Диагностициране на Множествена склероза

Да си представим, че си лекар и искаш да разбереш дали някой има множествена склероза. Едно от първите неща, които можеш да направиш, е да прегледаш мозъка на пациента. За да го направиш, можеш да използваш техника, наречена ядрено-магнитен резонанс, познат като ЯМР. При това изследване пациентът ляга на това легло и влиза в тази тясна и много шумна машина. Машината прави снимка на мозъка. Прави снимки в три различни равнини. Отляво виждаме снимка на някой, който гледа наляво. Изображението на мозъка в тази равнина се нарича сагитално. В средата виждаме срез от мозъка на някой, който гледа в тази посока. Сякаш гледа надолу към краката си. Това е аксиален срез. В дясно имаме изображение на срез от някой, който гледа към теб или е с гръб към теб. Този срез се нарича коронален. На всички тези изображения виждаме една обща характеристика. Имаме светли петна ето тук. Тези светли петна, към които сочат стрелките, се наричат лезии. Лезията е разрушена тъкан. Ако мислиш, че някой има множествена склероза и видиш тези снимки, първото нещо, което ще потърсиш на тях, са светлите петна. Светлите петна могат да се намерят на местата, където е бялото мозъчно вещество. Запомни, че бялото вещество е изградено от аксоните и миелина на невроните. ЯМР ни дава полезна информация. Виждаш, че в мозъка има повреда, но тя може да се е получила по много различни начини. Така че не можем да дадем специфична диагноза. Трябва да направим още няколко изследвания, за да потвърдим, че това е множествена склероза. Можем да извършим процедура, която е по-инвазивна. Тук виждаме рисунка на кръста на пациент. В лилаво е нарисуван гръбначният мозък. Можеш да видиш синьото нещо, което заобикаля гръбначния мозък, това е гръбначно-мозъчната течност (ликвор). И гръбначният мозък, и главният мозък са заобиколени от ликвор. В него има най-различни полезни съставки като белтъци, йони и всякакви неща, от които се нуждаят главният мозък и гръбначният мозък, за да работят. Можем да вземем гръбначно-мозъчна течност, като използваме ето тази игла, след това я събираме в шишенце. Сега имаме шишенце, което съдържа гръбначно- мозъчна течност, но въпросът е какво има в гръбначно-мозъчната течност. В нея може да има нещо, което е характерно за множествената склероза. Какво е то? Спомни си, че множествената склероза е автоимунно заболяване, така че имунната система се среща с нервната система. Искаме да видим нещо, което е характерно за имунната система. Можем да погледнем от по-близо ето тук. Какво е характерно за имунната система? Ами, антитела. Ако имаме много антитела в гръбначно-мозъчната течност, това може да означава, че имунната система е навлязла в централната нервна система. Как можем да разберем дали имаме антитела тук? Можем да използваме техника, позната като гел-електрофореза. Няма да навлизам в детайли за това как точно работи тази техника. Но основното, което прави, е да раздели съставките в нашата проба и да ни позволи да ги визуализираме. Ще изпратим това шишенце в лаборатория и там ще направят гел-електрофореза. Когато съставните части на гръбначно-мозъчната течност се разделят и ги визуализираме, виждаме нещо подобно на това. Имаме две ленти. Лявата е на здрав човек. Дясната е на пациент с множествена склероза. Веднага ще забележиш, че имаме бели ивици ето тук. Тези ивици съответстват на различни белтъци. При пробата на здравия човек забелязваме, че ивиците са еднакви, разделили са се равномерно. Но при пробата на пациента с множествена склероза ето тук имаме по-дебели ивици. Тези по-дебели ивици се наричат олигоклонални ивици. Олигоклоналните ивици ни показват, че в пробата има много антитела. След като имаме много антитела в пробата, това означава, че имаме много антитела в гръбначно-мозъчната течност. Това ни казва, че имунната система е много, много активна в централната нервна система. Дотук имаме две доказателства. Имаме снимки на мозъка, които показват лезии, както и доказателство, че клетките на имунната система са активни в централната нервна система. Но има още едно изследване, което можем да направим, за да сме сигурни, че този пациент има множествена склероза. Можем да измерим електрическата активност в мозъка. Да кажем, че пациентът стои в тъмна стая и ние слагаме електроди на скалпа му. Тези електроди измерват мозъчната активност. По-точно те измерват отговора на мозъка в резултат някакво зрително дразнение. В този случай това е екран на компютър. На екрана имаме шахматна дъска. Имаме черни и бели квадратчета. Те се сменят на около половин секунда. На всяка половин секунда всички черни квадратчета стават бели, а всички бели стават черни. Те се разменят. А ние измерваме отговора на мозъка в резултат на зрителното дразнение. Този отговор се нарича зрителен евокиран (предизвикан) потенциал. Какво измерваме по този начин? Измерваме електричния отговор. Ще го измерим графично. Да кажем, че имаме графика ето тук. На оста Х имаме времето, което обикновено се измерва в милисекунди. На оста Y имаме напрежението, което се измерва в микроволтове. Да кажем, че измерваме мозъчната активност на пациента и в даден момент цветовете на квадратчетата се сменят. Тогава виждаме повишение на напрежението. След това то спада и продължаваме нататък. Виждаме тези скокове в отговор на смяна на цвета на квадратчетата върху шахматната дъска. Обикновено събираме информация от много подобни скокове, но това е само един пример. След като това е зрителен предизвикан потенциал, измерваме активността на зрителните полета в мозъка. Да кажем, че гледаме ето тук, това са очите на пациента. В задна част на очите са зрителните нерви. Зрителните нерви носят зрителна информация под формата на електрическа активност към мозъка. Да кажем, че този пациент има лезия в левия си зрителен нерв. А десният зрителен нерв е напълно здрав. Следователно, когато измерваме електрическата активност от двата зрителни нерва, можем да ги сравним. Можем да сравним активността на здравия зрителен нерв с активността на увредения зрителен нерв. Да кажем, че графиката, която съм нарисувал тук, както я виждаме сега, е от здравия зрителен нерв, това е десният зрителен нерв. След това виждаме електрическата активност на левия зрителен нерв, която може да изглежда ето така. Веднага можеш да видиш, че между двата скока има закъснение. На левия зрителен нерв му трябва повече време, за да реагира на смяната на шахматната дъска. Това е много логично, ако се замислим. Да приемем, че имаме неврон ето тук, по принцип аксоните на невроните са покрити с миелин, който ги изолира. Той помага на електрическите сигнали да се движат много по-бързо по аксона. Но при множествена склероза миелинът се разрушава. Когато миелинът се разруши, сигналът, който се движи по аксона, се предава много по-бавно, така че ако имаме разрушен миелин в левия зрителен нерв, това забавя придвижването на сигнала. Искам да поясня, че сигналите, които съм нарисувал тук, не са акционни потенциали. Те са сигнали, които получаваме от целия нерв. Но като цяло принципът е същият. Виждаш, че имаме забавяне на отговора. Така че левият зрителен нерв предава информация по-бавно от десния заради тази лезия. В това видео ти показах три много често използвани изследвания за поставяне на диагноза множествена склероза.