If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:12:46

Видео транскрипция

Вероятно забелязваш, че когато имаш настинка, носът ти става запушен и когато носът ти се запуши с куп неща, не можеш да вкусиш нещата много добре. Нека си представим, че опитваш да ядеш ягода. Ядеш ягодата. Обикновено тя има хубав вкус и я вкарваш в устата си, и, докато дъвчеш ягодата, разделяш различните клетъчни компоненти и тези клетъчни компоненти освобождават малки молекули, и тези малки молекули ще преминат към задната част на гърлото ти, и някои от тях ще навлязат в носа ти. И докато дъвчеш ягодата, всъщност помирисваш малките молекули, които биват освободени. Използваш чувството си за мирис, заедно с чувството си за вкус, със способността си да вкусиш ягодата. Ако премахнем чувството за мирис, което се случва, когато имаш настинка, ако чувството ти за мирис е премахнато, разчиташ само на чувството си за вкус. И когато разчиташ само на чувството си за вкус, не можеш добре да вкусиш нещата. Нямат толкова богат вкус. Можеш да изпробваш това. Следващият път, когато ядеш нещо, запуши носа си и виж дали това, което ядеш, има различен всук след като вече не помирисваш нищо. Надявам се, че това ни показва защо чувството ни за мирис е важно. Определено можем да живеем без чувството си за мирис, но то страшно обогатява ежедневието ни. Мирисът също е познат като обоняние. Понякога усещането ни за мирис може да бъде наречено обоняние и по-късно ще говорим как тази дума се появява в анатомията. Нека набързо навлезем в анатомията на обонятелната система. Ако начертая профил на някой, ето го носът, тук е устата и тук е брадичката. Има ноздра и тази ноздра е отвор, който позволява на въздуха и различни молекули на миризми да навлязат в носа. Има област, която не можеш да видиш. Тази област е позната като обонятелен епител. Тази област е обонятелният епител. Обонятелен епител. Това, което разделя обонятелния епител от мозъка, понеже мозъкът стои тук горе. Имаме мозък и той стои тук горе. Това, което разделя мозъка от обонятелния епител, в носния проход тук, е част от кост, позната като решетъчна пластинка. Тази малка част кост е позната като решетъчна пластинка. И точно над решетъчната пластинка има "удължение" от мозъка. Има "удължение", което идва от мозъка и стои точно върху решетъчната пластинка. Чертая го тук в лилаво и изглежда като малка крушка, и това е познато като обонятелна крушка. Обонятелна крушка. Отново, обоняние, обонятелна крушка и обонятелната крушка е сноп нерви, така че всъщност е един от черепномозъчните нерви, който излиза от мозъка, а този сноп нерви изпраща проекции през решетъчната пластинка в обонятелния епител. Тази проекция нерви се разделя и разклонява и има хиляди клетки, изпращащи малки връзки към обонятелния епител. Тук чертая само няколко от тях, но има хиляди от тези клетки, изпращащи малки връзки в обонятелния епител и в самия край на всяка от тези малки клетки има рецептори и всеки рецептор е чувствителен към една определена молекула. Всъщност е чувствителен към един определен вид молекула. Например, нека си представим, че имаме бензенов пръстен и повечето неща, като ароматни съединения и обикновено можеш да помиришеш ароматните съединения. Ако една молекула има бензенов пръстен, тогава има някакъв вид миризма и тази миризма бива уловена чрез обонятелната крушка и тези малки удължения, които навлизат в обонятелния епител. Имаме малък бензенов пръстен, малка мирисна молекула, и тя се придвижва към носа. Ще се прикрепи към малък рецептор към един от тези нервни окончания. След това ще увелича в тази област тук. Искам да разгледам обонятелната крушка и, в частност, искам да мога да разгледам всеки от тези малки обонятелни сетивни неврони и техните малки проекции, които прикрепят различни молекули от околната среда. Сега ще увелича тази част, която подчертах по-рано. Ще разгледаме обонятената крушка. Нека я надпиша. И, както споменах преди, обонятелната крушка беше разделена от носния проход от нещо, познато като решетъчна пластинка. Решетъчната пластинка е просто кост и има купища малки дупки в решетъчната пластинка, които позволяват на клетките, тези обонятелни сетивни клетки, да изпратят проекции към обонятелната крушка. Нека си представим, че има обонятелна сетивна клетка и тя изпраща малка проекция в обонятелната крушка. Изпраща малка проекция и тази клетка се намира обонятелния епител и има всякакви видове други епителни клетки тук, така че мога просто да ги начертая. Има всякакви видове епителни клетки, които секретират мукус, и тези обонятелни епителни клетки се намират между останалите епителни клетки. И има хиляди различни видове епителни клетки и всеки вид има определен рецептор. Да кажем, че тази определена обонятелна сетивна клетка е отговорна... има малък рецептор и този малък рецептор е чувствителен към бензенови пръстени. Когато имаме бензенова молекула, която навлиза в носа през ноздрите, тя навлиза в носния проход и ще се докосне до този рецептор и, когато се прикрепи към този рецептор, ще задейства каскада от събития, която ще накара клетката да изпрати сигнал. Тази клетка ще изпрати акционен потенциал и акционният потенциал ще се озове тук, в обонятелната крушка, и имаме купища обонятелни сетивни клетки, които са чувствителни към същата молекула. Имаме друга тук и тя ще изпрати сигнал към същото място. Имаме друга обонятелна сетивна клетка и тя също е чувствителна към тази бензенова молекула. Тази бензенова молекула идва и активира куп клетки, които имат бензенови рецептори и всички клетки, които са чувствителни към бензен ще изпратят акционен потенциал към едно определено място в обонятелната крушка и това определено място е познато като гломерул. И гломерулът всъщност е – можем да помислим за него като за прицелна точка за различни сетивни обонятелни клетки, които са чувствителни към една и съща молекула. Можем да мислим за този гломерул като за бензенов гломерул, понеже всички клетки, които са чувствителни към бензен, ще изпратят сигнал дотук. И те ще изпратят сигнал към друг клетъчен вид. Има друга клетка и тя е известна като митрална клетка. И тази митрална клетка ще изпрати проекция към мозъка. Причината да имаме този вид организация е, понеже е много по-лесно една клетка да изпрати проекция към мозъка, отколкото хиляди от тези клетки да изпращат проекция към мозъка. За да навлезем в това в малко повече детайли, имаме също други клетъчни видове. Нека си представим, че има една синя клетка тук. И да си представим, че тази синя клетка е чувствителна към два бензенови пръстена, които са свързани един към друг. Ако имаме два бензенови пръстена, които са свързани един към друг, те ще се прикрепят към рецептор на тази синя обонятелна сетивна клетка и тази синя клетка ще премине през решетъчната пластинка и ще изпрати сигнал към обонятелната крушка, но ще изпрати сигнал при различно място, както и другите сини клетки, които са чувствителни към двойни бензенови пръстени, и те ще изпратят сигнал към двойно бензеновия гломерул и този двойно бензенов гломерул има различна митрална клетка, която ще изпрати проекция към мозъка. Това е общата организация на различни клетки в обонятелния епител и главната идея тук е, че имаме стотици различни клетки, които са хиперчувствителни към една определена молекула, и тези стотици клетки ще изпратят проекции към един гломерул, а този един гломерул ще има няколко митрални клетки, които ще преминат към мозъка. Сега искам да разгледаме тази част тук. Искам да разгледаме как една молекула се прикрепя към рецептор и как задейства акционен потенциал. Нека си представим, че имаме тази молекула бензен тук. Тя ще навлезе в носния проход и ще отскача наоколо, докато не се прикрепи към определен рецептор. Имаме определен рецептор, който е в мембраната на обонятелната сетивна клетка. Тази бензенова молекула ще дойде и ще се прикрепи тук. Ще се прикрепи тук и, когато се прикрепи, ще накара този рецептор, който е познат като G протеин свързан рецептор – и се нарича така, понеже вътре има протеин, познат като G протеин, с който е свързан. G протеинът е свързан с рецептора. И когато молекулата на бензена се прикрепи, тя ще доведе до дисоциация. G протеинът ще се отдели и ще доведе до каскада от събития вътре в клетката. Това е вътре в една от сетивните обонятелни клетки, за които говорихме по-рано. Един от ефектите на този G протеин е да се прикрепи към йонен канал. Ще се прикрепи към йонен канал и йонният канал ще позволи на положителни йони от извън клетката да протекат навътре и това ще накара клетката да деполяризира и да изпрати акционен потенциал, който в крайна сметка ще премине през решетъчната пластинка и ще се предаде към митрална клетка, а тази митрална клетка ще изпрати сигнал към мозъка. Нека преминем набързо през всичко, за което говорихме. Имаме ароматна молекула, която е бензенов пръстен, в този пример, се прикрепя към GPCR. GPCR е определен ароматен рецептор и G-протеинът, G-протеин свързан рецептор, а G протеинът ще се отдели. G протеинът се отделя и активира различни неща вътре в клетката и едно от тези неща, които активира, е йонен канал. Това кара клетката да деполяризира и да изпрати акционен потенциал, а акционният потенциал ще премине през решетъчната пластинка и в гломерула, ще активира митрална клетка, която ще навлезе в мозъка и после мозъкът ти може да възприеме този аромат чрез този път тук.