If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:4:05

Сензорна (сетивна) адаптация и усилване (претоварване)

Видео транскрипция

Сетивно адаптиране Какво е сетивно адаптиране и сетивна амплификация (увеличение)? Нека първо разгледаме адаптацията. Сетивната адаптация е промяна през времето и възприемчивостта на сетивния рецептор към постоянен стимул. И това е отрицателна регулация на сетивен рецептор някъде в тялото ти. Например ако взема ръката ти и я поставя на маса. Ръката е поставена на маса. Веднага щом ръката докосне масата има купища рецептори за налягане в пръстите ти, в дланта ти, и всички те изпитват промяна в налягането. И тези рецептори едновременно изпращат сигнал към мозъка. След като ръката ти е била на масата няколко секунди, рецепторите за налягането вече не изпращат сигнали. Всъщност, дори може да забравиш, че ръката ти докосва масата. Това се случва поради адаптацията. Друг начин, по който можем да помислим за това, е ако нарисуваме рецептор за налягането. Този рецептор за налягането е в ръката ни. Това е клетъчното тяло, аксонът, терминалът на аксона. След като ръката е положена на масата има налягане от тежестта на ръката ти, докосваща масата, има налягане. И това кара клетката да изпрати акционен потенциал. И този акционен потенциал достига мозъка. Но след период от време, когато ръката ти просто е поставена на масата, вече няма промяна в налягането. Тази клетка вече не изпраща сигнал към мозъка. И, всъщност, ако започнеш да притискаш ръката си надолу към масата, тогава изведнъж, отново ще има промяна в налягането. Но ако задържиш ръката си притисната към масата, тогава вече няма промяна в налягането. И това, накратко, представлява адаптацията. Адаптацията е различни клетки в тялото ти, отговарящи на промяна в стимул. И ако стимулът вече не се променя, тогава повече няма информация, изпращана към мозъка. За разлика от това, амплификацията е положителна регулация. Положителна регулация на някакъв стимул в околната среда. Например, ако вземем лъч светлина – и в предишни видеа говорихме за зрението и как лъч светлина бива преобразуван в електрически импулс, който се изпраща към мозъка. Лъчът светлина достига до фоторецептор в окото ти. И задейства каскада от събития. Например, можем да кажем, че ако докосне една молекула, тази молекула може да активира две молекули. И всяка от тези две молекули може да активира две и така нататък. В крайна сметка, един лъч светлина може да накара клетката да изпрати сигнал. И когато тази клетка изпрати акционен потенциал, тя може да е свързана към, може би, две клетки. И тези две клетки после също изпращат акционен потенциал към още две. И така нататък. И до момента, в който сигналът, който тази клетка започна, достигне до мозъка, той е бил усилен. Това, накратко, е амплификацията (усилването). Адаптацията е важна, понеже ако клетката бъде прекомерно възбудена, това може да е вредно за клетката. И тя може да умре. Така че е много важно да имаме тази адаптация. Например, ако това беше болков рецептор, вместо рецептор за налягане, и имаше твърде много болка, например една молекула, която може да активира болковите рецептори, е капсаицин. И говорихме за това в друго видео. Ако има твърде много капсаицин например, той може да накара клетката да умре. Затова е важно да регулираме отрицателно дадена клетка. Важно е да се адаптираме към всеки вид стимул от околната среда, за да не умре клетката, а също така и мозъкът да не бъде претрупан с информация.