Патофизиология на бронхолита

Често пъти откривам, че най-лесният начин да разбереш проявите на едно заболяване, е първо да разбираш добре неговата патология. В това видео ще говорим за патофизиологията на бронхиолита. От гледна точка на патологията в най-чистата си форма бронхиолитът е просто възпаление на бронхиолите и това възпаление на бронхиолите е показано тук на тази илюстрация. Бронхиолитът е много често срещана инфекция на дихателния тракт, особено при деца под двегодишна възраст и се причинява от вирусна инфекция. Вирусът, който най-често причинява бронхиолит, е RSV. (респираторен синцитиален вирус) RSV е отговорен за над 75% от случаите на бронхиолит, но има няколко други вируси, които могат да причинят заболяването и си струва да се споменат. Това са метапневмовирусът, който ще съкратя на MPV, и параинфлуенца вирус. Бронхиолитът има два патологични етапа. Има ранен етап, който засяга горния дихателен път, и по-късен етап, който засяга долния дихателен път. В ранните етапи на бронхиолита RSV бива поет от горния дихателен път, тук показан в синьо, и причинява инфекция на епитела, а епителът са клетките, които покриват тази кухина. Развива се възпаление и това възпаление на горния дихателен път е отговорно за ранните признаци и симптоми на бронхиолит, които са неща като запушен и течащ нос. Бронхиолитът не спира тук, понеже ако просто причиняваше възпаление на горния дихателен път, щеше да е просто настинка, което е друго име за вирусна инфекция на горните дихателни пътища. При бронхиолита вирусът всъщност продължава надолу по дихателния тракт, надолу по въздушните пътища, и причинява инфекция и възпаление в бронхиолите. Да видим изображение на една бронхиола тук, за да ти дам по-добра представа какво се случва. Бронхиолитът е възпаление на бронхиолите, така че има подуване на този епителен слой в бронхиолата. Можеш да видиш, че подуването от възпалението поради тази инфекция е направило въздушния път по-тесен. Ще нарисувам това и тук. Има и друг процес, който може да се случи, за който искам да говоря. При възпалението понякога може да бъде секретирана течност от възпалителните клетки и тя се събира, и бива "изсипана" в бронхиолата. Това е познато като слузна тапа. Както виждаш, тази слузна тапа причинява допълнително стесняване на въздушния път и това възпаление и стесняване на въздушните пътища води до класическите признаци и симптоми на бронхиолита в долните дихателни пътища. Те са хриптене и блокиране на въздуха. За да разберем хриптенето и блокирането на въздуха, нека опиша патологичните процеси в малко повече детайли. Нека на тази първа диаграма да разгледаме механизма на хриптенето. Виждаш, че това възпаление на бронхиолата е стеснило дихателния път. За да може да премине определено количество въздух през тази бронхиола за същото количество време, както ако не беше стеснена, въздухът ще трябва да се движи много по-бързо. Този въздух се движи по-бързо на влизане, а също и на излизане. Звукът на този въздух, излизащ от бронхиолата, може да бъде чут на гърдите със стетоскоп и звукът, който се чува, е известен като хриптене. Хриптенето се описва като високочестотен музикален звук, и най-често се чува по време на издишване. Но как точно звучи? Нека ти покажа. Добре, патологичният механизъм, причиняващ хриптенето, е сравнително лесен. Това е просто въздух, движещ се бързо през стеснено пространство. Но блокирането на въздуха, друг характерен признак на бронхиолита, не е толкова просто. Споменах, че епителът на бронхиолата става възпален и инфектиран. С времето някои от тези възпалени клетки могат да умрат. Ще нарисувам тези като умиращи клетки. Тези умиращи клетки могат да паднат в алвеолите и просто образуват тази маса мъртва тъкан. Тази маса мъртва тъкан също е позната като некротична тъкан. Когато детето вдиша, въздухът, който навлиза през бронхиолата, избутва тази некротична маса по-дълбоко във въздушния път, в алвеолата, а това не е проблем, понеже въздухът може да премине покрай нея и алвеолата се разширява както обикновено и се пълни с въздух. Но когато детето опита да издиша, некротичната маса бива избутана срещу въздушния път и блокира въздушния път. Въздухът не може да излезе, така че алвеолите остават уголемени. После детето вдишва отново и се случва същото нещо, некротичната маса бива избутана по-надълбоко от въздушния път в алвеолите и въздухът навлиза в алвеолите, алвеолите се разширяват и после детето опитва да издиша и некротичната маса отново запушва този въздушен път. И, както можеш да видиш, с времето тази некротична маса се превръща в еднопосочна клапа, понеже въздухът може да навлезе в алвеолата, но не може да излезе и кара алвеолата да се разшири. Това се случва в алвеолите из целите бели дробове и, като резултат, белите дробове стават свръхиздути и този феномен е познат като блокиране на въздуха. Ако стане много сериозно, може да се прояви като находка при физикалния преглед по това, че гръдният кош на детето ще изглежда по-голям от нормално и това също е видимо на рентген на гръдния кош във вида на свръхиздути белодробни полета. Когато това се случи, алвеолите пак опитват да обменят кислород между околната среда и кръвта. Но поради тази еднопосочна клапа старият въздух не може да излезе от алвеолите и получаваш този ефект на смесване. Има намалена концентрация на кислород в алвеолите и не толкова много кислород може да бъде обменен и транспортиран в кръвта. Това намаляване на кислорода в кръвта е известно като хипоксемия. С намаляване на нивото на кислород в кръвта тялото има два основни механизма за компенсиране – увеличава се сърдечната честота на детето, както и дихателната честота. Това е логично, понеже ако в кръвта има намалена концентрация на кислород, за да могат тъканите да получат същото количество кислород за същото количество време, повече кръв трябва да премине през тази тъкан, така че сърдечната честота се увеличава. Увеличава се и дихателната честота в опит да се вкара колкото се може повече кислород в кръвта. Но, за нещастие, увеличаването на сърдечната честота, както и на дихателната честота, консумират много енергия. Това увеличено изразходване на енергия може да доведе до отпадналост на детето. Тази комбинация от хипоксемия и отпадналост не е много добра комбинация. Заради тях мозъкът започва да изключва различни части на тялото, за да запази енергията и кислорода, които има, за най-жизненоважните функции. Този процес е известен като летаргия. Дете, което е летаргично, не е просто уморено или сънливо, то също така е трудно възбудимо, ако опиташ да го събудиш, може да отвори очите си, но веднага пак да заспи. Всяко дете, което има един от тези симптоми, трябва да се прегледа от лекар, понеже може да има нужда от лечение в болница.