If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Проприоцепция (себеусещане) и кинестезия

В това видео се обсъждат разликите между проприоцепцията (чувство на позицията на тялото) и кинестезията (чувство за движение на тялото).  От Ronald Sahyouni. Създадено от Роналд Сахюни.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Представи си, че е пълна тъмнина в стаята ти. Ще можеш ли да вървиш? Стига да няма нищо на пътя ти, вероятно ще можеш да вървиш идеално. Но как така? Когато вървиш в напълно тъмна стая, разчиташ на усещането си за равновесие. Знаеш точно къде си в пространството. Знаеш дали стоиш изправено, или седиш. Докато вървиш, знаеш дали десният ти крак е пред левия, или левият ти крак е пред десния. Как така знаем точно къде е тялото ни в пространството, без да трябва да го гледаме? Това е познато като сетивна проприорецепция. Проприоцепцията се определя като способността ни да усетим точно къде е тялото ни в пространството. С други думи, това е усещането ни за пространствена позиция. Това усещане идва от група мънички сензори, които се намират из цялото ни тяло в почти всички мускули. Представи си, че това тук е мускул в крака ти или в ръката ти. Да кажем, че е мускул в ръката ти. В него има малък рецептор, вътре в мускула. Този рецептор има връзка до гръбначния мозък и после до главния мозък. Ако увеличим този рецептор – той е чувствителен на разтягане. Тоест докато този мускул се съкращава, когато вдигам нещо много тежко, този мускул ще се съкрати и ще стане по-тънък, така че ще изглежда ето така. Ще стане малко по-тънък. Този сензор, който е познат като вретено – ще запиша това тук – това е вретено, този сензор може да усети, че мускулът е бил разтегнат и самият той също ще се разтегне. Ще премине от тази конформация в тази конформация. Ще се разтегне. Мога да скицирам малка пружиноподобна структура вътре, което е доста подобно на това, което реално е във вретеното. Вътре има протеин, който се разтяга. Когато този протеин бъде разтегнат, той изпраща сигнал към мозъка. Това е основният принцип, определящ проприоцепцията. Можем да кажем точно колко съкратен или колко отпуснат е всеки мускул в тялото ни и това ни позволява да знаем къде точно е тялото ни в пространството. Има друга дума, която често се използва в разговор за движенията на тялото. И тя е известна като кинестезия. Нека запиша това – кинестезия. И ако казваме, че проприоцепцията включва позицията на тялото в пространството, както и способността за балансиране – чувството ти за равновесие представлява част от проприоцепцията, а кинестезията се отнася предимно до движението на тялото. Един последен начин да разграничиш двете е, че проприоцепцията може да се приеме за когнитивна осъзнатост за тялото ти в пространството. Тя е по-когнитивна. Един начин да разглеждаш това е, че е по-подсъзнателна. Не мислиш винаги къде точно е тялото ти в пространството, как точно е ориентирано, дали вървиш, или бягаш. Главната концепция не е – може да бъде, но се надявам, че главната концепция не е, че ще падна. Усещането ти за баланс, усещането ти за позиция са под контрола на сетивото за проприоцепция. Тя е по-когнитивна. Тя е повече нещо, което е под повърхността. Не мислиш прекалено за нея. От друга страна, кинестезията е малко по-поведенческа. Под това имам предвид – нека си представим, че играеш голф или опитваш да удариш бейзболна топка, постоянно замахваш. Понякога пропускаш, понякога удряш топката. Всеки път, когато замахнеш с бухалката или замахнеш със стика за голф, тялото ти може да засече точно как се движи. И с времето, ако научиш, че ако се придвижиш в тази определена посока, можеш да удариш топката за голф, или ако се придвижиш в тази посока, можеш да удариш бейзболната топка, с времето тялото ти може да засече точно какво е това движение и започва да преминава през това движение все по-често и по-често. И можеш да се научиш точно как трябва да се движиш, за да изпълниш успешно дадената задача. Това е просто друг начин да разграничим двата термина. Но помни, че проприоцепцията и кинестезията не са едно и също. Не са еднакви. Ще начертая голям кръст тук. Но те имат много общи неща. Общо е разбирането за движение и позиция, и къде е тялото ти в пространството. Голямата разлика, да обобщим, е, че проприоцепцията се отнася до позицията, докато кинестезията се отнася до движението. Проприоцепцията включва усещането за баланс, докато кинестезията не го включва.