Ларингомалация

Ларингомалацията е вродена болест, което означава, че е вроден дефект на ларинкса. Малация означава мекота, така че преведено буквално това означава омекване на ларинкса. Можеш да си представиш, че това се случва тук. Тук имам изглед отстрани на нормален ларинкс. Тук имам изглед отгоре на нормален ларинкс (гръклян). И при двата изгледа можеш да видиш надгръклянното капаче, ето тук, частта мека тъкан, която се затваря, защитавайки въздухоносните пътища, когато преглъщаш. По-надолу са ариепиглотичните гънки. Те слизат чак до ларинкса, до гласовата кутия. Наречени са ариепиглотични гънки, понеже са мека тъкан, която е между надгръклянното капаче и аритеноидния хрущял. Аритеноидният хрущял е ето тук, "заровен" е в меката тъкан, а към него са свързани гласните връзки. Пациентите с ларингомалация имат въздухоносен път, който изглежда повече ето така. Ларингомалацията е мекота на хрущяла, не само на ариепиглотичните гънки и надгръклянното капаче, но, в частност, на хрущяла около гласовата кутия, около ларинкса. Проблемът е, че тъй като този хрущял е толкова мек, това води до колабиране на въздухоносния път. Над отвора на гласните връзки, който също е познат като гръклянен отвор, над гръклянния отвор меката тъкан може да колабира и да запуши въздухоносните пътища. Тъй като това е вродено, с други думи, дефект по-рождение, това се забелязва в малки деца на около 4-8 месеца. Може да се забележи по-рано и може да се забележи по-късно, но от 4 до 8 месеца е най-тежко. Можеш да видиш, че понеже тъканта е толкова слаба, когато пациентът опита да вдиша въздух в белите си дробове през гръклянния отвор, той се затваря, поради цялото налягане. При физиологичния процес по време на вдишване на въздуха се създава отрицателно налягане в белите дробове. И това позволява навлизането на въздуха в белите дробове. Но това отрицателно налягане действа като вакуум и засмуква меката тъкан, затваря това. Пациентите имат затруднено дишане. И това води до признаци на нисък кислород, като цианоза, при която кожата става синя. Друг чест симптом е стридорът, а стридорът е музикален звук при вдишване, понеже въздухуносният път е толкова тесен, че когато въздухът премине през гръклянния отвор, това създава музикален звук. Стридорът е звук, напомнящ нахлуващ през прозорец въздух. Ако прозорецът е частично отворен и навлезе въздух, той ще издаде виещ шум. Знаеш шума на виещия вятър. По същия начин се получава стридорът. Пациентите с ларингомалация също изпитват гастроезофагиален рефлукс. Рефлукс от стомаха. Това може да е проблем, понеже не само киселината може да влезе в белите дробове и да причини увреждане, но може допълнително да увреди ларинкса и околната мека тъкан, което допълнително стеснява въздухоносните пътища. Рефлуксът може да е потенциално усложнение при тези пациенти. Заедно с трудното дишане и рефлукса, на пациента може също да му е трудно да се храни. Понеже когато яде, това затруднява вдишването на въздух. Пациентите може да изпитат трудности с храненето, водейки до недостатъчно наддаване на тегло. Диагнозата на ларингомалацията става чрез директно наблюдение на тъканта, покриваща въздухоносния път. Начертах надгръклянното капаче изкривено, понеже това е много типичен признак на ларингомалация. Нарича се признак омега, понеже меката тъкан се извива по начин, който изглежда като гръцката буква омега. Признакът омега, заедно с тези симптоми, води до диагнозата на ларингомалация. Лечението на това заболяване е много ограничено, но за щастие повечето пъти не се изисква лечение. Ако симптомите са леки, например, ако пациентът изпитва само леко затруднено дишане, докато се храни, тогава най-доброто решение може да е да се успокои пациентът и да се проведат следващи прегледи. Всъщност, възстановяването на ларингомалацията обикновено е около 18-20 месеца. Но ако симптомите са много тежки, трябва да се направи операция. Операцията включва изрязване на ариепиглотичните гънки, за да се отвори въздухоносния път малко повече.