Видове белодробни болести

Работата на белите ни дробове основно е да приемат кръв, която е бедна на кислород, която е използвана от телата ни – ще използвам синьо, за да я представя – те приемат тази кръв и я обогатят с кислород. Кръвта излиза от дробовете наситена с кислород, което показваме като червена кръв. Имам предвид, че кръвта без кислород става малко по-тъмна, поради което обикновено си я представяме синя. И оттам сърцето изпомпва тази кръв към останалата част на тялото. Това правят белите дробове. И за да го направят, те взимат кислород от атмосферата и взимат въглероден диоксид от кръвта и го изхвърлят. СО2, въглероден диоксид. И този обмен е пълна картинка на случващото се с всеки дъх. Що се отнася до това как белите дробове правят това, нека първо поговорим за структурата има. Представям си ги като обърнато надолу дърво, просто понеже тези клонове стават по-малки и по-малки, докато достигаме терминалните разклонения. Има 20 или 30 нива, не мога да нарисувам всички, но схващаш идеята, че се разклоняват. В края достигаме структури, наречени алвеоли. Нека запиша думата, алвеоли. Което е множествено число за алвеола. И това е въздушна торбичка. Ще увелича това тук долу. Алвеолата изглежда като крушка, тя е въздушна торбичка, има много тънки стени и покрай стените, почти в контакт, но не съвсем, е кръвоснабдяването. Така нещата стигат от кръвта до белите дробове и обратно. В началото ще чертая в синьо, понеже в началото няма кислород. И като преминава и този въздух се придвижва между кръвоснабдяването и алвеолата, като излиза, става червено, понеже има кислород. Можеш да си представиш това все едно вдишваш, навлиза кислород и оттук навлиза в кръвообръщението. И като издишаш, въглеродният диоксид прави обратното нещо. Когато издишаме, той просто излиза от белите дробове. Причината за този обмен е простата загуба на въздушно налягане. Ако има повече кислород тук, сравнително повече в сравнение с кръвообращението, тогава кислородът иска да влезе в кръвния поток. И ако има сравнително повече въглероден диоксид в кръвта, той също иска да се премести там, където има по-малко от него, което е във въздушната торбичка. Това ни позволява да поемем онова, което искаме, и да се отървем от това, което не искаме. Това е преглед на работата на белите дробове. Има много проблеми, които могат да възникнат в цялото тази система. Но мисля, че по-добър начин да ги разберем, е да ги разделим на различните области, които може да имат проблем. Мислим за белодробните проблеми в категории. Първата, първият проблем, за който мога да се сетя, е липсата на навлизане на кислород. И, от обратната страна, номер две ще е неизлизането на въглеродния диоксид. Нека преминем по-надълбоко в белите дробове. Тук, в алвеолата, ще кажа, че номер три е, че нещо може да се обърка с този процес на обмен между въздушната торбичка и кръвоснабдяването, нещо не работи тук. Това е номер три, това е обменът. И, последно, ако има проблем с кръвоснабдяването, кръвта не може да достигне в белите дробове и да излезе – това ще е номер четири. Мисля, че това са четирите големи категории белодробни болести. И нека ги разгледаме една по една. Проблеми номер едно и две. Разглеждаме ги като двойка заболявания, рестриктивни и обструктивни. Да започнем с рестриктивните. Това просто описва факта, че белите дробове, които трябва да се разширят, когато поемеш въздух, за да направят място за въздуха, поради някаква причина не се разширяват правилно. Това е вдишване при проблем с дишането. И тъй като кислородът е главната цел на вдишването, при рестриктивните заболявания ни липсва кислород. Случва се следното – белите дробове, поради различни причини, стават ригидни и трудно се разширяват, не могат добре да се разширят. Ако погледнеш това, ако това трябва да е размерът на белия дроб, когато е надут, по-малкият бял дроб при рестриктивните болести води до много пропиляно пространство, пространство, в което би могло да има кислород, но сега е неизползваемо. Това прави цялата система по-неефикасна. Има някакъв проблем със структурата на белите дробове, който прави трудно разширяването им. Нека да видим няколко примера. Наличие на фиброза. Фиброза означава просто отлагане на твърде много съединителна тъкан. Ако белите дробове са хронично увреждани или има някакъв генетичен фактор, тъканта става по-втвърдена. Точно като белег на ръката ти, само че е в белите дробове. И те вече не могат да се разширяват. Също има неща, които могат да повлияят на гръдната стена. Да кажем, че има мускулно заболяване, което затруднява разширяването на гръдния кош – това също ограничава разширяването на белите дробове. Или понякога може да има неща, които са отложени в белодробната тъкан. Мога да се сетя за амилоидоза, при която има протеинови частици, които се отлагат в белите дробове и затрудняват разширяването им. Това са примери за рестриктивни заболявания, при които кислородът не може да навлезе. А злият им близнак, противоположността им, ще е обструктивната болест. Обструктивна. Ако преди казахме, че рестриктивна се отнася до неспособност за навлизане на въздух, противоположното ще е неспособност за излизане на въздух. При рестриктивните болести имаме проблем с издишването. Вместо да позволим на белите дробове да се свият обратно до нормалния си размер в края на издишването, те остават разширени. Ще нарисувам няколко разклонения, за да ти покажа. Има различни причини за обструктивни болести. Понякога има запушване с мукус. И въздухът не може да излезе. Или въздушните пътища колабират, понеже стените са изгубили еластичността на структурата си. Въздухът засяда тук. Нека помислим за този допълнителен въздух. Можеш ли да си представиш колко трудно ще е, ако не можеш да издишаш, това е много неудобно. Обструктивната болест описва големи, свръхиздути бели дробове. И някои примери са например ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест), което е група от две различни заболявания. Едното е емфизем, което е свързано със загуба на еластичните свойства на белите дробове. А другото е хроничен бронхит, който е постоянно раздразнение, водещо до отделяне на много мукус. И двете водят до големи, раздути бели дробове. По-често срещано заболяване е астмата, което се изявява като спазъм на въздушните пътища и те се затварят, блокирайки излизането на въздуха. Рестриктивните и обструктивните болести са свързани с глобалната картинка на белия дроб. За да не навлизаме в много подробности, мисли за рестриктивните болести като проблем с вдишването на въздух, с достъпа на кислород, а обструктивните като проблем с изкарването на въглеродния диоксид при издишването. Нека се върнем обратно към алвеолите. Какво може да стане тук, което да доведе до белодробна болест? Номер три беше проблем с обмена на вещества. Ще прерисувам това. Имаме въздушната торбичка, въздухът най-сетне е стигнал до мястото, на което може да влезе в контакт с кръвоснабдяването. И едно нещо, което пречи на процеса, е, ако тази въздушна торбичка е пълна с течност. Ето така. Нека запълним това. Ето така. Кислородът влиза тук, иска да стигне до кръвта и засяда. Както знаеш, много по-трудно е на въздуха да дифундира през течност, отколкото през празно пространство. И, от друга страна, въглеродният диоксид опитва да излезе навън и също е заседнал в течността. Това прави целият обмен много по-неефикасен. Имаш по-малко навлизане на кислород и по-малко излизане на въглероден диоксид. И това синьото, нека увеличим това още малко, вместо да преминава в червено, където трябва, тъй като е толкова неефикасно, в крайна сметка става бледочервено на излизане. Имаш по-малко кислород в кръвта си и повече въглероден диоксид, отколкото със здрави бели дробове. Какво може да причини тази течност? Един чест причинител е инфекция като пневмония. Когато белите ни дробове не се справят добре, има много секреция на мукус, което е течност, която опитва да прочисти това, което е тук. При вирусна или бактериална пневмония имаме тази течност. Имаме също и оток. Оток е просто обща дума за наличие на течност там, където не трябва да я има. Ако поради някаква причина има твърде много кръв в кръвообращението, да кажем, ако сърцето ти не работи добре и цялата тази кръв се е натрупала тук, тогава ще навлезе във въздушната торбичка, където не трябва да е, и ще ни даде тази картинка на мокър неефикасен бял дроб. Обикновено белите дробове работят най-добре, когато са сухи, понеже говорим за обмен на въздух. Забравих да напиша име на тази категория. Нека я наречем вентилация. Говорим за обмен тук, но технически вентилация обозначава изваждането на въглероден диоксид оттук. Но искам да използвам тази дума, за да опиша процеса на обмен на един газ за друг. Което не работи добре тук. И като говорим за мокри и сухи бели дробове, това добре ни повежда към четвъртата точка. Нека нарисувам четвъртия проблем: проблем с оросяването. Забавно е, това е сякаш белите дробове са твърде сухи. Оросяването е способността да се закара кръвта там, където трябва да отиде. Нека отново нарисувам алвеолата. Имаме кръвообращението, идващо насам, и понякога може да има съсирек. Тялото ни може да създаде съсирек и той може да се откъсне и да се носи в кръвообращението, докато не стигне до място, което е достатъчно тясно, че да заседне. И засяда тук. И не позволява на кръвта да протече отвъд тази точка. За останалата част от пътя няма кръв. И разклоненията на кръвоснабдяването, разклоненията отвъд тази точка, също не работят. Както можеш да видиш в този сценарий, без значение колко кислород имаме тук, няма да имаме кръвоснабдяване, в което да го вкараме. Липсата на достатъчно оросяване е голям проблем и го наричаме белодробна емболия. Белодробна означава, че е в белите дробове. Емболия описва съсирек, който е образуван някъде другаде. Ако съсирек заседне в белите дробове, това е белодробна емболия, и тежестта на проблема е свързана с мястото, където спира кръвоснабдяването. Нека се върнем обратно тук горе и ще нарисувам кръвоносни съдове по тези дървета. Ако емболът е чак тук горе в главен клон, той прекъсва цялата тази част на белия дроб. Тогава имаме огромен проблем, човекът може да умре от това. Ако е много малък клон, като тук долу, пак е неудобно и ще загубиш част от белите дробове, но е сравнително по-малък проблем. Разбира се, пак компрометира работата на белите дробове, колко кислород навлиза и така нататък. Това са четирите много общи категории белодробни заболявания, които мисля, че много стройно показват кои са различните проблеми и какво може да се обърка и да доведе до белодробно заболяване.