Диагностициране на астма

Диагностицирането на астмата може да зависи от практиката на конкретния лекар. Виждала съм диагностика въз основа на историята на пациента, и ако лекарствата за астма вършат работа, то значи пациентите имат астма. Но за да сме по-методични, нека говорим за златните стандарти за изследванията, които могат да бъдат извършени за диагностициране на астма. Първият златен стандарт за изследванията смятам за жесток и необичаен, но това е най-добрият начин да разберем. Наричаме го изследване с метахолин. Метахолин. Това вещество е нещо, което вдишваш, а после наблюдаваме какво се случва. Изследване с метахолин. Ако имаме нормалните въздушни пътища тук, луменът е хубав и широк, а гладката мускулатура просто си стои около него, не се съкращава твърде много. Когато дадем метахолин, гладката мускулатура на всеки човек ще се съкрати. Въздушните пътища на всеки човек ще станат по-малки. За човек без астма след метахолина може да изглеждат ето така. Можеш да видиш, че луменът е малко по-малък. Ще е малко по-трудно да се диша. Ако човекът има астма и белите му дробове са предразположени да реагират, луменът му може да изглежда с такъв размер и гладката мускулатура пощурява и съкращава този въздухоносен път, оставяйки много малко място за въздуха да премине, което означава, че имаш астма. Това проверява как белите ти дробове отговарят на нещо, което ги кара да се съкращават, понеже астмата просто описва тенденцията на въздушните пътища да реагират по този начин. Ако метахолинът накара белите ти дробове да направят това, в малките въздушни пътища, тогава това е положителен тест за астма. Как точно знаем, че белите дробове са направили това? Можем да видим това чрез група тестове и те се правят с или без метахолин. Това е много стандартен тест, когато хората имат дихателни проблеми. Наричаме го белодробни функционални изследвания Белодробни се отнася до белите дробове. Проверяваме функцията на белите дробове. Белодробни функционални изследвания. Добре. Имаме щастливия си пациент. Нека го направим оранжев. И има коса. Винаги рисувам коса на хората си. И да кажем, че господин Боб има трудности с дишането. И правим изследване на белодробната функция. Даваме му апарат, който да сложи на устата си, а после когато вдишва или издишва машина записва всичко, което се случва, обема на въздуха, скоростта на въздуха. Наричаме я машина за ФИД (функционално изследване на дишането). Реалното нещо е много по-сложно от това, което направих тук. И всъщност съм правила този тест. Мислеха, че може да имам астма, когато бях дете, и трябваше да направя това изследване, и не беше забавно. Казват ти да поемеш гигантски дъх, колкото можеш повече, а после, когато ти кажат, да издишаш колкото можеш по-силно и за колкото можеш по-дълго, докато не усетиш чувството, че нищо не е останало в белите ти дробове и ще умреш. И това беше необходимо за този функционален тест. Рисунката ми тук е много подвеждаща. Нарисувах го така, за да ти покажа, че дъхът излиза много бързо, но всъщност апаратът за устата улавя всичкият въздух. Въздухът влиза тук. Ще изтрия всички тези неща тук. Просто помни, че апаратът за устата улавя целия този въздух. И тестът за белодробната функция зависи от факта, че целият въздух бива изолиран в машината ни. Тук участва и малко математика. Не знам дали ще ми повярваш, но дори ако издишваш колкото по-дълго можеш, може да продължи много време, в зависимост от капацитета на белите ти дробове, по-голямата част от въздуха трябва да излезе в първата секунда от издишването ти. Наричаме това FEV 1 – ФЕО1 или форсиран експираторен обем. Единицата е за една секунда. Количеството, което издишваш през първата секунда, делено на пълния жизнен капацитет, което е целият въздух, който издишваш, докато не свърши, това е пълният жизнен капацитет... Съотношението тук, едно делено на това, трябва, в нормален бял дроб, да е равно на или по-голямо от 80%. Повече от 80% от въздуха, който можеш да издишаш, трябва да излезе през първата секунда. Това ти казва, че имаш здрав бял дроб без обструктивна болест. Но при астмата, ще поставя малко а тук, всъщност, при всички обструктивни болести, когато издишването е проблем, FEV-1 делено на пълния жизнен капацитет ще е по-малко от 80. Някои хора казват по-малко от 75, но знаеш по намаляването на това съотношение, че има някакъв проблем и издишването, ако по-малко от 80 или 75% от въздуха излезе през първата секунда. Това означава, че белите дробове не са достатъчно еластични или, поради някаква причина, въздухът не излиза достатъчно бързо, когато влагаш цялата тази сила, за да издишаш. Този тест за жизнения капацитет със съотношението е един от група тестове, които се правят с тази машина. Наричаме това спирометрия и спирометрията може да се извърши по всяко време с или без метахолин. Математически, тези числа тук ни казват как се държат белите ти дробове, когато издишваш. Сега да поговорим за изследването на върховия дебит. Върховият дебит се използва не само за диагностициране на астма. Използва се от хора, които имат астма, за да следят заболяването си. Върхов дебит Този стандарт е създаден за конкретния човек. Те знаят колко е 100% за белите ти дробове. Като знаеш 100-те процента, всеки път, когато направиш изследването за върховия дебит и издишаш, тази машина може да ти каже при какъв процент от максимума си си. Представи си, че този човек вече има астма. Понякога може да имаш малка реакция и все още да нямаш задух. Това е като светофар. Когато машината ти даде зелено, това означава, че си при 80 или 100% от максимума си. Можеш да си продължиш както нормално. Не ти трябват лекарства. Справяш се добре. Следващото, разбира се, както светофара, е жълто. Жълто означава, че трябва да внимаваш. В този момент човекът вероятно има някакви симптоми. Може да усеща задух, може да кашля, носът му да тече или да има друг проблем и това ти дава около 50 до 80% от максималното ти. Вероятно трябва да вземеш лекарство, за да разшириш въздушните пътища, да опиташ да се върнеш обратно в зеленото. Взимаш лекарство, изчакваш 10-15 минути, правиш теста отново. Опитваш се да се увериш, че си обратно в зеленото. И, разбира се, червено означава спри. Червено е под 50% от максимума и ако си под 50%, трябва да отидеш в болница, трябват ти по-агресивни лекарства. Това е като алармен сигнал, че веднага трябва да направиш нещо за астмата си и вероятно дори не ти трябва машината, понеже ако си под 50%, ще се чувстваш доста зле, гръдният ти кош ще е скован, ще ти е трудно да дишаш. Трябва да направиш нещо по въпроса. Има други тестове, които може да са по-малко специфични за причината, но пак се използват. Понякога хората правят рентген на гръдния кош и хората с астма трябва да имат нормален рентген на гръдния кош. И защо тогава го правим? Понеже не винаги знаеш, че имат астма. Рентгеновите снимки дават на хората шанс да погледнат белите дробове, за да се уверят, че не става нещо друго, понеже симптомите могат да са подобни. Този човек може да има пневмония, може да има инфекция в белите дробове с течност и втвърдяване. Може затова да има задух. Или може да има чуждо тяло и задухът да е от това. Може да има течност. Може да има мукус. Може да има пневмоторакс, при който белият дроб е частично колабирал. Всички тези неща могат да бъдат визуализирани на рентген. Понякога, когато човек дойде със задух, правим рентген, за да изключим други неща, които трябва да се лекуват по различен начин. Понякога хората правят стрес тест. Подобно на сърдечния стрес тест, който изследва сърцето ти, този изследва белите ти дробове. Понеже някои хора имат астма, свързана със стрес или физически усилия. Например хората тренират на бягаща пътечка и гледаме когато се потят и работят усилено дали това влошава астмата им, дали влошава дишането им, защото това може да ни насочи към астма, свързана с физически усилия. И, последно, искам да говоря за изследване, наречено тест с азотен оксид. Азотният оксид е газ. Съставен е от азот и кислород и, ако искаме да дадем химическата му формула, азотът е N, кислородът е О, тоест NO е азотен оксид. Правим това, когато мислим, че този човек има астма, но искаме да видим дали леченията на астмата ще са добри за него. Тестът с азотния оксид ни казва дали вдишан кортикостероид, който е стандартното лечение на астмата – опитвам се да начертая инхалатор тук, при инхалатора натискаш бутон и излиза спрей, който човекът с астма ще вдиша и това ще му помогне да се почувства по-добре. В този инхалатор има стероиди. Просто понякога не знаем дали за този човек стероидите ще са полезни и, ако са, колко да дадем. И това може да ни каже азотният оксид. Чрез вдишване на азотен оксид, който е нещо, което разширява дихателните пътища, отпуска гладките мускули, ако азотният оксид свърши работа, тогава е по-вероятно кортикостероидите да вършат работа. Не използваме азотен оксид като терапия. Никой няма да вдишва азотен оксид всеки ден, но в краткосрочен план това, което се случва, при вдишване на азотен оксид, може да ни помогне да прогнозираме какво ще се случи, когато човекът вдиша стандартното стероидно лечение. Това е диагностично изследване, но също ни помага за лечението.