Бързодействащи лечения на астма

Дори при най-добри обстоятелства хората, които имат астма, винаги са в риск за изява на пристъп. Тук ще говорим за бързодействащи лечения. Първо ще запиша астматичен пристъп и тази изява на симптоми обикновено ще доведе човек до болница. Ето какво ще направим в краткосрочен план, за да ги извадим от пристъпа. Надяваме се, че когато симптомите са започнали, хората са изпробвали нещата, които вършат работа. Те трябва да са използвали спешния си инхалатор, който обикновено е бета-2 агонист. Бета-2 инхалаторът не е свършил работа. Може да са опитали небулайзър. Небулайзър. Или може да са опитали стероиден медикамент. Обикновено, ако имат тежък пристъп, нещата, които обикновено правят, няма да са полезни. На път за болница биха им дали кислород. Тъй като белите им дробове се борят за кислород, те имат нужда от помощ, за да го получат. Кислородът трябва свободно да бъде даван на хора, които имат астматични пристъпи. Сега сме в болница и дотук нищо не е помогнало на този човек. Можем да вземем някои от същите лекарства, които могат да се използват вкъщи, и да отидем една стъпка напред, като ги направим IV, т.е. интравенозни. Със сигурност познаваш това. Когато отидеш в болница, ти поставят абокат, на ръката или на крака в зависимост от това къде е по-удобно, и лекарството се влива директно в кръвообращението. Колкото по-близо лекарството стигне до кръвта ни по време на прилагането му, толкова по-чист е ефектът. При инхалирането, поглъщането на хапче или нещо такова е нужно известно време да стигне до там, но ако е директно в кръвта, ще е бързо. Можем да дадем някои от същите неща. Бета-2 или IV стероиди. Това са големите оръжия. Можем да дадем магнезиев сулфат, което е химикал, който отваря гладките мускули в белите ни дробове и помага на пациента да диша по-добре. Друго, което можем да дадем, е епинефрин, или просто ще запиша epi. Вероятно знаеш, че има хора, които правят лоши алергични реакции и носят EpiPen. Това е същото нещо. Епинефринът в телата ни обикновено се произвежда от надбъбречните жлези и епинефринът дава началото на спешния отговор "бий се или бягай", и има ефекти из цялото тяло. Може да накара очите ни да се разширят, за да можем да виждаме по-добре по време на пристъпа. Може да накара сърцето ни да бие по-бързо, да изпомпва повече кръв към мускулите, и отваря въздухоносните пътища в белите дробове. Този човек ще получи сърцебиене и ще чувства паника, но това е страничен ефект, понеже епинефринът може да спаси живота им, като отвори белите им дробове. Епинефринът може да бъде даден като инжекция и обикновено даваме само малки дози. Епинефрин. В този момент, вместо да се подава постоянно количество кислород, няколко литра през носа им, може да преминем към маски. Те може да се наричат СРАР или BiРАР. Разликата между тези двете е колко непрекъснато е налягането. Основното нещо, което трябва да запомниш, е, че и двете изтласкват кислород в белите дробове с по-голяма сила, отколкото ще получиш с носна канюла или тръбички в носа. СРАР или BiРАР покрива лицето им и насилствено избутва кислород, за да им помогне да получат по-добро насищане с кислород. В този момент, ако нищо от това не е свършило работа за този пациент, трябва да помислим за интубация. Интубацията е голяма процедура. Ще поставим дихателна тръба в гърлото им и ще я свържем с машина, която механично диша вместо пациента и, разбира се, това е много неудобно, така че ще трябва да ги вкараме в безсъзнание чрез някои лекарства. Ще нарисувам дихателна тръба тук. Това може да е голяма процедура за някои хора, понеже трябва да са под анестезия и самата интубация е тежка за белите дробове, но като последен шанс е необходима за спасяване на живота на хората. Може да е трудно да се реши кога е време за интубация. Ако интубираш твърде късно, може да се получи постоянно увреждане от липсата на кислород, а ако е прекалено рано, може да нарани белите дробове и да ги постави пред нещо ненужно. При тези нива има въпросителна кога да предприемем тази стъпка, но когато е необходима и този човек просто не отговаря на лечението, определено е необходима – при тежка астматична криза. Но се надяваме, че пациентът с астма знае кои са нещата, които предизвикват пристъп, и ги избягва. Всеки път ще казвам това – избягвай пушене, пасивно или активно. Избягвай НСПВС. Това са ибупрофен, аспирин, много болкоуспокояващи. Това може да доведе до пристъп при много хора, особено възрастни. Избягвай неща като алергени. Просто избягвай нещата, които може да предизвикат пристъп. Ключът е да се познаваш и да знаеш какво води до пристъп, и да стоиш настрана от тези неща. За нашия пациент тук, ако е стигнал до това ниво, определено ако е стигнал до интубация, вероятно ще трябва да остане в болницата известно време, за да се уверим, че няма да получи друг пристъп и да се уверим, че ще се възстанови от този.