Какво е епиглотит?

Епиглотитът е потенциално животозастрашаващо заболяване, което се получава, когато надгръклянното капаче се подуе. За да разберем епиглотита, трябва да разбереш какво е надгръклянното капаче. Тук това, което ограждам, е надгръклянното капаче. Това е малко капаче, което защитава въздушните пътища. Тук имам два различни изгледа, така че да можеш да видиш. Не съм най-добрият художник, така че се надявам, че можеш да разбереш какво се случва тук. Това е напречно сечение през средата на пациента, за да се разкрие как изглежда вътрешността на въздушния път. Това ще е гърлото, това тук долу е трахеята. Това ще е ларинксът, също познат като гръклян. Може и познаваш термина гласни струни. Това ще са гласните струни, и над гласните струни е надгръклянното капаче. Както казах, то просто защитава въздушните пътища. Когато ядеш храна или глътнеш нещо... Например, нека избера... да вземем чаша вода. Водата влиза в устата ти. Не подчертах това преди, но това е езикът. Тук е покривът на устата, а това е мъжецът (увулата), малкото висящо нещо в задната част на гърлото. Когато навлиза вода, не искаш водата да влезе във въздушните пътища. Иначе ще започнеш да кашляш и потенциално може да получиш инфекция и увреждане на белодробната тъкан, ако с тази вода навлязат бактерии. За да може да защити въздушните пътища, надгръклянното капаче – когато преглътнеш, това малко капаче пада. Покрива това. Покрива въздушните пътища, защитава белите дробове от храна или вода. Преглъщащ и водата ще премине надолу по правилния път, надолу по хранопровода. Това е функцията на надгръклянното капаче. Защитава въздушните пътища. Тук има друга скица, от различен ъгъл, която искам да ти покажа. Тук, отново, е надгръклянното капаче. Тук са гласните струни и имаш... Тук е надгръклянното капаче, нека оградим това. И имаш нещо, наречено ариепиглотични гънки. Тези ариепиглотични гънки са малки гънки отстрани, които свързват надгръклянното капаче с тази област тук. Причината да се наричат ариепиглотични гънки е, понеже слизат до мястото, където е аритеноидният хрущял. Това, което ограждам сега, е аритеноидният хрущял. Искам да подчертая това, понеже аритеноидният хрущял всъщност контролира гласните струни. Контролира затварянето на самите гласни струни, за да добави допълнителна защита за въздушните пътища. Тук имам друга скица, която начертах, която показва гледка отгоре. При тази гледка гледаме надолу към гласните струни от този ъгъл. Можеш да видиш, че тук горе е надгръклянното капаче. Съответства на това тук. Тук долу са ариепиглотичните гънки и можеш да видиш, че ги начертах надолу в моята картинка. Повтарям всичко това, за да можеш да получиш ясна представа как изглежда нормалната гледка на надгръклянното капаче и въздушните пътища. Понеже проблемът с епиглотита е, че надгръклянното капаче може да се подуе толкова много, че блокира въздушните пътища. Докато преди беше само тази малка клапа, сега е подуто до огромен размер и това всъщност не позволява на въздуха да премине в трахеята. Можеш да си представиш, че поради тази причина заболяването е доста тежко. Всъщност, вероятно Джордж Вашингтон е загинал от усложнения от епиглотит през 1799 г. Интересна странична забележка. Разбира се, те не са имали лечение за епиглотита тогава. Антибиотиците не са били познати до 20-ти век, но един лекар предложил, че могат да установят въздушни пътища, като разрежат кожата през хрущяла между щитовидния хрущял и крикоидния хрущял, да разрежат дупка във въздушните пътища, за да позволят дишане. Разбира се, това е широко прието днес като лечение, известно като крикотироидотомия. Крикоидният хрущял и щитовидният хрущял. Но на този лекар му се присмели и не извършили тази животоспасяваща процедура на първия президент на Съединените щати. Епиглотитът очевидно може да е много сериозен. Той е особено сериозен при деца, понеже те имат по-малък въздушен път. Диаметърът на въздушния им път по природа е доста тесен, така че всяко допълнително подуване може да накара това затваряне да е по-изявено и по-сериозно. Подуването на надгръклянното капаче може да ни даде някои много изявени симптоми. Очевидно, пациентът ще го боли гърлото. Може също да има треска. Пациентът може също да има приглушен глас, понеже му е трудно да говори, защото надгръклянното капаче е толкова болезнено. Може да има приглушен глас и да накланя гърлото си напред, и да опита да говори, без да причинява много вибрация на тази област. Това е симптом при епиглотита, при който гласът звучи приглушен. Пациентите правят това, за да избягнат причиняването на болка на гърлото. Както казах преди, на пациентите може да им е трудно да преглъщат, така че това може да доведе до стичане на слюнка. Ще видиш педиатрични пациенти да имат стичане на лиги, понеже не искат да преглътнат, така че цялата тази слюнка просто се натрупва. Друг интересен симптом, който може да бъде видян, се нарича стридор. Стридорът е описан като музикален звук при вдишване. Когато пациентът вдиша въздух, който ще направя в този светлосин цвят, той се опитва да навлезе във въздушните пътища и, понеже въздушният път е стеснен, въздухът издава този музикален тон, докато преминава. Това е подобно на опит за свирукане. Когато притиснеш устните си, стесняваш този въздушен път и позволяваш на въздуха да създаде звук. Така че звучи, при вдишване... пациентът има инспираторен стридор. Звучи като – имитира характерния звук. Опитват се да дишат. Причинява се от стеснението на въздушния път и не могат да вкарат въздух в белите дробове. Разбира се, това е спешен случай, и пациентите с епиглотит трябва да бъдат закарани веднага в спешното отделение. Трябва да няма забавяне, понеже подуването може да се влоши и, в крайна сметка, да затвори въздушния път, което води до белодробен арест. Затруднено преглъщане, заедно със стичане на слюнка, може би стридор – може да започнеш да мислиш за епиглотит. Това може да се развие за няколко часа след като се покачи температурата и може да е много сериозно. Не трябва да се взима на шега.