If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:6:41

Видео транскрипция

Имаме хубава малка таблица тук, която ни казва как да категоризираме колко тежка е нечия астма. Тези трите са постоянни, както можеш да видиш, повече от два пъти седмично. Умерено е всеки ден. Тежко е лоши симптоми всеки ден, понякога два пъти дневно. Тук имаме скала на тежестта, която намерих, която можем да адаптираме, за да я направим скала за преценяване колко добре е лекуван човек. ТХ е лечение. Целта на лечението на астмата, тъй като не можем да я излекуваме, е да контролираме симптомите и честотата им. Опитваме се да ги докараме до етапа "рядко". Някой, който е добре контролиран, ще е с определение, подобно на определението за "рядко". Добре контролиран ще е по-малко от два пъти седмично и никога повече от веднъж на ден. Атаки, по-малко от или равно на веднъж на ден. Да кажем, че се е случило веднъж в сряда, после човекът е добре. Лекарството му работи. Следващото ниво е пациент, който не е добре контролиран. Не оставяй цветовете да те заблудят. Използвам зелено, за да съвпада с този ред, но не добре контролиран не е зелено, не е добре. Ще запиша WC за добре контролиран и това се дефинира като повече от два пъти седмично или, дори ако имат симптоми само два пъти седмично, повече от веднъж на ден. Ако имат симптоми в понеделник, вторник, четвъртък, петък и неделя, това не е добре контролирано. Това е пет пъти седмично. Или, дори ако се е случило в сряда и събота, да кажем, че се е случило само в тези два дни, ако го имат два пъти в сряда или три пъти в събота, това също ги поставя в категорията не добре контролирана астма. И, после, разбира се, последните две са зле контролирани. Дори няма да ги разгранича. Просто ще запиша зле. И, ако си лекар, човекът, който е зле контролиран, има нужда от много повече от лекарствата си. Човекът, който не е добре контролиран, също има нужда от увеличение на лекарствата си. Що се отнася до лечения, имаме два начина за доставяне на лекарствата. Нека не мислим за лекарствата сега, а да говорим как се дават. Първо, имаме небулайзър. Небулайзър. Това е тази голяма машина тук и тя има маркуч, свързан с маска. Това е лошата ми рисунка на медицинска маска. Човекът поставя тази маска и лекарството се превръща в пара в тази машина и се доставя с кислород на човека. Отнема около 10 минути. Човекът просто стои с маската и вдишва. Тази машина може да е по-скъпа и ти трябва електрозахранване, и трябва да стоиш на едно място, и отнема около 10 минути. Това са недостатъците, но работи много добре. Алтернативно, със сигурност знаеш как хората използват това. Имаме инхалатор, което е тръба с формата на L с отвор и бутон отгоре. Човекът може да натисне този бутон и се впръсква лекарство. Най-добрият начин да се използва това е със спейсър, понеже лекарството трябва да се движи с въздух и човекът поставя главата си тук и вдишва това лекарство. Отнема около, най-много, 30 секунди. Това е инхалатор. Сравнително евтин е. Малък е. Може да се побере в джоба ти. Може да е винаги и навсякъде с пациента. Помни, за всяко от тези можеш да използваш множество лекарства. Просто зависи кое е по-удобно за пациента. Що се отнася до лекарствата, които поставяме тук, има две категории. Първо искам да поговоря за лекарства, които намаляват възпалението. Възпалението е естествената реакция на тялото ти към нещо, което го притеснява. За нещастие, при астмата, възпалението дава всички тези симптоми. Намаляваме възпалението с лекарства. Първо имаме стероиди. Стероидите в тялото, които се произвеждат естествено, също могат да се борят с възпалението, но, очевидно, това не е достатъчно, така че даваме изкуствени стероиди, за да намалим възпалението. Също имаме инхибитори на левкотриен. Това е странна дума. Това е просто вещество. Тези инхибитори спират ефекта на левкотриена върху тялото. Причината тези две да са свързани е свързана с начина, по който възпалението започва в тялото. Имаме нещо, спусък. А води до В, води до С, води до D, чак до края, когато произвеждаме левкотриен. Това е целта на цялата каскада. Разбира се, за да спрем възпалението, можем или да се отървем от това, или стероидите идват по-рано и се отървават от по-ранен етап на тази каскада. И двете лекарства имат същата цел, която е да намалят левкотриена, да намалят цялата каскада, да не ѝ позволят да причини симптоми. Това е един голям клас лекарства. Другият е бронходилататори. Бронхо е за въздушни пътища, а дилататор означава увеличаване на диаметъра, или просто отваряне на въздушните пътища, понеже астмата включва стесняване на бронхиалните пътища. Тук имаме бета-агонисти. Бета е вид рецептор в тялото и работата му в белите дробове е да ги отвори. Буквално отпускаме гладката мускулатура или, ако това тук е астма, със стесняване на цялата тази гладка мускулатура, бета агонистът ще може да превърне това в хубав отворен въздушен път с много по-отпусната гладка мускулатура. Подаваме това лекарство на бета-2 рецепторите из въздушните пътища из целите бели дробове и те правят различни неща в различни части на тялото, но тук ни интересува бронходилатацията. Има други лекарства, които също могат да направят това. Например, имаме теофилин, който е лекарство, което може да е токсично за някои хора и трябва да наблюдаваме нивата много внимателно, но прави същото нещо, отпуска гладката мускулатура и ни дава по-широки въздушни пътища. Лечението може да е на принципа на опита и грешката, понеже целта ни е да вървим в тази посока. Каквото ни доведе до там, каквато комбинация и количество лекарства, просто продължаваме с тях и продължаваме да даваме лекарства, докато не стигнем до добре контролирана астма и това е целта на дългосрочните лечения за астма.