If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:8:02

Видео транскрипция

Днес ще говорим за сетивата. По-точно за това какво се случва, когато гледаме нещо, за зрението. Имаме пет сетива. Всяко от едно от тях се нуждае от две неща. Първото е физически дразнител. При зрението това е светлината. Второто нещо, от което се нуждаят сетивата, е някакъв вид рецептор. От специализирана клетка, която да приеме физическия дразнител. В зрителната система има клетки, които могат да отговорят на светлината и да я превърнат в нервен импулс. Рецепторите в зрителната система се наричат фоторецептори. Ще поговорим за тях след малко. Но първо да помислим за светлината. Какво е светлината? Светлината е електромагнитна вълната, която е част от огромен спектър. Има нещо, наречено електромагнитен спектър. Той се състои от всичко, от гама лъчи и рентгенови лъчи до AM и FM радио вълни. Светлината е в средата на този спектър. Видимият спектър започва с виолоетовия цвят, който има дължина на вълната около 400 nm, и стига до червения, който има дължина на вълната около 700 nm. Останалата част от светлината, която виждаме е между тези граници. Светлината е електромагнитна вълна, която се излъчва от различни източници. Един от най-добре познатите ни източници е нашият приятел Слънцето. Слънцето излъчва светлинни лъчи. Тези лъчи достигат до Земята и някои от тях влизат в очите ни. Нека видим какво се случва, когато лъч светлина от Слънцето стигне до нас и до окото ни. Малък лъч светлина навлиза в окото. Ето тук стои един човек. Да разгледаме окото му. Да си представим, че това е клепачът му и че той гледа право към Слънцето. По принцип не трябва да го правиш, но нека продължим с примера... Това е зеницата, малкият отвор в окото, през който навлиза светлина. Това е предната част на главата му. А това е задната част. Светлината навлиза и стига до задната част на окото. В задната част на окото има много специална и интересна структура, наречена ретина. Тя покрива задната част на окото. Тя прилича на мембрана, която покрива най-задната част от окото. Ретината е изградена от различни видове клетки. Но в нея има два вида, които са особено важни. Да напишем имената на тези клетки. Единият вид се наричат пръчици, защото приличат на пръчици. Формата им е такава. Ако ги погледнеш под микроскоп, ще видиш, че приличат на пръчици. Другият вид клетки са колбичките или конусчетата. Тези два вида клетки се намират в ретината. Това са пръчиците и колбичките. Колбичките са наречени така, защото приличат на малки колбички или на конусчета. И двата вида клетки се усмихват, защото са щастливи. Тези клетки са разположени в ретината. Те са там заедно с няколко други вида клетки, за които ще говорим след малко. Но тези два вида са много важни, защото могат да приемат светлината и да я превърнат в нервен импулс. Те са големите играчи. Това са рецепторите, за които говорихме в началото на видеото. Сега да поговорим за разликите между пръчиците и колбичките. Имаме около 120 милиона пръчици. Те са много чувствителни към светлината. Те са наистина много, много чувствителни към светлина. Те са много добри за нощно виждане, когато навън няма много светлина. Те са много чувствителни и дори малко светлина може да ти е достатъчна, за да виждаш през нощта. Освен това са разположени в периферията на ретината. Има пръчици тук и тук в периферията на окото, благодарение на тях имаш периферно зрение и можеш да виждаш през нощта. Имаме много по-малко колбички. В ретината има около шест до седем милиона колбички. Въпреки че няма много колбички, те са много важни, защото отговарят за цветното зрение. Има три различни вида колбички. Червени колбички. Зелени колбички. И сини колбички. Ще напиша сини колбички. Разделяме ги на тези три категории, защото червените колбички са много чувствителни към червена светлина. Зелените колбички са чувствителни към зелена светлина. А сините колбички са чувствителни към синя светлина. Това са трите основни вида колбички, които поглъщат светлина, която е червена, зелена или синя. Конусчетата са разположени в тази малка част на ретината ето тук. Тя се нарича централна ямка (fovea centralis). В тази част на окото няма почти никакви пръчици. Но има много колбички. Почти всички колбички са в централната ямка. Централната ямка е частта от окото, благодарение на която получаваме картина с много високо ниво на детайлност. Така че, ако търсиш Уолдо, централната ямка е това, благодарение на което го намираш. Но какво се случва след като светлината навлезе в окото? Тя навлиза в ретината. Стига до задната част на окото. Какво се случва тогава? Следващото нещо, което се случва, се нарича процес на фототрансдукция. Процесът на фототрансдукция се състои от няколко неща, които се случват щом светлината достигне до пръчица или до колбичка. Когато светлината стигне до този фоторецептор, тя отключва процеса на фототрансдукция. Ще говорим за този процес в подробности в следващия клип. Но засега ще го прескочим, за да обясним какво се случва в края на процеса на фототрансдукция. Да продължим и да се фокусираме на една пръчица. Тук имаме хубава, щастлива пръчица. Светлината идва от Слънцето, минава през зеницата, стига до ретината и до пръчицата. По принцип пръчицата е активирана. Когато няма светлина, пръчицата е активирана. Но когато светлината стигне до нея, пръчицата се "изключва". Звучи странно, но когато пръчицата не е активна, тя активира друга клетка, наречена биполярна клетка. Когато пръчицата се "изключи" при излагане на светлина, тя активира биполярна клетка. Биполярната клетка от своя страна активира друга клетка, наречена ганглийна клетка. Тази ганглийна клетка на ретината участва в изграждането на зрителния нерв, който навлиза в мозъка. Той се отправя към мозъка. На практика процесът, при който пръчицата минава от "включено" към "изключено" състояние, е фототрансдукцията. Това е процесът, който протича, когато светлина достигне до ретината. Светлината стига до пръчицата, активира всички тези клетки и информацията за нея навлиза в мозъка. Тогава мозъкът може да разбере какво се случва, като създаде богата зрителна картина, на която можем да се радваме всеки ден.