Основно съдържание

Здраве и медицина

Курс: Здраве и медицина > Раздел 11

Урок 1: Болест на Паркинсон

Какво е болестта на Паркинсон?

Болест на Паркинсон

Повечето от нас са забелязвали в един или друг момент ръцете ни да треперят, когато държим напитка, или зъбите ни да тракат, когато е много студено. Това е нормално. Но понякога малък тремор е един от първите признаци за болест на Паркинсон.

Болестта на Паркинсон е хронично, прогресивно, двигателно заболяване, което повлиява на мускулния контрол и баланса. Тези симптоми постепенно се влошават с времето и по принцип започват да се появяват вторични симптоми.

Как мозъкът ти координира движението и какво може да се обърка

Болестта на Паркинсон е причинена от постепенно влошаване на функцията на нервните клетки, или неврони, разположени в определена област в мозъка ти. Мозъкът ти съдържа милиони неврони, които обработват и пренасят информация. Той получава информация чрез неврони от всички части на тялото ти, обработва я и после изпраща инструкции към други части на тялото ти, за да осъществи определени действия. Информацията се придвижва по невроните като електрични импулси. Когато един нервен импулс достигне "кръстовище" между два неврона, химичен невротрансмитер (помисли за него като за куриер с колело, пренасящ информация от една сграда до следващата) бива освободен и стимулира импулса в следващия неврон, така че той да продължи до местоназначението си.

Няколко различни области на мозъка ти биват използвани да обработят и предадат информация, която контролира движението, и дисфункция на всяка от тях може да причини двигателно разтройство. При болестта на Паркинсон дисфункцията се получава във важен център на двигателния контрол в средния мозък, наречен substantia nigra. Обикновено невроните в тази област произвеждат невротрансмитер, наречен допамин. При Паркинсон групи протеини, познати като телца на Леви, се струпват в невроните, произвеждащи допамин, които постепенно дегенерират и в крайна сметка умират. Смъртта на невроните, произвеждащи допамин, означава по-малко допамин и без достатъчно допамин други части на мозъка ти не могат да работят правилно. В крайна сметка това прави вървенето, посягането за предмети и други основни движения много трудно. Допълнителната загуба на допамин в други области на мозъка ти и в червата ти се смята за поне частичен виновник за някои от вторичните симптоми на Паркинсон.

Какви са симптомите на Паркинсон?

Основните симптоми на Паркинсон са свъзани с движението и варират при различните хора. Понякога при началото на болестта на Паркинсон може дори да не усетиш, че имаш симптоми. Но постепенно и обикновено през период от няколко години симптомите стават забележими и често са от три различни вида:

тремори – тези обикновено ще започнат в едната ръка от едната страна на тялото ти, но може също да ги усетиш в ръцете си, краката си, челюстта си и лицето си.
брадикинезия – това е когато движенията ти станат по-бавни, което силно затруднява извършването дори на най-простите задачи.
ригидност – това е когато мускулите ти не могат да се отпуснат, което може да повлияе на стойката ти и да направи движенията ти по-резки. Може дори да откриеш, че замръзваш като статуя по средата на това, което правиш (акинезия).

Докато заболяването прогресира, заедно с това, че ходенето ти става по-бавно, Паркинсон често причинява характерни промени в начина, по който вървиш. Като резултат може да откриеш, че ти е трудно да започнеш да вървиш, можеш да направиш само малки провлачени стъпки и после имаш трудност да спреш да вървиш. Това е познато като Паркинсонова походка. Всички проблеми с движението обикновено са придружени с твърдост на мускулите, която може да се получи във всяка част от тялото ти, да ограничи обхвата ти на движение, да ти причини болка, да промени стойката ти и да наруши баланса ти.

Има също много вторични симптоми на Паркинсон, които не са свързани с движението. Повечето от тях попадат в три главни категории: автономни или неволни симптоми, когнитивни и психиатрични симптоми и разстройства на съня; например може да загубиш усета си за мирис, да откриеш, че много се потиш, да имаш признаци на депресия или да ти е трудно да спиш. Но понеже всеки случай е уникален е невъзможно да се прогнозира кои от тези симптоми може да изпиташ. Като казахме това, психиатричните симптоми, като кошмари, халюцинации и деменция, често стават по-проблемни в по-късните етапи на заболяването.

Защо някои хора се разболяват от Паркинсон, а други не?

Не знаем какво кара допамин произвеждащите неврони да умират при болестта на Паркинсон или защо това се случва на някои хора, а на други не. Но знаем, че е много рядко, когато си в млада възраст, обикновено не започва преди средна възраст или на по-късен етап от живота ти, засяга мъжете повече от жените и изглежда се предава в семействата. Също знаем, че има връзка между Паркинсон и травма на главата, както и излагане на някои пестициди и разтворители. Но като цяло никой от тези рискови фактори не повлиява много на вероятността да се разболееш от Паркинсон.

Колко често срещана е болестта на Паркинсон?

Като цяло, около 300 на 100 000 души имат болест на Паркинсон. Повечето хора биват диагностицирани след 70; въпреки че 15% от случаите са между хора, които са под 50-годишна възраст. Скорошни изчисления посочват, че броят хора, живеещи с Паркинсон, стабилно се увеличава с възрастта.start superscript, 1, end superscript Като знаем това, ясно е, че тежестта на болестта на Паркинсон ще се увеличи в много страни със застаряването на населението.

Как можеш да предотвратиш Паркинсон?

Като не знаем защо някой се разболява от Паркинсон е почти невъзможно да знаем как да го предотвратим. Като казахме това, има някакви доказателства, че кофеинът има защитен ефект, тъй като е открито, че пиещите кафе хора са с по-нисък риск.squared Въпреки че здравословен начин на живот може да не предотврати болестта на Паркинсон, той може да е много полезен със симптомите. Заедно с други неща, доброто хранене и редовните упражнения могат да увеличат апетита ти, да поддържат храносмилателната ти система здрава, да ти помогнат да спиш по-добре, да подобрят циркулацията на кръвта ти и да ти помогнат да поддържаш по-добър обхват на движение.

Какви лечения са налични за Паркинсон?

Няма изследвания за диагностициране на болестта на Паркинсон. Обикновено невролог, който специализира в мозъка и нервната система, ще прегледа медицинската ти история, признаците и симптомите, и ще извърши неврологичен и физически преглед, за да определи дали боледуваш от тази болест, или не. Може също да са необходими скенер на мозъка, кръвни тестове или рентгенови снимки, за да се изключат други заболявания.

Няма лек за Паркинсон, но симптомите ти могат да бъдат овладени с лекарства, които ти помагат с тремора, ходенето и движенията. След като те диагностицират, лекарят ти ще може да те посъветва дали да започнеш лечение, или не. Има много налични лекарства, но те не задължително работят еднакво за всички, което означава, че лекарствата ти ще трябва да бъдат избрани за индивидуалните ти нужди. Едно от най-често използваните лекарства за Паркинсон се казва леводопа. Леводопа обикновено се взима в комбинация с карбидопа, която спира леводопата от разграждане в тялото преди да достигне до мозъка. Това означава, че могат да бъдат давани по-ниски дози леводопа, което намалява честотата на страничните ефекти.

Леводопа/карбидопа обикновено е ефективна за около 5 години или по-дълго, но след това ефектите може да отшумят, а по-високи дози често не са вариант, тъй като те често причиняват непоносимо гадене и повръщане. Когато това се случи, добавянето на друг вид лекарство или сменянето на лекарствената формула може да ти помогне да овладяваш симптомите си. Някои от лекарствата, налични за лечение на Паркинсон, са:

Лекарство	Ефекти
Леводопа/карбидопа (синемет)	Това лекарство бива преобразувано в допамин в мозъка и замества естествения допамин, който е бил изгубен. Обикновено се предписва в най-ниската възможна доза, за да се избегнат нежелани странични ефекти.
Допаминови антагонисти	Тези лекарства имитират допамина по това, че могат да пренасят информация от един неврон до следващия по подобен начин. По принцип те са малко по-неефективни от леводопа и може да причинят повече странични ефекти.
Ензимни инхибитори	Леводопа обикновено се дава в комбинация с ензимни инхибитори, които предотвратяват разграждането на допамин в мозъка и удължават нейните ефекти. В допълнение, има някои ензимни инхибитори, които могат да бъдат използвани самостоятелно.
Антихолинергични лекарства	Тези лекарства са полезни за поддържане на нивата на допамин, въпреки че по принцип имат тежки странични ефекти при по-възрастни хора.
Други лекарства	Амантадин е пример за лекарство, което понякога се използва за лечение на Паркинсон. Но не е ясно как или защо работи и определено не е първият избор.

Ако лекарствата не контролират треморите и движенията ти, има хирургични процедури, които могат да помогнат. Един вариант е дълбокомозъчна стимулация, която включва вкарване на електроди в мозъка ти на точно определени места. Те биват свързани към "мозъчен пейсмейкър", който стимулира мозъчната активност и може силно да подобни проблемите, които може да имаш с движенията си.

Има много други налични възможности за лечение, които могат да ти помогнат да намериш облекчение от симптомите на Паркинсон и да обогатят качеството ти на живот, включително:

Физически терапии и такива с упражнения, като активна музикална терапия, което включва активно участване в правенето на музика с инструмент или гласа ти, упражнения на бягаща пътечка и упражнения за баланс.
Алтернативни терапии като акупунктура, масаж и йога.
Ерготерапия за помощ със стратегии, които ти позволяват да продължиш да живееш самостоятелно колкото е възможно по-дълго.
Говорна и езикова терапия.

Накрая, в допълнение към лекарства за лечение на двигателните промени, които може да изпитваш, има много различни лекарства за лечение на вторичните симптоми на Паркинсон, като депресия, тревожност, проблеми със съня, запек, т.н. Лекарят ти внимателно ще избере съвместими лекарства, за да минимизира страничните ефекти, така че да имаш най-доброто възможно качество на живот.

Обърни внимание на следното:

Ръководствата за лечение за здравните професионалисти подчертават комуникацията като изключително важна за добруването на пациентите с Паркинсон. Защо мислиш може да е това? Добрата комуникация между здравните професионалисти и пациентите с Паркинсон може да помогне да ги овласти да участват във взимането на решения за грижата за тях и може да предостави пълна, реалистична информация, която намалява страха и стигмата и им предоставя добри причини да се чувстват оптимистично.
Наличието на достъп до здравен екип може да е доста полезно за човек, който живее с болест на Паркинсон. Защо би било така? Пациент с мултифакторно заболяване като Паркинсон може да получи много преимущества от наличието на достъп до експертизата на екип от експерти, който може да овладее разнообразните симптоми и странични ефекти, докато максимизира качеството на живот. В идеалния случай, екипът трябва да включва специалист по двигателни разстройства, специалист по език и говор, физиотерапевт, ерготерапевт и социален работник. Работейки като екип, тези хора са в добра позиция да преценят и интегрират допълнителна помощ от диетолози, психолози и психиатри, ако е необходимо.

[Източници и препратки]

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Вписване в профила

Сортирай по:

Все още няма публикации.

Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.