If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:9:22

Видео транскрипция

Две усещания, които са изключително важни за оцеляването, са усещането за болка и усещането за температура. И, разбира се, имаме по-научни термини за болка и температура. Болка е известна като ноцицепция, а температурата, способността да усещаме температура, се нарича термоцепция. Как успяваме да усещаме болка и температура? Както при другите усещания, разчитаме на специален вид рецептори, които се намират на различни места в тялото. В този случай, за да усещаме температура, разчитаме на рецептор, наречен TrpV1 рецептор. Интересното е, че този TrpV1 рецептор е чувствителен и към болка. Сега ще обясним как този рецептор може да различи кога има болков стимул от външната среда. Ето тук съм опитал да изобразя как изглежда TrpV1 рецептор. И това не е... няма нужда да го знаеш, няма нужда да го помниш. Просто искам да ти дам представа как изглежда, това е много сложна структура, която всъщност се намира в клетъчната мембрана. Имаме клетки, които са чувствителни на температура и болка, разположени из цялото тяло. И в мембраната на всяка от тези клетки има хиляди такива малки рецептори. Рецепторът работи така: когато има промяна в температурата, нека си представим, че ръката ти е поставена над печката, така че ще има малко огън. Знам, че не можеш да го видиш. Да си представим, че тук има малко огън. Топлината всъщност предизвиква структурна промяна в този протеин. Структурната промяна по същество е просто промяна във физическата структура на протеина. Можем да си представим, че протеинът е бил малка кутийка. И после се излага на топлина. Ще го накараме да изглежда като правоъгълник. Това е основната идея зад структурната промяна. Когато се появи топлина или болка, чрез определена молекула, имаме структурна промяна в протеина TrpV1. Нека разгледаме диаграма на ръката и навлечем в повече детайли. Добре, тук имаме ръка. И, както споменах по-рано, имаме клетки, разположени из цялата ръка. И тези клетки са чувствителни на температура и на болка. И в тези клетки има TrpV1 рецептори. Да се представим, че една от тези клетки изпраща съобщение на нерв, който пък в крайна сметка достига до мозъка. Тези клетки, когато са стимулирани, или от промяна в температурата, или от наличието на някакъв болезнен стимул... Какво имам предвид, когато казвам "болезнен стимул?" Да си представим, че нещо докосва ръката ти. Да си представим, че е остър обект, който се допира до ръката ти. Клетката, когато е притисната, хиляди клетки се разбиват. Клетките се разбиват. И когато се разбият, те изпускат всякакви различни молекули. И тези молекули обикалят наоколо. Да си представим, че изпуска малка зелена молекула. Тя ще обикал и накрая ще се закрепи за един от малките TrpV1 рецептори. И когато се закрепи за TrpV1 рецептор ще предизвика същата структурна промяна, която предизвикват и промените в температурата. И тази структурна промяна активира клетката и клетката ще изпрати сигнал на мозъка. И този нерв тук всъщност съдържа три различни вида влакна. Има бързи, средни и бавни влакна. Нека разгледаме защо имаме три различни влакна. Бързите влакна са наистина доста дебели откъм диаметър. Имаме тези много големи, дебели влакна и те имат много миелин. Покрити са с миелин. А миелинът е изолатор, което позволява на клетката да задвижи потенциал на действие доста бързо. Потенциалът на действие като сигнал пътува през клетката и ако имаме много миелин около тази клетка сигналът може да пътува доста бързо. Друг начин сигналът да може да пътува бързо е ако клетката има наистина голям диаметър. Големият диаметър понижава съпротивлението. Имаш по-малко съпротива и по-висока проводимост благодарение на миелина. И тези двете произвеждат много бърз... клетка, която изпраща много бърз сигнал. Тези влакна са известни като А-бета влакна. И тези влакна могат да изпратят сигнал наистина бързо към мозъка и да кажат "Хей, има промяна в температурата! Много е горещо, или има нещо болезено!" Това ти позволява да си дръпнеш ръката от болезнения или много горещ стимул. Имаме и средни влакна. Тези средни влакна имат по-малък диаметър. Те са ето толкова големи. И имат по-малко миелин. И тъй като имат по-малък диаметър и малко по-малко миелин, те не провеждат сигнала толкова бързо, колкото бързите влакна. Така че тези средни по диаметър влакна са известни като А-делта влакна. Тези А-делта влакна също се срещат в този голям нерв, който отива в мозъка. И има още един вид влакна. Бавните влакна. И тези бавни влакна – ще го нарисувам тук – имат много по-малък диаметър и са немиелинирани. Те изпращат сигнал много, много бавно. Сигналът пак стига до мозъка ти, но това му отнема много повече време. Един начин да добием представа за трите вида влакна е да си представим докосване до гореща печка. Ръката ти бързо се маха от печката. Това е наистина голямо А-бета влакно, което се активира за да се махне ръката ти от горещата печка. После имаш бързо усещане за болка веднага след докосването на горещата фурна. Това е А-делта влакно, което изпраща болезнения стимул до мозъка ти. И в продължение на минути, или дори часове след като ръката ти е отместена от печката, усещаш продължителна болка. Имаш усещане за изгаряне. Това са С-влакната, които имат малък диаметър и са немиелинирани. Така обяснихме как температурата може предизвика структурна промяна в този TrpV1 рецептор и как структурната променя може да накара клетката да изпрати сигнал до мозъка. Нека проверим как болката прави същото нещо. Когато ядеш люта чушка, може да ти е правило впечатление, че се потиш. Чувстваш се сякаш всичко гори. Имаш същия физиологичен отговор, който би се появил ако просто излезеш в горещ ден. Това отново е защото този температурен рецептор е същият рецептор като рецептора за болка. Когато ядеш люти чушки – ще нарисувам една мъничка... Когато отхапеш от чушката, отново разкъсваш клетките. А клетките съдържат молекула, известна като капсаицин. Ще го запиша тук – капсаицин. И тази молекула капсаицин напуска клетката на чушката и пътува наоколо, докато не се свърже с TrpV1 рецептор в езика ти. Така че това е TrpV1 рецептор в ръката ти. но нека си представим, че е в езика ти. И това задейства същия отговор като промяната в температурата. Тялото ти реагира на тази молекула капсаицин по същия начин, по който би реагирало на промяна в температурата. Ако навън е наистина горещо, ще започнеш да се потиш. Ще имаш усещането, че изгаряш. Това се случва и когато ядеш люти чушлета, реакцията на тялото е същата. В равносметка – имаме способността да чувстваме болка, известна като ноцицепция и способността да усещаме температура, известна като термоцепция. И тези две чувства зависят от този TrpV1 рецептор, който се намира в различни сензорни клетки, разположени из тялото. Този TrpV1 рецептор се активира от промени в температурата и от молекули, като капсаицин, или от молекули, намиращи се в умиращи клетки. Те могат да да активират този TrpV1 рецептор и това изпраща сигнал до мозъка, казва на мозъка, че има болезнен стимул или има промяна в температурата, и това ти позволява да реагираш на стимула.