Основно съдържание
Здраве и медицина
Курс: Здраве и медицина > Раздел 5
Урок 1: Въведение в белодробните болестиРеспираторен дистрес
Респираторният дистрес е когато тялото ти има нужда от повече кислород (като след финала на оспорвано лекоатлетическо състезание). Лесен е за забелязване, като помниш някои насоки:
- Учестено дишане (тахипнея: По-големият брой вдишвания (чак до 40-50 вдишвания/минута) означават, че повече кислород бива вкаран в тялото през даден период от време.
- Дълбоко дишане: Дълбоките вдишвания позволяват всяко вдишване да донесе повече кислород.
- Позиция трипод: Човек несъзнателно ще постави ръцете си на колената си и ще се наведе напред, за да използва мускулите на врата. Тази позиция предоставя механично предимство, като улеснява приемането на повече въздух!
Тези признаци може да не са проблем след наистина голямо физическо натоварване, но ако видиш тези признаци в човек, който е в покой, това подсказва за наличие на заболяване. Виж видеото ни за вдишване и издишване, за да опресниш спомените си за основите на дишането.
Някои други насоки за разпознаване на респираторен дистрес може да са:
Предпочитани позиции на покой: Ортопнея е усещането за задух, когато човек лежи с прав гръб. Често пациентите използват голям брой възглавници, за да се повдигнат, което им помога да дишат по-лесно.
Хората с хронични сърдечни или белодробни проблеми често имат ортопнея, понеже имат излишна течност в белите си дробове, която се излива, когато човекът лежи в хоризонтално положение. Течността ограничава газовия обмен и води до чувство за задух (диспнея).
Слушай ги как говорят: Чувал/а ли си репортер да интервюира атлет, точно след като той е финиширал в състезание? Атлетът обикновено е задъхан, ако спортът е изисквал физически усилия. Обърни внимание дали атлетът трябва да си поеме въздух по средата на изречението си, докато говори. Свършването на въздух по време на говорене е типично по време на физическо усилие, но е много необичайно, докато си в покой, и може да е признак на респираторен дистрес.
Гледай за промяна в цвета: Чувал/а ли си, че ще посинееш, ако задържиш дъха си? Това не е съвсем невярно, защото заради ниските нива на кислород в кръвта (състояние, наречено хипоксемия) може ръцете/краката ти да приемат синьо-лилав цвят – симптом, наречен цианоза. Цианозата се различава в зависимост от цвета на кожата на човека. Хората с по-светла кожа може да имат синкав отенък на ноктите, дланите/ходилата, устните и ушните миди, докато хора с тъмна кожа може да имат сив или пепеляв цвят на ноктите си. Докато гледаш ноктите, също гледай за барабанни пръсти, което е когато ноктите се извият над върховете на пръстите и върховете на пръстите може да започнат да изглеждат като малка бухалка.
Търси люлкоподобно коремно дишане: Представи си, че гледаш отстрани някой легнал по гръб. Когато човекът вдиша, гърдите и коремът му се повдигат нагоре заедно, а когато издиша, гърдите и коремът се снишават заедно. Парадоксално дишане е когато гърдите и коремът се движат противоположно един на друг. При вдишане, гърдите ще се повдигнат, но коремът ще спадне, а при издишване гърдите ще спаднат, а коремът ще се повдигне.
Парадоксалното дишане се случва, когато част от гръдната стена е счупена и е станала гъвкава. По време на вдишването гърдите се придвижват нагоре, намалявайки налягането в гръдната кухина, но гръдната стена вече не е здрава и поради това бива всмукана в гръдната кухина. Подобно, когато гърдите спаднат по време на издишване, гръдното налягане се увеличава и гъвкавата гръдна стена бива избутана навън. Парадоксално дишане се среща при пациенти с гръдна травма, често след инциденти с моторни превозни средства.
Гледай за хлътване на гръдната стена: Представи си, че имаш бутилка сода с балон вътре. Краят на балона е отворен към външния въздух (както е показано в анимацията по-долу). Изрязваш единия край на бутилката и го покриваш с голямо гумено платно. Нека си представим, че бутилката сода е гръдната ти стена, балонът са белите ти дробове и респираторния тракт (дихателния тракт), а зеленото гумено платно е диафрагмата ти. Ако дръпнеш гуменото платно, създаваш ниско налягане в бутилката, като увеличаваш обема на бутилката. Въздух от външната част на бутилката навлиза в балона, за да изравни налягането. Така работи вдишването! Диафрагмата ти увеличава размера на гръдната кухина и въздухът навлиза в белите ти дробове, за да изравни налягането, като разшири белите ти дробове.
Ако пуснеш гуменото платно, обемът на бутилката намалява. Това създава високо налягане в гръдната кухина. Въздухът ще излезе от балона, за да изравни отново налягането. Така работи издишването. Диафрагмата ти се отпуска, гръдната ти кухина се смалява и въздухът в белите ти дробове бива изтласкан навън.
А ако имаше обструкция в гърлото на балона? Когато дръпнем гуменото платно и намалим налягането в бутилката, тогава излиза малко или изобщо не излиза въздух! Налягането в бутилката ще продължи да е ниско и, в крайна сметка, може да стане толкова ниско, че стената на бутилката може да започне да се огъва навътре. Хлътването на стените на бутилката е това, което представляват ретракциите на гръдната стена на пациента. Налягането в гръдната кухина става толкова ниско, че меката тъкан на гръдната стена бива придърпана навътре!
Ретракциите биват класифицирани по местоположението си.
- Субкостални ретракции: Вдлъбване на корема точно под ребрата (понякога наричана стомашно дишане).
- Субстернални ретракции: Вдлъбване на корема точно под стернума (гръдната кост).
- Интеркостални (междуребрени) ретракции: Вдлъбване на кожата между всяко ребро
- Супрастернални ретракции (придърпване на трахеята): Вдлъбване на кожата в средата на врата над стернума (гръдна кост).
Супраклавикуларни ретракции: Вдлъбване на кожата на врата над ключиците.
Интересен факт! Местоположението на ретракциите при пациента могат приблизително да ти покажат къде има обструкция в респираторния тракт. Ако обструкцията е в горните дихателни пътища, ще се наблюдават супрастернални и супраклавикуларни ретракции. Ако обструкцията е в долните дихателни пътища, ще се наблюдават субкостални и субстернални ретракции.
Ретракциите обикновено се виждат при бебета и деца (понеже техните гръдни кошове са по-гъвкави от тези на възрастните) при състояния като бронхиолит и круп, но пациенти с астма, анафилаксия, пневмония или епиглотит може да имат ретракции на всяка възраст. Обикновено е сериозно състояние, ако видиш ретракции при пациент. Ретракциите означават, че пациентът усилено се мъчи да диша и скоро може да се измори прекалено, за да продължи да диша!
Слушай за високочестотни звуци: При пациенти с ограничен въздушен поток към белите дробове понякога се чува високочестотен звук, наречен стридор. Звукът е причинен от турбулентен въздушен поток в респираторния тракт (подобно на шумене в кръвоносните съдове) и е резултат от стесняването на въздушните пътища поради възпаление на респираторните тъкани. Чуването на стридор е голям червен флаг, че пациентът е в респираторен дистрес или може скоро да загуби въздушния си път.
Гледай за "рок звезди": Клатенето на главата е причинено, когато мускулната група скалени и стерноклейдомастоидните мускули се съкращават, за да помогнат на пациента да прави по-дълбоки вдишвания. Видимо е само при бебета, понеже техните екстензорни мускули на врата не са се развили достатъчно, за да поддържат главата стабилна. Ако видиш, че главата на детето се клати, това е индикатор, че пациентът е в сериозен респираторен дистрес. Ето видео на клатене на главата при пациент.
Гледай носа: Погледни ноздрите си в огледалото и поеми дълбоко дъх. Видя ли как се разширяват леко? Така изглежда носното разширяване. Разширяването на носа с всеки дъх е признак на респираторен дистрес и най-често се вижда при бебета и малки деца.
Искаш ли да се присъединиш към разговора?
Все още няма публикации.