If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:7:46

Видео транскрипция

Преди да говорим как изглежда астмата, нека разгледаме нормален въздухоносен път. Взели сме напречно сечение някъде по въздухоносния път. Астмата е болест на малките въздушни пътища, не е в трахеята или в гърлото, а в гърдите. И един от важните играчи в калибъра на структурата на въздушните пътища, с който искам да започна, е слоят гладка мускулатура. Ще използвам червено за мускул. И този слой контролира диаметъра на отвора, диаметъра на лумена. Разбира се, има и други неща извън мускула. Има съединителна тъкан и хрущял, в зависимост къде – ако си достатъчно високо във въздухоносните пътища. Тези неща не се повлияват от астмата, така че ще оставя нещата така. Имаме гладка мускулатура, която, спомни си, не можеш да контролираш съзнателно. Тя се влияе от околната среда и обикновено държи въздухоносните пътища отворени ето така. Ще надпиша това тук, гладък мускул. Вътре имаме слой лигавица. Наричаме го мукозен слой. Нека надпиша това, лигавица. Това покрива вътрешния отвор на въздухоносния път и е много важно, че в този слой имаме жлези, които секретират мукус в белите дробове. Те са там за овлажняване на отвора и поддържане влагата на белите дробове, така че, когато има възпаление или чужди тела, от които трябва да се отървем, мукусът, който те секретират, е важен при прочистването на площта. Когато кашляме и изкашляме храчка, храчката идва от тези жлези, които секретират мукус. Те са навсякъде в този мукозен слой. И, разбира се, имаме лумена. Там се движи въздухът. Той е сух, но бива лубрикиран от мукуса. Това е бърз преглед на нормален бял дроб, на нормално напречно сечение на въздухоносните пътища. Нека сега видим какво се случва, когато този човек има астма. Както знаеш, астмата се проявява на атаки. Повечето от промените се случват по време на атака. В зависимост от тежестта, този човек може да има атаки по-често от някой друг. Първо, пак имаме мускулния слой, но сега белият дроб е в спазъм. Мускулите са в спазъм, който означава, че се съкращават и отворът ще е много по-малък. Съединителната тъкан, както хрущялът и другите неща, пак са тук, така че пак ще ги начертая, но важното нещо, върху което да се фокусираме сега, е фактът, че мускулният слой се е удебелил и стеснява този отвор. В допълнение, мукозният слой, който е хубав и кръгъл тук, където го начертах, се е подул в отговор на възпалението. Вместо хубав кръгъл отвор като този, сега имаме тази аморфна форма, която допълнително стеснява отвора. Виж какво се е случило с лумена ни. Той е много по-малък и за да е още по-зле, не забравяй жлезите. Жлезите пак са тук, но този път те също реагират на имунния отговор и, като резултат, се пълнят с мукус и го секретират в лумена, който вече е стеснен и блокиран. Сега имаме това образуване на мукус тук. Това влошава нещата. Виж разликата между навлизането на въздух през този хубав голям отвор и опитът на въздуха да премине през това. Между съкращението и цялата течност тук ще имаме малки балончета. Затова чуваш пукане и свистене, когато преслушваш човек, който има астма атака. Свистенето идва от обструкцията, и от механичното стесняване на тази област, и от допълнителната течност от тези полудели жлези. Ето това се случва, но защо се случва? Какво предизвиква астма? Това е въпросът за милион долара, понеже има толкова много неща от околната среда. Може да е замърсяване. Може да е пушек. Може да е храна или пърхут. Всичко, към което този определен човек реагира. Това са алергените във въздуха. И когато навлязат в тялото, тялото ни има имунна реакция, която е насочена към всичко, което е чуждо. Някои хора реагират повече от други. Имаме тези антитела, които изглеждат като молекула с формата на Y. Тази имунна реакция по принцип е IgE. Това е просто името на тези антитела. Тялото има система за памет. Ако среща тези алергени за пръв път, може да получиш само две IgE, понеже те работят усилено да създадат нови такива, да разпознаят алергените, но третият или четвъртият път, всеки път, когато се изложиш на това, понеже паметта все още е тук създаването на IgE е по-лесно. Това е все едно да се бориш с враг, с който вече си се борил. Броят на IgE се увеличава. Размерът на IgE отговорът е пропорционален на размера на този имунен отговор или на този алергичен отговор, понеже когато имунната система стане твърде чувствителна в отговора на нещо, което е чуждо, и се опитва да го пребори, това се нарича алергия. Имаме тези чужди алергени, какъвто е спусъкът, с тези IgE. Работата на IgE е да разпознаят тези чужди частици. IgE е същото семейство антитела, което ни помага да се преборим с инфекции, но в този случай ще търси клетка, която наричаме мастоцит. Нарича се мастоцит и в мастоцита... той просто се носи из тялото ни, носейки малка молекула, която наричаме хистамин. Хистаминът е главният играч при всяка алергична реакция. Ако помниш, ако пиеш лекарства срещу алергия, има клас лекарства, наречени антихистамини. Хистаминът просто излиза от мастоцита, не в системата ни, но IgE антителата, за които говорихме, са приятели с мастоцитите и само когато носят такова чуждо тяло, те намират мастоцит и се прикрепят към него. Всяка двойка IgE, която е свързана с алерген, ще търси мастоцит, към който да се прикрепи. Това прикрепяне един вид събужда мастоцитите. И тези малки гранули в тях се отварят. Хистаминът изтича от мастоцита и наводнява системата ни, кръвообращението ни, водейки до алергична реакция навсякъде. Затова кихаш и очите ти се насълзяват. Може да получиш обриви. Цялата каскада на тази алергична реакция е поради тези малки хистаминови молекули. И, в белите дробове, ако този човек има астма, точно това се случва като резултат от хистамина. Нека начертая още няколко частици, за да ти покажа. И докато получаваме това съкращение, получаваме мукозно подуване и получаваме свистене. Астмата е просто прекалена имунна реакция, тъй като всички алергии са част от естествения отговор на телата ни към чужди тела, който причинява увреждане, като реагира твърде силно и освобождава неща, които ни причиняват дискомфорт. Да обобщим патофизиологията на астмата – помни, първо имаме стесняване и съкращение на мускулния слой. После имаме подуване на мукозния слой и, трето, жлезите произвеждат твърде много мукус, който наводнява този вече стеснен отвор.