If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:8:57

Видео транскрипция

В някакъв момент от времето ще видиш човек, който разхожда кучето си, и кучето решава да уринира върху пожарен кран. Това е опитът ми да начертая пожарен кран, но виждаш кучето и то уринира върху пожарния кран. Това е урината, тя се разплисква навсякъде. Защо кучето уринира върху пожарния кран? Може би чуваш, че кучетата уринират върху пожарни кранове, за да маркират територията си. Как точно те успяват да маркират територията си? Има определени молекули, които биват освободени в урината, и тези молекули могат да бъдат помирисани, да бъдат усетени от други животни чрез носовете им. Тези молекули са известни като феромони. Можем да мислим за феромоните като за специализирани обонятелни следи. В предишно видео говорихме как успяваме да помиришем неща. Феромоните... не само можем да ги помиришем и животните, в частност, успяват да ги помиришат, но те също причиняват някакъв вид отговор в другото животно, което ги помирисва. Можем да мислим за феромона като за химически сигнал, химически сигнал, който бива освободен от един член на един вид, например, кучето, и бива усетен от друг член на вида, и задейства вроден отговор. Феромоните са много важни при животните, особено насекомите. При животните те са свързани с размножаването, биенето и химическата комуникация. Пчелите използват феромони, кучетата използват феромони, различни животни използват феромони, за да маркират териториите си и да комуникират с други членове на вида. Това, накратко, са феромоните. Сега ще навлезем в анатомията и как работят феромоните на молекулярно ниво. В предишно видео навлязохме в обонятелната система и говорихме за обонятелния епител. Нека продължа нататък и да си представя, че това е черепът на мишка. Това е черепът на мишка, това са зъбите ѝ, това е носът ѝ. Това е само черепът. Това е носът. Обикновено тук ще има малко плът, но това е носът и въздухът навлиза, и преминава през носния проход и има част от носния проход, която е позната като обонятелен епител. Обонятелен епител. Обонятелният епител е чувствителен към различни молекули. Има специализирана част от обонятелния епител, която е тук при мишката, и тя е известна като добавъчен обонятелен епител, добавъчен обонятелен епител. Добавъчният обонятелен епител изпраща проекции към добавъчна обонятелна крушка. Това е добавъчната обонятелна крушка. Обонятелният епител изпраща информация към обонятелната крушка. Нормалният обонятелен епител изпраща информацията си към обонятелната крушка, нормалната обонятелна крушка, но добавъчният обонятелен епител изпраща информация към добавъчна обонятелна крушка. Нека разгледаме особените клетки в добавъчния обонятелен епител, които отговарят на феромоните. Нека разгледаме малко по-отблизо добавъчния обонятелен епител. В добавъчния обонятелен епител имаме структура, позната като вомероназална система. Имаме тази област тук и под нея имаме друга област. Нека си представим, че тази част тук горе е носният проход, това е носният проход, а тук са всички аксони на различните сетивни клетки, които в крайна сметка стигат до мозъча чрез добавъчната обонятелна крушка. В тази вомероназална система, която ще надпиша, вомероназална система, има различни клетки. Има някои клетки, които се намират тук долу и изпращат проекция чак до тази горна област. Имаме клетки в това, тъй като се намират под тази долна област, се наричат базални клетки. Има други клетки, които са тук и имат само къси проекции и са познати като апикални клетки. Апикалните клетки са в жълто. Това е апикална клетка, а това тук е базална клетка. Тези клетки, подобно на нормалните обонятелни неврони, ще имат малки рецептори на върховете на проекциите си и тези рецептори ще са чувствителни за различни молекули или феромони. Нека си представим, че в урината на това куче, което уринира върху пожарния кран, има малка молекула. Ще я начертаем като малък триъгълник. Триъгълникът ще навлезе тук и може да активира рецептор на тази базална клетка тук. Когато активира тази клетка, базалната клетка ще изпрати аксон през добавъчния обонятелен епител и, в крайна сметка, до добавъчната обонятелна крушка, добавъчната обонятелна крушка, а оттам сигналът ще премине към гломерул, а после към митрална клетка, а след това митралната клетка ще изпрати аксон към мозъка. Има много от тези вомероназални системи из добавъчната обонятелна крушка. Аз начертах само една. Но, отново, имаме специфични молекули, които са чувствителни към един определен вид молекула, които ще изпратят малки аксони, които в крайна сметка ще стигнат до добавъчната обонятелна крушка. Всички аксони ще стигнат до едно определено място, познато като гломерул. След като тези клетки достигнат до добавъчната обонятелна крушка и до гломерул, те ще изпратят сигнала към митрална клетка, а тази митрална клетка ще изпрати аксон към част от мозъка, позната като амигдала. Амигдала. Амигдалата е отговорна за множество неща, но в частност е позната за участието си в емоциите и агресията, и размножаването, и такива неща. Като има различни клетки, които отговарят на различни феромони в околната среда, животното може да контролира поведението си чрез този път до амигдалата, въз основа на тези извънклетъчни насоки в околната среда. Въз основа на тези феромони – феромонът ще се прикрепи и ще накара някакъв вид клетка да изпрати сигнал, а тази клетка в крайна сметка ще достигне до амигдалата, за да причини поведенчески отговор в животното. Провеждането на сигнала, тази част тук, това е рецепторът, молекулата се прикрепя към рецептора. Това води до провеждане на сигнал в определен сетивен неврон. Това провеждане на сигнала е точно същото като това, което се случва при нормалното обоняние, при което имаме рецептор, G протеин свързан рецептор, а когато този рецептор е активиран, той кара клетката да деполяризира и да изпрати акционен потенциал. Интересно, при хората, ние сме еволюирали до момент, в който разчитаме много малко на феромоните. Имаме вомероназален орган. Но нямаме добавъчна обонятелна крушка, така че разчитаме много малко на феромоните.