Респираторен дистрес

Респираторният дистрес е едно от тези неща, при които, ако го имаш, не е нужно някой да ти казва, че се задъхваш. Но мисля, че е важно да можем да разпознаем кога някой друг е в респираторен дистрес. Нека първо нарисувам пациента. Ще го нарека Боб и ще му сложа коса. Мисля, че поставянето на коса на фигурките ми прикрива факта, че не мога да рисувам. Боб има респираторен дистрес. Ще нарисувам останалата част от тялото му. Тук ще говорим за остър респираторен дистрес. С други думи, случил се е доста скоро, преди няколко дни, а не е резултат от белодробна болест, продължаваща години. Това ще е различна картинка. Ако някой има респираторен дистрес, ще говорим за нещата, които можеш да видиш и които можеш да чуеш. Това са единствените две сетива, които са наистина важни. Не мисля, че можеш да докоснеш или да вкусиш респираторния дистрес. Що се отнася до неща, които можеш да видиш, първо, няма да видиш човек да ляга и да казва, че има задух. Първото нещо, което ще направи човек, който има задух, е да седне. Затова в болницата, ако някой има белодробно заболяване, рядко ще го видиш да лежи изпънат в леглото. Разбира се, има много различни видове белодробни заболявания, но фактът, че предпочитат да сядат, има няколко често срещани причини. Първо, има мускул, наречен диафрагма. При нормалното дишане този извит мускул се придвижва надолу, което разширява гръдната кухина и така въздухът навлиза през устата и носа. По простото правило на гравитацията, когато трябва да свалим нещо надолу, е по-лесно да го направим, когато седим. Просто не трябва да се бориш със силите на гравитацията върху гърдите си, когато опитваш да преместиш диафрагмата към краката си. Друга причина за задух е наличие на течност, и ако помислим как се държи течността, тогава, когато нивото е равно, гравитацията я кара да се разпредели навсякъде и целите бели дробове се къпят в течност. Ако седнеш, тогава течността отива надолу. Това освобождава горната част на белите дробове да дишат малко по-добре, така че обикновено хората сядат, когато не могат да дишат. Може да забележиш, че скоростта на дишането може да се увеличи. За възрастните нормалната скорост на дишане е 8-16 в минута и това ще се повиши, понеже когато не можеш да дишаш толкова добре, компенсираш това като дишаш повече. Заедно с това, паниката на ускореното дишане и всичко останало, задейства симпатикусовата нервна система, която е отговорът ни "бий се или бягай". Това се случва с тялото ти, когато е в спешна ситуация и се опитва или да избяга, или да се бие. Едно нещо, което се случва тук, което не е свързано с темата ни, е, че симпатикусовата нервна система позволява на зениците ти да се разширят. Това позволява навлизане на повече светлина. И, в допълнение, кръвта тече към краката и ръцете ти и надалеч от червата, така че да няма да храносмилаш за няколкото минути, през които ще се биеш. В белите ни дробове симпатикусовата нервна система може да доведе до разширяване на бронхите, което означава, че тези въздухоносни пътища в белите дробове стават по-големи. По-големият диаметър позволява на въздуха да тече по-добре. Нямах намерения да рисувам трахеята толкова встрани. Представи си, че това е право надолу и е в средата на врата. Но, всъщност, ако имаш респираторен дистрес поради нещо като пневмоторакс, при който единият бял дроб е колабирал, тогава трахеята ще се отклони на едната или другата страна. Но не можем да видим това, просто като гледаме човека без рентгенова снимка или някакво изображение. Днес просто говорим за гледане с невъоръжено око. Скоростта се увеличава и също имаме група признаци, които наричаме увеличена работа на дишането. Което е много специфично и много неясно. Работата на дишането обикновено е доста тиха. Диафрагмата се премества надолу, гръдният кош се разширява, не отнема много съзнателно усилие. Ако някой изпитва задух взимат участие и други мускули. Като мускулите във врата и раменете. Може да видиш стягане на врата и раменете в опит да се разшири гръдната кухина. В допълнение наблюдаваме така наречената ретракция. Това представлява следното. Има мускули между ребрата ни. Ребрата ни се движат догоре и мускулите между тях може да работят толкова усилено, за да компенсират респираторния дистрес, че да видиш признаци за това. Ако свалиш блузата на пациента, може да успееш да видиш следите от ребрата им, понеже мускулите работят усилено и в белите дробове има намалено налягане, понеже ако не можеш да дишаш добре, засмукваш тази тъкан навътре. Тези следи се наричат ретракции и това е част от работата на дишането. При бебета може да видиш нещо, наречено уголемяване на ноздрите, при което ноздрите стават по-големи. Ако опиташ, можеш съзнателно да увеличиш размера на ноздрите си и това просто позволява навлизането на повече въздух. Това се среща по-често при малки бебета. Друго нещо, което може да видиш, се нарича цианоза. Което просто означава синьо-лилаво оцветяване. Мислим за синята кръв като бедна на кислород но тя всъщност не е синя, а малко по-тъмна. В тялото ни това може да изглежда синкаво. Това се случва в мукозните мембрани, понеже при тях има по-малко кожа, която да покрие този цвят. На устните и в очите и понякога в крайниците, понеже те са най-отдалечени от сърцето. Ръцете и краката може да посинеят. Тук говорим за остър респираторен дистрес, но ако Боб има това заболяване много години, един признак, който може да видиш при хроничен респираторен дистрес, се нарича барабанни пръсти. Нека погледнем ръката си. Ето няколко пръста. Виждаме тази ръка и това е нормалната форма на пръстите. Но при барабанните пръсти върховете на пръстите стават големи и един вид подобни на наденички или на барабанни палки. Това се нарича барабанни пръсти и е хронично заболяване. Смята се, че тъй като върховете на пръстите са лишени продължително от кислород, те преминават през хипертрофия, което означава, че тъканта се разраства, за да опита да събере повече кислород. Затова се получават барабанните пръсти. Това, отново, е хронично. Сега можеш да го видиш в Боб, тъй като току-що го е развил. Преминаваме към нещата, които може да чуеш. Има много белодробни звуци, които са свързани с наличието на белодробна болест, но що се отнася до респираторния дистрес едно нещо, което изниква в ума, е стридор (патологично шумно дишане). Стридорът обикновено е над гръдната кухина, така че рестрикцията не е толкова много тук долу, а тук горе в нивото на раменете и врата. Не знам дали мога да направя убедителен звук за стридор, но звучи ето така. Когато този човек поема въздух има допълнителен шум. Все едно поставяш сламка в устата си и опитваш да вдишаш, това е звук при вдишване. Може да чуеш и пъхтене. Това е понеже има толкова много мускули между корема, раменете, врата, опитващи да вкарат въздух вътре и да го изкарат, и част от него преминава през гласните струни. И създава свистящ звук. Това е като във филмите за бойни изкуства, когато удрят някой и използват толкова много мускулна сила, че изпъшкват. Като цяло мисля за свистенето като звук при издишване. Например при емфиземата, когато въздухът не излиза, някои пациенти използват коремните мускули, за да го изкарат. И свистенето се образува, когато издишат. Обикновено възрастните ще кажат, че не могат да дишат. Може да не кажат респираторен дистрес, но определено ще кажат, че не могат да си поемат въздух. Но в случай, че не могат да ти кажат това, ако говорим за бебе или дете, тогава е важно да помниш тези признаци – нещата, които можеш да видиш и чуеш, когато някой е в респираторен дистрес.