Проприоцепция (себеусещане) и кинестезия

Представи си, че е пълна тъмнина в стаята ти. Ще можеш ли да вървиш? Стига да няма нищо на пътя ти, вероятно ще можеш да вървиш идеално. Но как така? Когато вървиш в напълно тъмна стая, разчиташ на усещането си за равновесие. Знаеш точно къде си в пространството. Знаеш дали стоиш изправено, или седиш. Докато вървиш, знаеш дали десният ти крак е пред левия, или левият ти крак е пред десния. Как така знаем точно къде е тялото ни в пространството, без да трябва да го гледаме? Това е познато като сетиво проприоцепция. Проприоцепцията се определя като способността ни да усетим точно къде е тялото ни в пространството. С други думи, това е усещането ни за позиция. Това сетиво идва от група мънички сензори, които се намират из цялото ни тяло в почти всички мускули. Представи си, че това тук е мускул в крака ти или в ръката ти. Да кажем, че е мускул в ръката ти. В него има малък рецептор, вътре в мускула. Този рецептор има връзка до гръбначния мозък и после до главния мозък. Ако увеличим този рецептор – той е чувствителен на разтягане. Тоест докато този мускул се съкращава, когато вдигам нещо много тежко, този мускул ще се съкрати и ще стане по-тънък, така че ще изглежда ето така. Ще стане малко по-тънък. Този сензор, който е познат като вретено – ще запиша това тук – това е вретено, този сензор може да усети, че мускулът е бил разтегнат и самият той също ще се разтегне. Ще премине от тази конформация в тази конформация. Ще се разтегне. Мога да скицирам малка пружиноподобна структура вътре, което е доста подобно на това, което реално е във вретеното. Вътре има протеин, който се разтяга. Когато този протеин бъде разтегнат, той изпраща сигнал към мозъка. Това е основният принцип, определящ проприоцепцията. Можем да кажем точно колко съкратен или колко отпуснат е всеки мускул в тялото ни и това ни позволява да знаем къде точно е тялото ни в пространството. Има друга дума, която често се използва в разговор за движенията на тялото. И тя е известна като кинестезия. Нека запиша това – кинестезия. И ако казваме, че проприоцепцията включва позицията на тялото в пространството, както и способността за балансиране – чувството ти за равновесие представлява част от проприоцепцията, а кинестезията се отнася предимно до движението на тялото. Един последен начин да разграничиш двете е, че проприоцепцията може да се приеме за когнитивна осъзнатост за тялото ти в пространството. Тя е по-когнитивна. Един начин да разглеждаш това е, че е по-подсъзнателна. Не мислиш винаги къде точно е тялото ти в пространството, как точно е ориентирано, дали вървиш, или бягаш. Главната концепция не е – може да бъде, но се надявам, че главната концепция не е, че ще падна. Усещането ти за баланс, усещането ти за позиция са под контрола на сетивото за проприоцепция. Тя е по-когнитивна. Тя е повече нещо, което е под повърхността. Не мислиш прекалено за нея. От друга страна, кинестезията е малко по-поведенческа. Под това имам предвид – нека си представим, че играеш голф или опитваш да удариш бейзболна топка, постоянно замахваш. Понякога пропускаш, понякога удряш топката. Всеки път, когато замахнеш с бухалката или замахнеш със стика за голф, тялото ти може да засече точно как се движи. И с времето, ако научиш, че ако се придвижиш в тази определена посока, можеш да удариш топката за голф, или ако се придвижиш в тази посока, можеш да удариш бейзболната топка, с времето тялото ти може да засече точно какво е това движение и започва да преминава през това движение все по-често и по-често. И можеш да се научиш точно как трябва да се движиш, за да изпълниш успешно дадената задача. Това е просто друг начин да разграничим двата термина. Но помни, че проприоцепцията и кинестезията не са едно и също. Не са еднакви. Ще начертая голям кръст тук. Но те имат много общи неща. Общо е разбирането за движение и позиция, и къде е тялото ти в пространството. Голямата разлика, да обобщим, е, че проприоцепцията се отнася до позицията, докато кинестезията се отнася до движението. Проприоцепцията включва усещането за баланс, докато кинестезията не го включва.