If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:10:26

Двигателни признаци и симптоми на болестта на Паркинсон

Видео транскрипция

Преди да се впуснем в двигателните симптоми на болестта на Паркинсон, нека си припомним какво е болестта на Паркинсон. Тя е прогресивно заболяване, засягащо мозъка. Тази прогресивна болест предизвиква намаляване на количеството на невротрансмитера допамин. Когато нивата на допамин се понижат, виждаме проблеми с движението. Има четири основни двигателни симптома, за които говорим при болестта на Паркинсон. Наричаме ги основни симптоми, тъй като те са тези, които търсим, за да разберем дали някой има болестта. Не всеки с болестта на Паркинсон ще развие всички тези симптоми, но повечето пациенти ще ги развият на определен етап от заболяването. С влошаване на болестта през годините, запомни, че това е прогресивно разстройство, двигателните симптоми също се влошават. Първият основен симптом, за който говорим, е тремор. Обикновено треморът започва в ръцете или в пръстите. Тремор означава неволево треперене. Получава се, тъй като в мускулите се осъществяват много, много отпускания и съкращавания. Може някой път да забележиш, че ръцете ти се разтреперват, когато извършваш някои действия, например като вдяване на конец в игла. Хората винаги ми се смеят, ако дънките ми са скъсани, затова ги закърпвам, но забелязвам, че ръцете ми се разтреперват много, когато вдявам конеца в иглата. А понякога може да се случи, когато правиш нещо друго, например, когато си слагаш капки за очи. Но треморът, който изпитва някой с болестта на Паркинсон, е много по-лош. Той е много по-чест и по-омаломощяващ. Дори си има специално име. Това е специфичен вид тремор, наречен статичен тремор или тремор в покой. Статичният тремор се появява, когато частта от тялото е в покой и спира, когато частта не е в покой. За да разбереш по-добре кога се появява треморът и кога не, може да си представиш, че взимаш химикалка. Ако имаше статичен тремор, ръката ти щеше да трепери преди да хванеш химикалката, когато ръката просто стои на масата, защото тогава е в покой. Тогава не я използваш. Но щом започнеш да я движиш, ръката и мускулите в ръката ти, вече не са в покой, ти ги използваш. Тогава треморът спира. Можеш да си мислиш, "Добре, тогава просто ще се старая да си движа ръката." Но това не е толкова лесно. Много хора с болестта на Паркинсон имат проблеми с писането, тъй като треморът може да се върне точно след като са взели химикалката и започват да пишат. Статичният тремор е само един вид тремор, има и много други видове, които се срещат при различни състояния или дори при здрави хора. Но при болестта на Паркинсон виждаме статичен тремор. Следващият вид основен двигателен симптом е ригидността. Ригидността се проявява като усещане за много, много схванати мускули. Когато пациент с ригидност се опита да си сгъне ръката, например, за да вземе храна от чинията си и да я сложи в устата си, движението между чинията и устата няма да е гладко, както обикновено. То ще се състои от няколко отсечени движения вместо от едно плавно движение. Има специално име за тези поредни отсечени движения при пациентите с болестта на Паркинсон, то е феномен на "зъбчатото колело". На зъбчатото колело, защото движението, в случая сгъването на ръката, изглежда като движението на две зъбчати колела - насечено. Като зъбчатите колела, които може да видиш в часовника на дядо си. Ригидността, усещането за скованост, тези насечени движения, не са просто усещания на пациентите с болестта на Паркинсон. Ръката на пациента наистина е ригидна. Това не е нещо, което е само в главата на пациента. Третият основен двигателен симптом са много бавните движения, това се нарича брадикинеза. Думата "бради" означава бавно, а "кинеза" означава движение. Пациентите с брадикинеза могат да чувстват няколко различни неща. Брадикинезата може да се усеща като слабост, умора или като цялостно усещане, че не могат да движат засегнатата част от тялото. Има много части от тялото, които могат да бъдат засегнати. Брадикинезата може да се прояви само в един крайник, в едната страна от тялото или в цялото тяло. Брадикинезата, забавянето на движенията създава много трудности на пациента с изпълнението на движения с нормална скорост. Представи си последния път, когато беше в басейн. Може би само се опитваше да ходиш из басейна, от единия край до другия или тичаше във водата, защото се опитваше да хванеш приятелите си, които са ти е откраднали топката. Може би си спомняш, че ходенето или тичането във вода е много бавно. Тези действия отнемат много повече време, когато си във водата, отколкото когато си на сушата. На това прилича брадикинезата. Пациентът може да извърши движенията, но те са много по-бавни. Това е различно от ригидността, за която говорихме по-рано. Често се обърквам, когато мисля за схванати и бавни мускули, двете звучат много еднакво. Но успявам да ги различа, когато мисля за мускулите, които отговарят на сигнал, който им изпращаме. Да приемем, че казваш на ръката си да се движи. При ригидността изпращаме съобщението до мускулите, казваме им да се движат, те възприемат съобщението и веднага започват да се движат. Но заради по-голямото съпротивление, движенията са много отсечени. При брадикинезата изпращаме съобщението до мускулите, казваме им да се движат, може би казваме на крака да ритне топка или на ръката да посегне към ябълка. Мускулите ни получават сигнала, но им отнема известно време докато отговорят на съобщението да ритнат топката или да посегнат към ябълката. Това закъснение между изпращането на сигнал към мускулите, в който им казваме, "Ехо, време е да се раздвижите!" и отговора на мускулите прави движенията много бавни. Четвъртият основен двигателен симптом на болестта на Паркинсон е постуралната нестабилност - пациентът е много нестабилен в изправено положение или когато се опитва да се придвижи. Нарича се постурална нестабилност заради постуралните рефлекси, които попринцип ни държат балансирани и стабилни. При болестта на Паркинсон тези рефлекси спират да работят. Когато постуралните рефлекси не работят добре, пациентът с болестта на Паркинсон започва да губи баланс и да се чувства нестабилен на краката си. Постуралната нестабилност е един от симптомите, които се появяват в по-късните етапи на болестта, когато са минали няколко години от диагнозата ѝ. Това е един от двигателните симптоми, които създават най-много проблеми на хората с болестта на Паркинсон. Нестабилността, която чувстват, когато се изправят на крака, увеличава вероятността от падания и за тях е трудно да ходят без помощта на други хора. Това са основните четири двигателни симптома на болестта на Паркинсон. С изключение на постуралната нестабилност, те започват в ранните етапи на заболяването. С времето се влошават, тъй като както казахме преди, това е болест с прогресивно развитие. Симптомите се влошават с течение на времето. Изброените симптоми не само се влошават, но могат да предизвикат много други двигателни проблеми, които виждаме при пациенти с болестта на Паркинсон. Например треморът може да е много лек в началото на болестта. Пациентът може дори да не го забелязва, но когато след месеци или години болестта се влоши, треморът също се влошава и може да се разпространи към други части на тялото. Ако е започнал в ръката или пръста, което се случва много често, с времето може да се разпространи и към краката дори устните и езика. Ригидността може да засегне стойката на пациента. Пациентите започват да се накланят и да приемат приведена стойка заради сковаността в мускулите, които в нормална ситуация ги държат изправени. Приведената стойка също може да доведе до проблеми. Когато човек е приведен дълго време, това увеличава вероятността за падания и наранявания. Ригидността засяга най-различни мускули в тялото, затова може да предизвика и други проблеми. В късните етапи на болестта пациентите изгубват способността да променят изражението на лицето си. Трудно им е да се усмихнат или да се намръщят дори да покажат как се чувстват. Това не е, защото не чувстват нищо, а заради сковаността, която усещат в лицевите мускули. Трудно им е да движат устните или очите си. Това са някои от проблемите, до които води ригидността с течение на времето. Брадикинезата също предизвиква проблеми. Един от тях е промяна в походката. Крачките стават по-малки или пациентите започват да си влачат краката. Тези проблеми се появяват тъй като движенията са забавени и пациентът не може да придвижи крака си толкова нависоко или толкова надалеч, както преди. Друг проблем, които се появява заради брадикинезата, в по-късните етапи на болестта е, че пациентите може да вървят и всичко да изглежда наред, но изведнъж спират на място и не могат да се помръднат. Това трае няколко секунди. Причината за това е, че след години развитие на болестта, отговорите на мускулите са много забавени. Този проблем се нарича феномен на "замръзване". Наричаме го "замръзване", защото както сочи името, човекът замръзва на място и не може да помръдне. Постуралната нестабилност, за която говорихме също води до проблеми с напредване на болестта. Равновесието на пациентите се влошава с времето, при което те могат да изгубят способност да ходят. В началото се чувстват нестабилни, може би вече не могат да вървят толкова дълго, колкото преди или им трябва помощ, когато се изморят. Но след време нещата се влошават, равновесието им е толкова лошо, че не се чувстват сигурни, когато се изправят, което увеличава вероятността за падания.