Респираторен дистрес

Респираторният дистрес е когато тялото ти има нужда от повече кислород (като след финала на оспорвано лекоатлетическо състезание). Лесен е за забелязване, като помниш някои насоки:

Тези признаци може да не са проблем след наистина голямо физическо натоварване, но ако видиш тези признаци в човек, който е в покой, това подсказва за наличие на заболяване. Виж видеото ни за вдишване и издишване, за да опресниш спомените си за основите на дишането.

Някои други насоки за разпознаване на респираторен дистрес може да са:

Предпочитани позиции на покой: Ортопнея е усещането за задух, когато човек лежи с прав гръб. Често пациентите използват голям брой възглавници, за да се повдигнат, което им помога да дишат по-лесно.

Хората с хронични сърдечни или белодробни проблеми често имат ортопнея, понеже имат излишна течност в белите си дробове, която се излива, когато човекът лежи в хоризонтално положение. Течността ограничава газовия обмен и води до чувство за задух (диспнея).

Слушай ги как говорят: Чувал/а ли си репортер да интервюира атлет, точно след като той е финиширал в състезание? Атлетът обикновено е задъхан, ако спортът е изисквал физически усилия. Обърни внимание дали атлетът трябва да си поеме въздух по средата на изречението си, докато говори. Свършването на въздух по време на говорене е типично по време на физическо усилие, но е много необичайно, докато си в покой, и може да е признак на респираторен дистрес.

Гледай за промяна в цвета: Чувал/а ли си, че ще посинееш, ако задържиш дъха си? Това не е съвсем невярно, защото заради ниските нива на кислород в кръвта (състояние, наречено хипоксемия) може ръцете/краката ти да приемат синьо-лилав цвят – симптом, наречен цианоза. Цианозата се различава в зависимост от цвета на кожата на човека. Хората с по-светла кожа може да имат синкав отенък на ноктите, дланите/ходилата, устните и ушните миди, докато хора с тъмна кожа може да имат сив или пепеляв цвят на ноктите си. Докато гледаш ноктите, също гледай за барабанни пръсти, което е когато ноктите се извият над върховете на пръстите и върховете на пръстите може да започнат да изглеждат като малка бухалка.

Търси люлкоподобно коремно дишане: Представи си, че гледаш отстрани някой легнал по гръб. Когато човекът вдиша, гърдите и коремът му се повдигат нагоре заедно, а когато издиша, гърдите и коремът се снишават заедно. Парадоксално дишане е когато гърдите и коремът се движат противоположно един на друг. При вдишане, гърдите ще се повдигнат, но коремът ще спадне, а при издишване гърдите ще спаднат, а коремът ще се повдигне.

Парадоксалното дишане се случва, когато част от гръдната стена е счупена и е станала гъвкава. По време на вдишването гърдите се придвижват нагоре, намалявайки налягането в гръдната кухина, но гръдната стена вече не е здрава и поради това бива всмукана в гръдната кухина. Подобно, когато гърдите спаднат по време на издишване, гръдното налягане се увеличава и гъвкавата гръдна стена бива избутана навън. Парадоксално дишане се среща при пациенти с гръдна травма, често след инциденти с моторни превозни средства.

Гледай за хлътване на гръдната стена: Представи си, че имаш бутилка сода с балон вътре. Краят на балона е отворен към външния въздух (както е показано в анимацията по-долу). Изрязваш единия край на бутилката и го покриваш с голямо гумено платно. Нека си представим, че бутилката сода е гръдната ти стена, балонът са белите ти дробове и респираторния тракт (дихателния тракт), а зеленото гумено платно е диафрагмата ти. Ако дръпнеш гуменото платно, създаваш ниско налягане в бутилката, като увеличаваш обема на бутилката. Въздух от външната част на бутилката навлиза в балона, за да изравни налягането. Така работи вдишването! Диафрагмата ти увеличава размера на гръдната кухина и въздухът навлиза в белите ти дробове, за да изравни налягането, като разшири белите ти дробове.

Ако пуснеш гуменото платно, обемът на бутилката намалява. Това създава високо налягане в гръдната кухина. Въздухът ще излезе от балона, за да изравни отново налягането. Така работи издишването. Диафрагмата ти се отпуска, гръдната ти кухина се смалява и въздухът в белите ти дробове бива изтласкан навън.

А ако имаше обструкция в гърлото на балона? Когато дръпнем гуменото платно и намалим налягането в бутилката, тогава излиза малко или изобщо не излиза въздух! Налягането в бутилката ще продължи да е ниско и, в крайна сметка, може да стане толкова ниско, че стената на бутилката може да започне да се огъва навътре. Хлътването на стените на бутилката е това, което представляват ретракциите на гръдната стена на пациента. Налягането в гръдната кухина става толкова ниско, че меката тъкан на гръдната стена бива придърпана навътре!

Ретракциите биват класифицирани по местоположението си.

Супраклавикуларни ретракции: Вдлъбване на кожата на врата над ключиците.

Интересен факт! Местоположението на ретракциите при пациента могат приблизително да ти покажат къде има обструкция в респираторния тракт. Ако обструкцията е в горните дихателни пътища, ще се наблюдават супрастернални и супраклавикуларни ретракции. Ако обструкцията е в долните дихателни пътища, ще се наблюдават субкостални и субстернални ретракции.

Ретракциите обикновено се виждат при бебета и деца (понеже техните гръдни кошове са по-гъвкави от тези на възрастните) при състояния като бронхиолит и круп, но пациенти с астма, анафилаксия, пневмония или епиглотит може да имат ретракции на всяка възраст. Обикновено е сериозно състояние, ако видиш ретракции при пациент. Ретракциите означават, че пациентът усилено се мъчи да диша и скоро може да се измори прекалено, за да продължи да диша!

Слушай за високочестотни звуци: При пациенти с ограничен въздушен поток към белите дробове понякога се чува високочестотен звук, наречен стридор. Звукът е причинен от турбулентен въздушен поток в респираторния тракт (подобно на шумене в кръвоносните съдове) и е резултат от стесняването на въздушните пътища поради възпаление на респираторните тъкани. Чуването на стридор е голям червен флаг, че пациентът е в респираторен дистрес или може скоро да загуби въздушния си път.

Гледай за "рок звезди": Клатенето на главата е причинено, когато мускулната група скалени и стерноклейдомастоидните мускули се съкращават, за да помогнат на пациента да прави по-дълбоки вдишвания. Видимо е само при бебета, понеже техните екстензорни мускули на врата не са се развили достатъчно, за да поддържат главата стабилна. Ако видиш, че главата на детето се клати, това е индикатор, че пациентът е в сериозен респираторен дистрес. Ето видео на клатене на главата при пациент.

Гледай носа: Погледни ноздрите си в огледалото и поеми дълбоко дъх. Видя ли как се разширяват леко? Така изглежда носното разширяване. Разширяването на носа с всеки дъх е признак на респираторен дистрес и най-често се вижда при бебета и малки деца.