If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Видео транскрипция

Тук имаме мозъчен срез на някой, който гледа към нас, ще забележиш, че разрезът има външна част и вътрешна част, оцветил съм всяка от тях в различен цвят. Няма да се спираме много на тази синя част тук. Външната част се нарича сиво вещество, а вътрешната – бяло вещество. На рисунката не съм ги оцветил в сиво и бяло, но ако погледнеш истински мозък, ще видиш, че външната част е сива, а вътрешната е бяла. От какво са съставени сивото и бялото вещество? Ако си спомняш, мозъкът е изграден от около 86 милиарда неврона. Тези 86 милиарда неврона изграждат сивото и бялото вещество. Ще нарисувам неврон ето тук. Имаме дендрити, клетъчно тяло, това е аксонът, а това е миелинът. Ще забележиш, че съм нарисувал клетъчната мембрана на тялото в същия цвят като външната част на мозъка. Причината за това е, че клетъчната мембрана дава сивия цвят на сивото вещество. Дендритите и клетъчното тяло имат тази мембрана и това дава цвета на сивото вещество. Аксонът също има клетъчна мембрана, но той има и миелин, а миелинът дава цвета на бялото вещество. Следователно дендритите и клетъчното тяло изграждат сивото вещество, а миелинът, който е увит около аксона, съставя бялото вещество. Да кажем, че този човек развива множествена склероза, тогава ще видим лезии, които се образуват в бялото вещество на мозъка. Това е логично, тъй като при множествената склероза миелинът, даващ цвета на бялото вещество, се разрушава. Причината за това е, че имунната система разпознава грешно миелина като чужд и го атакува. Но как имунната система стига до мозъка? По принцип имунната система пътува през кръвоносните съдове, а мозъкът се нуждае от много хранителни вещества, които идват през кръвоносните съдове, имунната система също пътува през кръвоносните съдове. Ще погледнем отблизо един сегмент от мозъка, да разгледаме ето тази част. Тук имаме кръвоносен съд. Кръвоносният съд има клетки, които го покриват, те се наричат ендотелни клетки. Тези ендотелни клетки се държат много здраво една за друга, сякаш са се хванали за ръце много, много здраво, точките, в които се държат здраво се наричат плътни свързвания. Ендотелните клетки стоят върху основа, която прилича на основата на къща. Тази червена линия, която съм нарисувал тук, наричаме базална ламина. Заедно тези части изграждат кръвно-мозъчната бариера. Кръвно-мозъчната бариера е много специална структура, защото тя спира много неща да влязат в мозъка неща, които наистина не искаме да влизат в мозъка. Например да кажем, че имаме вирус и не искаме да го пускаме в мозъка, защото ако влезе в мозъка, ще предизвика много увреждания. Кръвно-мозъчната бариера ще попречи на това да се случи. Тя възпрепятства и на имунната система на навлезе в мозъка. Може да имаме Т-клетка ето тук, която е една от клетките на имунната система, да кажем, че имаме Т-клетка. Тя няма да може да влезе в мозъка, обикновено достъпът на имунната система до мозъка е много ограничен. Но при множествената склероза Т-клетките успяват да се промъкнат между ендотелните клетки и да преминат през базалната ламина. Така навлизат в мозъка. Сега те имат достъп до голяма част от мозъка, което е много лошо, защото Т-клетките се озовават в непозната среда, те по принцип не трябва да са в мозъка. Спомни си, че в мозъка имаме много неврони, ще нарисувам друг неврон тук. А тук имаме неговия миелин. Миелинът има някои отличителни черти. Той има белтъци, които могат да са на повърхността на миелина. Т-клетката може да достигне до този белтък, да го разпознае и да си каже, "Хм, това не изглежда добре. По някаква причина ми изглежда чуждо и мисля, че трябва да го атакуваме." Разбира се, Т-клетката се е объркала, мисли си, че миелинът е чужд, въпреки че той е част от тялото. Щом Т-клетката разпознае тази част от миелина, тя задейства аларма, при която отделя химикали, наречени цитокини. Цитокините правят най-различни неща. Едно от тях е да допринесат за разграждането на кръвно-мозъчната бариера, кръвно-мозъчната бариера става много по-пропусклива за много повече клетки. Сега още повече Т-клетки могат да навлязат. Цитокините могат да привлекат други имунни клетки, може би имаме В-клетка ето тук, това е В-клетка, която сега може да мине през кръвно-мозъчната бариера. Сега изведнъж тук имаме и В-клетки, те ще произведат антитела срещу миелина. Щом тези антитела се създадат, те ще се свържат с миелина и ще допринесат допълнително за разграждането му. Може да имаме и макрофаги. Макрофагите ще започнат да изяждат миелина и физически да го разрушават. И последно, цитокините също могат да са токсични за миелина. Самите цитокини могат да разрушат всичкия този миелин. Така ни остава само голямо количество разрушен миелин. Имаме и много имунни клетки, които са се струпали в част от мозъка, това се нарича невровъзпаление. Звучи доста зле, нали? Но се оказва, че мозъкът има начини за поправка. Как го прави? Да кажем, че имаме друг неврон ето тук. Този миелин се доставя на невроните от други клетки. Тези клетки не са неврони, те се наричат олигодендроцити. Когато миелинът се разруши, този олигодендроцит ще започне процес на ремиелинизация. Ще се опита да поправи всичкия повреден миелин. Това е страхотно, означава, че мозъкът има естествен процес за поправка. Наричаме това ремиелинизация. Но с течение на времето ремиелинизацията става все по неефективна. Олигодендроцитът ще се опитва да ремиелинизира аксона, доколкото може, но накрая надделява силата на имунната система. А имунната система е много упорита, Т-клетките постоянно отделят цитокини, В-клетките винаги са наоколо и произвеждат антитела, макрофагите също остават тук и фагоцитират миелина. В крайна сметка имунната система надделява над процеса на ремиелинизация.