я нарисувал леко огъната. Тази малка молекула се нарича ретинал. Когато е в тази огъната конформация, се нарича 11-цис-ретинал. Но когато слънчевата светлина мине през зеницата, достигне до ретината и до пръчицата, част от нея стига и до тази молекула. Ще стигне до родопсина и по-точно, до тази молекула. Това е вълната на светлината, тя идва и попада върху тази молекула тук. Нещо интересно се случва, щом светлината стигне до тази част от молекулата. Светлината кара ретинала да промени конформацията си. Светлината носи достатъчно енергия, така че ретиналът успява да премине от тази огъната конформация до ето тази. Ще я нарисувам тук. Ще нарисувам въглеродния пръстен. Молекулата от огъната става права. Светлината предизвиква тази промяна, ретиналът преминава от 11-цис-ретинал в транс-ретинал. Промяната на формата на ретинала води до промяна на формата на родопсина. Двете са тясно свързани. Щом формата на ретинала се промени, се променя и формата на родопсина. Нека си представим, че родопсинът изглежда ето така. Частта, която оцветявам, показва как изглежда родопсинът след промяната на формата на ретинала, предизвикана от светлината. Сега формата на родопсина е променена, което задейства каскада от реакции. След това имаме друга молекула, ще я нарисувам ето тук в зелено. Тя има три части, три различни субединици – алфа, бета и гама. Тази молекула се нарича трансдуцин. Щом формата на ретинала се промени и предизвика промяна на формата на родопсина, трансдуцинът се отделя от родопсина. Алфа субединицата идва ето тук, в друга част на дискчето и се свързва с белтък, наречен фосфодиестераза, който ще нарисувам като малка кутийка ето тук. Този белтък се нарича цГМФ (цикличен гуанозинмонофосфат) фосфодиестераза За по-кратко ФДЕ ( PDE = phosphodiesterase). Нека разгледаме фосфодиестеразата. Щом се активира, фосфодиестеразата превръща цГМФ, който може да се открие навсякъде в клетката, той е малка молекула... Фосфодиестеразата превръща цГМФ в ГМФ. Фосфодиестеразата намалява концентрацията на цГМФ и увеличава концентрацията на ГМФ. Това е важно, защото ето тук имаме друг канал, тук имаме много натриеви канали, те са навсякъде в клетката. Тук имаме много такива канали. Благодарение на тях в клетката може да навлезе натрий от вън. Да кажем, че тук имаме натриев йон, през каналите той може да влезе в клетката. За да се отвори, този канал трябва да бъде свързан с цГМФ. Докато цГМФ е свързан с канала, каналът е отворен. Но когато концентрацията на цГМФ се понижи заради фосфодиестеразата, натриевите канали се затварят. Сега имаме затваряне на натриевите канали, следователно по-малко натрий навлиза в клетката. Тъй като имаме по-малко натрий, навлизащ в клетката, тя се хиперполяризира и се "изключва". Затварянето на натриевите канали намалява активността на пръчицата. При липсата на светлина пръчиците са активни, тъй като натриевите канали са отворени. Натрий навлиза в пръчиците и те са активирани. Те могат да създадат акционен потенциал и да активират следваща клетка и т.н. Но щом се "изключат", се случва нещо много интересно, ще го разгледаме в ето тази пръчица. Това, което се случва е много интересно, защото ето тук има друга клетка, наречена биполярна клетка. Лицето ѝ ще има неутрално изражение, защото е биполярна. Има два типа биполярни клетки, те са включващи се и изключващи се биполярни клетки. Обикновено включващите се биполярни клетки се "изключват", когато се "включи" пръчицата. Но както споменахме, заради фототрансдукцията "изключването" на пръчицата "включва" биполярната клетка. На практика включващите се биполярни клетки се "включват", когато има светлина, и се "изключват", когато няма. Оттук идват и имената им. Когато биполярната клетка се активира, тя активира ганглийна клетка, чийто аксон е част от зрителния нерв, който стига до мозъка. Този процес се нарича фототрансдукция и благодарение на него мозъкът ти разбира когато светлина навлезе в окото.