If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:10:55

Видео транскрипция

Много е дълго да казваме хронична обструктивна белодробна болест, така че, тъй като има акроним за всичко, просто наричаме това ХОББ (COPD). Хронична означава, че се развива и продължава дълъг, дълъг период от време. Белодробна болест означава, че се случва в белите дробове. Но обструктивна е ключовата дума тук и ще се върнем към това след малко, за да опишем точно каква е обструкцията. Но нека първо начертаем въздухоносни пътища. Имаш трахеята, където въздухът навлиза във въздухоносните пътища. За мен цялото нещо изглежда като обърнато дърво, при което имаш тези "клони", които продължават да се разклоняват. Има 20 или 30 разклонения, не мога да ги начертая всичките, но можеш да си представиш, че продължават да стават по-малки и по-малки, точно като клоните на реално дърво. Като стигнем до края на един клон тук, нека го начертая където има повече място, се натъкваме на нещо, което изглежда ето така, като група от малки балончета. Наричаме това алвеоли. Алвеоли е множествено число за алвеола. Мисля, че от латински идва това "и" накрая. Всички тези са алвеоли. Всъщност, освен скупчването в края, те се образуват и около стъблото близо до края на скупчването, все едно на клона на дървото. Да навлезем в подробности, тук се образува емфиземът. Нека увеличим тази крайна единица и да разгледаме по-добре. Имаш терминалния край тук. Както го чертая, изглежда като група палатки. След малко ще видиш защо го чертая така. Искам да предам идеята, че има стени, отделящи всяка алвеола от другите. Стените имат алвеоли и в края имаш скупчването. Така изглежда цялото нещо, когато е пълно с въздух. Изкушавам се да го сравня с балон, който е надут, но трябва да помним, че сравнението между белите дробове и балоните съществува само по време на издишване. След малко ще видим какво се случва по време на издишване, но първо нека обясня защо е като балон само при издишване. Когато имаш балон и навлиза въздух, обикновено има положително налягане отвън, вкарващо въздух вътре. Или го надуваш с уста, или е свързано с машина или нещо такова, което вкарва въздух. Но при белите дробове по време на вдишване нищо не бива издухвано в устата ти, вкарвайки насила въздух. Въздухът навлиза поради отрицателното налягане вътре. Това се случва, понеже гръдната стена е като голяма кутия извън балона. Тя се разширява с мускули и докато те я разширяват, увличат стените на балона със себе си и поради това отрицателно налягане навлиза въздух. Но сега не ни интересува вдишването, понеже обструктивните болести са болести на издишването. Без значение как е влязъл въздухът, можем да разгледаме по какво точно прилича на балон при издишване. Когато пуснеш балон, въздухът просто излиза и същото нещо се случва и с белите дробове. Когато се отпуснеш, стените на този въздухоносен път избутват въздуха навън, поради чудесния протеин, който наричаме еластин, който изгражда структурата на тези стени. Който го е наименувал, е бил прав, понеже еластинът описва факта, че това е еластично, като ластика. Когато белите дробове се отпуснат, тези стени се връщат към обичайния си размер, ето така. Вече няма много въздух вътре, понеже еластичната сила на тези стени избутва въздуха навън. При ХОББ еластинът е унищожен. Казах, че еластинът дава еластичните свойства на стените, така че когато е унищожен, еластичните свойства на тези разделения, които поддържат структурата, които дават еластичната сила, също липсват. Вместо да изглежда като балон, белият дроб, който има ХОББ, или същата дял на белия дроб, която има ХОББ, изглежда като аморфно петно, понеже стените са изгубили структурата си, изгубили са еластичната си сила, така че не поддържат оригиналната си форма. Изглежда аморфно, като пластмасова торбичка, вместо като балон. Когато имаш пластмасова торбичка и я пуснеш, въздухът не излиза, няма еластична сила, която да кара стените да се върнат обратно. Тя си стои така и нищо не се случва. Това е първата стъпка и, за да е още по-зле, при емфизем стъблото на въздушния път, тази област колабира и образува физическа обструкция пред излизащия въздух. Причината да се случва – аз мисля за това какво се случва, когато имаш отворена врата в къщата си и навън духа вятър. С навлизането на вятъра през отворените въздушни пътища, понякога вратата просто се затваря с него и той изведнъж затваря вратата. Същото нещо е и тук, докато въздухът опитва да излезе, той придърпва стената със себе си. Обикновено има еластин и структурата на стените е такава, че това остава отворено, но тук без еластин стените искат да се движат с въздуха, така че това тук колабира. Сега имаш целия този въздух отзад, който не може да излезе. Не само стените не го избутват навън, но сега имаш затворена врата. Тези неща заедно ти дават обструктивна болест. ХОББ технически се отнася до две различни заболявания. Те са емфизем, за който говорим днес, с унищожаването на еластин, и хроничен бронхит. Всичко с "ит" просто означава възпаление, или въздухоносните пътища са възпалени. В зависимост как този човек е получил заболяването, тези две вариации на ХОББ могат да съществуват заедно, но днес просто говорим за емфизема, свързана с деструкцията на еластин. Добре, докъде стигнаме: Говорихме как има допълнителен въздух тук, който не може да излезе от белите дробове. И може да се чудиш какъв е проблемът, все пак идеята е да вкараш въздух вътре, и това е наполовина вярно. Ако си представим, че има кръвоснабдяване тук, кръвоснабдяването във въздухоносните пътища винаги върви заедно, понеже те трябва да образуват система за обмен. Кислородът обикновено е в белите дробове, така че кислородът влиза в кръвообращението, правейки го червено. Другата половина от процеса е, че имаме въглероден диоксид, който кръвта връща в белите дробове, за да се отърве от него. Той е изработен от тъканите, след като те са използвали кислорода. Той е отпадъчен продукт. Той трябва да се върне в белите дробове и да излезе навън и този обмен е цялото задължение на белите дробове. При обструктивните заболявания можеш да я свършиш наполовина. Можеш да вкараш кислород, но не можеш да изкараш въглероден диоксид и това е също толкова голям проблем, колкото да не получаваш кислород, понеже половината от обмена ни не работи. Това е коренът на всички проблеми при емфизема. Имаме около 2,5 милиона алвеоли в белите дробове. Да си представим, че всички те са изгубили еластина си и изглеждат като найлонови торбички. Как ще изглежда емфиземът? Ако имаш нормални бели дробове, които обикновено изглеждат ето така, надявам се, че твоите не изглеждат така, но не мога да ги начертая по-добре. Така изглеждат обикновено и ако са запълнени изцяло и въздухът не може да излезе, те ми напомнят на големи възглавници. През цялото време те са свръхиздути и не могат да се върнат обратно надолу. И когато този човек има емфизем дълго, дълго време – помни, тя е хронична – гръдната кухина и тъканите извън гръдната кухина променят формата си, понеже белите дробове постоянно ги избутват. Не знам дали можеш да различиш както го чертая, но се опитвам да го начертая като бидон. Хората с ХОББ често биват описвани като имащи бъчвоподобен гръден кош, което означава, че имат почти толкова разстояние отпред-назад, колкото отляво-надясно. С промяната на тази форма на човека му е много неудобно да разнася наоколо такъв огромен, кръгъл гръден кош и да не може да изкара въздуха навън. Трябва да му сложа малко коса. Имам чувството, че това е единственият начин фигурките ми да изглеждат като реални хора. Той е нещастен, защото гръдният му кош е като бъчва, не може да се отпусне. Има специален начин, по който хората с емфизема често дишат, което е довело до прякора розово пръхтящи. Има две неща, които това име опитва да опише. Розови, понеже не им липсва кислород, лилаво вместо синьо. Помни, казах, че нямаме проблем с вкарването на кислород в белите дробове, проблемът е с издишването. Те са розови, понеже не им липсва кислород в кръвта. Пръхтящи описва факта, че имат окръглени устни. Окръглени устни, все едно, ако си представиш да сложиш устата си около сламка – и дишат през този по-малък отвор. Причината за това е в механичната обструкция, за която говорихме по-рано – със затварянето на вратата. Нека отново начертаем вратата. Ето така. Обикновено, когато издишваме, е все едно вратата е закрепена на нещо, няма да се затвори. Въздухът излиза навън, доста е бърз, има много въздух, понеже стените го избутват навън. Представи си, че това е количеството въздух, което преминава. При емфизема с незакрепената врата, която просто се люлее напред-назад, е по-малко вероятно тя да се затвори, ако преминава по-малко въздух и се движи по-бавно. Затова хората са открили, че когато имаш ХОББ, ако присвиеш устните си и дишаш по-бавно, това държи този въздушен път отворен малко по-дълго и това позволява изваждането на малко повече въздух. Нека запишем това. Имаме окръглени устни. Имаме това забавяне на скоростта на преминаване на въздуха, понеже присвитите устни опитват да го контролират. Но скоростта на дишане се увеличава, просто понеже тъй като не дишат толкова ефикасно, те компенсират, като дишат повече пъти в минута. Това също допринася за факта, че те изглеждат все едно пъшкат и пухтят в очите на другите хора. Накратко, ако трябваше да опиша как мисля за емфизема, това би било разширени бели дробове, голям бъчвовиден гръден кош и дишане с присвити устни, и пухтене.