If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Диагностика и лечение на синузит

Създадено от Джеф Отджен.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Нека поговорим за това как се поставя диагноза синузит. Тъй като това е много често срещана болест, може би лекарят ти те е диагностицирал със синузит, и може би забеляза, че няма сложни тестове или изследвания, или нещо такова. Това е така, защото диагнозата синузит най-често се поставя по симптомите. Ще ти припомня главните симптоми на синузит: оток на носа, болка или налягане в синусите, запушен нос или намалена обонятелна способност. Има и някои други симптоми, които може също да са налични. Например, кашлица, особено кашлица, която се влошава, когато човек легне, главоболие, болка или налягане в ушите и температура. Ако показваш достатъчно от тези симптоми може да ти поставят диагноза синузит. Но понякога симптомите не са достатъчно ясни или нещо е малко неясно за начина, по който се проявяват симптомите. В този случаи има други изследвания, които може да се направят за диагностициране. Понякога лекарят ще погледне в носа ти, за да разгледа този оток на носа, и това се нарича риноскопия. Помни, коренът на думата, "рино", означава нос. Преди се правеха рентгени и все още понякога се правят, но като цяло не се препоръчват, понеже не са много чувствителни за синузит, особено синузит на предните решетъчни синуси, просто понеже те не се виждат добре на рентген. Ще запиша, че не се препоръчва. Златният стандарт за диагностициране на заболяване на синусите е СТ скенер или КАТ скенер. Той е много чувствителен за болести на синусите. Нека разгледаме нормален КАТ скенер на нечии синуси, за да видим как изглеждат, а после ще разгледаме анормален случай. Това е напречно изображение. С други думи, разрез през синусите на пациента, все едно гледаш надолу към тях отгоре, а това изображение тук е коронално изображение, все едно ги гледаш отпред. Ще посоча няколко синуса тук. Това е нормален горночелюстен синус. Можем да видим това от другата страна. Имаме решетъчни синуси тук горе. Забележи, че на тези изображения те са черни. Това е въздух или празни синуси, както и трябва да са. Нека преминем към абнормален скенер. Тук имаме същите две изображения, едното напречно, а другото коронално, и можеш да видиш същите синуси. Горночелюстният синус е тук, а решетъчният синус е тук. Но забележи, че тук не виждаме този черен цвят Те имат сива тъкан, която ги огражда, а в случая с решетъчните, напълно ги запълва. Сивата тъкан е възпалена лигавица. Нека се върнем назад и просто ще ти припомня, че повечето пъти диагнозата се поставя тук, само въз основа на симптомите, а тези други изследвания са необходими само при специални обстоятелства. Но има малка уловка, когато диагностицираш синузит, а тя е, че има много различни видове синузит. Ще изтрия това, за да направя място. Тези видове синузит са разделени и дефинирани въз основа на времевата рамка на симптомите, въз основа на времевата рамка на болестта. Тук ще направя малка диаграма и ще обознача осите. Върху тази у ос ще поставим симптомите, а на оста х ще е времето, да кажем, че това са четири седмици, осем седмици, 12 седмици, 16. На оста у поставяме симптомите и това са просто общите симптоми. Може да е всеки от симптомите, които описахме тук. Това показва просто колко дълго продължават симптомите в дадения пациент. Да кажем, че симптомите са продължили по-малко от четири седмици. Някъде тук сме. Всичко в тази времева рамка се нарича остър синузит. Но понякога симптомите продължават по-дълго от това и може да намалеят или да се влошат малко, но като цяло са доста стабилни за период от 12 седмици. Ако е повече от четири седмици, но под 12 седмици, това е подостър синузит, а ако симптомите продължат повече, това е хроничен синузит и това ще има значение след малко, когато говорим за лечението. Но преди да говоря за лечението, трябва да открием още едно нещо за въпросния синузит, понеже то ще повлияе силно метода на лечение. Ще преместя малко надолу. Това, което трябва да определим за въпросния синузит, повтарям, че говорим за инфекциозен синузит, е дали е причинен от вирус, или от бактерия. Не е практично и не е много успешно да опитаме да изолираме вируса или бактерията, отговорни за синузита. И преди говорихме как голямото мнозинство от синусовите инфекции са вирусни. Най-добрият начин да открием това отново е с времето, но това е малко по-различно времево протичане. Ще начертая друга графика тук и отново ще поставим симптомите тук, а времето тук долу, но времевата ни ос ще е малко по-различна. Ще е в дни. Имаме 1, 2, 3, 4, 5 дни, а тук имаме 6, 7, 8, 9, 10 дни и т.н. Помни, че за възрастни пациенти синусовата инфекция при 98% от тях е вирусна. Тези инфекции имат характерно развитие във времето що се отнася до симптомите. Симптомите започват доста рано и достигат плато, но до десетия ден трябва да започнат да намаляват. Не е нужно да са напълно изчезнали, но до десетия ден трябва ясно да се чувстваш по-добре. Това е вирусният модел на заболяването. Ще начертая друга крива на симптомите тук, но този път до десетия ден няма ясно доказателство, че симптомите се подобряват. Това е класически бактериален модел на заболяването. Но има още няколко модела, за които трябва да следим. Модел, който следва типичният вирусен курс и започва да се подобрява, но после изведнъж се влошава, е друг начин, по който може да се прояви бактериалният модел, а тази двойна изява на симптомите, която виждаш при тази конкретна крива, се нарича двойно разболяване или двойно влошаване. В тази ситуация се смята, че в началото заболяването е било вирусно, но после в синусите са навлезли бактерии и заболяването е станало бактериално. Един последен начин, по който нещата могат да се проявят. Ако имаш внезапно, бързо и тежко начало на симптомите и тези симптоми включват треска, това също е типично за бактериите. Какво ще направим за това? Нека говорим за лечението. За острия вирусен синузит, най-честият тип, не можем да направим много, за да лекуваме самото заболяване, но можем да лекуваме симптомите. Една от първите линии на лекуване на симптомите ще е деконгестант. Те имат различна ефикасност по време на клиничните изпитвания и работят по-добре при възрастните, отколкото при децата, но са безопасни и повечето са без рецепта и обикновено си струва да се пробват. Муколитиците са по същата линия. Това са лекарства, които правят слоя на произведения мукус достатъчно тънък, че тялото ти лесно да може да го изчисти. Също често са без рецепта. И нещо, което често бива пренебрегвано, е простата хидратация. Да се увериш, че тялото ти има добър обем, това помага на муколитиците и деконгестантите да си свършат работата и този мукус да не стане толкова лепкав, че да залепне тук. И не забравяй за болкоуспокояващите. Това често са заболявания, придружени с болка, и както лекарствата без рецепта, така и, в тежки случаи, болкоуспокояващите по рецепта могат доста да помогнат. Но да кажем, че са минали 10 дни или са изпълнени другите критерии за бактериална инфекция. Всички неща, за които говорихме, пак важат, но в допълнение за бактериална болест ще дадем антибиотици. За повечето хора е препоръчително 10 до 14 дни антибиотици. Това важи и за подострия синузит. За хроничния, както се предполага, пак е бактериален, отново всички от горните важат, но трябва да дадем антибиотици за по-дълго. Всъщност много по-дълго. За повечето хора е препоръчително четири до шест седмици. В някои случаи синузитът може да е много тежък и пациентът да е в риск за усложнение или редицивиращо заболяване причинява основния проблем. Обикновено след консултация със специалист може да се обмисли друга опция и това е операцията. Има различни неща, които могат да бъдат извършени, но най-честото нещо е да се отворят стените на синусите, за да им се позволи да се източат по-добре. Да се върнем обратно към КАТ скенера. При този пациент, например, ако се вземе решение да се стигне до операция, стената на горночелюстния синус тук или тук, заедно с тази структура, наречена конха, може физически да бъде премахната и това ще изглежда ето така. Целта на този вид операция е да се позволи по-добро преминаване на съдържанието на синусите в носната кухина. Отново, операцията на синусите обикновено се прави само в най-тежките случаи, ако всички други лечения са се провалили или пациентът е в риск за тежки усложнения.