Диагностициране, лечение и профилактика на ларингит

Диагностицирането на ларингит – имаме наставката "ит", подуване, и "ларинкс", което се отнася до меката тъкан и гласните връзки, като е наричан още и гласова кутия – диагнозата най-често се поставя клинично чрез добра анамнеза. Пациент с наскоро прекарано вирусно заболяване като настинка или грип, може да развие ларингит, но, разбира се, излагането на патогени и вирусни агенти не е единствената причина за ларингит. Трябва да се снеме добра анамнеза на пациента. Например може да е изложен на много различни химикали или пушек, или може да е певец и често да използва гласа си, или, евентуално, може да има възел на гласните си връзки. Каквато и да е причината на ларингеалното раздразнение, или раздразнението на ларинкса, или гласните връзки, задаването на въпроси е най-добрият начин за диагностициране на вида ларингит. Разбира се, ларингитът може да е остър или хроничен, като острият е по-свързан с вирусни заболявания и, много рядко, бактерии, а хроничният е свързан с дразнители като пушене или повтарящо се разтягане на гласните струни, причинено от говорене или пеене. Клиничната картина е най-добрият начин да диагностицираме ларингит, понеже няма други лабораторни тестове, което могат да бъдат извършени. Но ако лекарят подозира нещо различно от вирусно заболяване, което е най-честата причина на остър ларингит, тогава може да е добре директно да разгледа ларинкса, за да види какво се случва. Всъщност, може да има възел или ако пациентът има признаци на киселинен рефлукс, може да се види увреждане на меката тъкан на ларинкса. Това може да помогне и за диагностициране на бактериален ларингит. Може да ни даде директен изглед на ексудата, или бялата гноеподобна течност, създадена от бактериите, и това ще ни даде знак, че инфекцията може да е бактериална. Директното оглеждане на ларинкса, позната като ларингоскопия, оглед на ларинкса, може да даде потвърждение на много различни причини на ларингит. За да направи ларингоскопия, лекарят ще вкара дълга тръбоподобна структура, в края на която има камера. Тази камера ще позволи директен изглед отгоре на ларинкса и свързаните структури. Но ларингоскопията обикновено се използва само в случаи на хроничен ларингит. При поставянето на диагнозата ларингит също е важно да отбележим, че има други причини за дрезгавост на гласа. Една от най-опасните причини – ще превъртя надолу – е епиглотитът. Епиглотитът е много опасна болест. Епиглотитът е подуване на надгръклянното капаче, а надгръклянното капаче е тази клапа, която стои над ларинкса. То помага за защитаване на въздушните пътища. Но когато се подуе, може да запуши въздушния път, което може да причини сериозни последствия като затруднено дишане. Епиглотитът също причинява дрезгавост на гласа, подобно на ларингита, но обструкцията на въздушния път, причиняваща задух, е главният източник на тревога при епиглотита. Пациентите може също да имат трудности с преглъщането, което може да доведе до изтичане на слюнка, понеже пациентът не може да преглътне слюнката, която произвежда. Това може да помогне в разграничаването на епиглотита и ларингита. Друга разлика между двете е, че при епиглотита няма кашляне. Пациентите по принцип не кашлят. И това е понеже гласните връзки и ларинксът имат много рецептори за кашлица, така че когато ларинксът се подуе, може да притисне тези рецептори за кашлица и да накара пациента да кашля. Но надгръклянното капаче няма такива рецептори, така че пациентите не кашлят. Епиглотитът може също да причини висока температура. Когато имаш пациент с дрезгав глас е важно да търсиш тези симптоми. Ако възникне някой от тези симптоми, пациентът трябва веднага да бъде лекуван за епиглотит. Лечението за епиглотит ще е с антибиотици. Лечението за ларингит е поддържаща терапия. Свързана е с общи домашни лечения. Пациентите биват съветвани да не използват гласа си, да пият много течности и да използват всичко, което може да успокои болката в гърлото им. Пациентите може да използват лекарства за кашлица. Също е препоръчително да направят гаргара със солена вода, понеже солената вода може да убие патогените, както и да намали отока. Това се постига просто чрез осмоза. Водата може да бъде издърпана от подутата мека тъкан в наличието на по-солена среда отвън. Леченията за хроничния ларингит са по-фокусирани върху намаляване на излагането към химичния дразнител или каквото причинява хроничния ларингит. Например, спиране на тютюнопушенето може да помогне за възстановяване на хроничния ларингит, или ако пациентът е певец, може да намали използването на гласа си и да премине през обучение за правилен говор, за да намали травмата на гласовата си кутия. Лечението, отново, са домашни средства и намаляване на излагането на дразнители. Последно, превенцията на ларингита се фокусира върху добра хигиена за избягване на вирусни заболявания и намаляване на излагането на токсични вещества като цигарен дим.