If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:9:50

Видео транскрипция

Когато чуеш термина пневмония, мисля, че повечето от нас мислят за белодробна инфекция, но нищо повече. Пневмонията всъщност е малко повече от просто белодробна инфекция спрямо това къде е. Докато гледаме това изображение тук, искам да се фокусираме върху белите дробове, които начертах. Знаем, че имаме десен и ляв бял дроб. Десният ни бял дроб – ще начертая няколко лоба (дяла) – знаем, че има три лоба в десния ни бял дроб, горен, среден и долен. В левия бял дроб имаме два. Знаем, че имаме въздухоносни пътища, основните ни въздухоносни пътища. Все още не се фокусирай върху тази жълта права. Просто се фокусирай върху главния въздушен път. Знаем, че вдишваме въздух и този въздух ще се придвижи надолу през тези по-малки разклонения, които се разклоняват. И в края на въздушните пътища имаме малки гроздоподобни торбички. Просто ще начертая две от тях, за да можем да ги видим. Тези малки гроздоподобни торбички са въздушни торбички и ги наричаме алвеоли. Алвеолите са много важни, понеже там се случва газовият обмен. Там ще се озове кислородът и там ще поемем въглероден диоксид, за да го издишаме. Защо това е важно? Когато говорим за пневмония, пневмонията, инфекцията е в тези въздушни торбички. Чертая тези торбички все едно можем да ги увеличим милиони, милиони пъти, понеже те са много, много малки. Имаме милиони от тях навсякъде в краищата на въздушните пътища. Ако можем да ги увеличим, те ще изглеждат ето така. Точно под тях ще начертая структурата, която очакваме да видим. Начертахме въздушните торбички. Точно под въздушните торбички имаме малки кръвоносни съдове, които преминават под тях и около тях. Между въздушните торбички имаме белодробна тъкан. Просто ще направя това в този кафяв цвят, няколко линии, които да представляват белодробната ни тъкан. Когато кажем, че човек има пневмония, пневмоничната инфекция всъщност е в тези въздушни торбички, там е пневмонията. Всеки път, когато има инфекция или нараняване в тялото, отговорът на тялото на това място е да причини възпаление. Това означава, че тъканта, тази алвеоларна тъкан, ще се възпали и ще протече течност. Правя тази течност зелена и изпълвам алвеолите с тази зелена течност, за да представим инфекцията. Инфектирана течност ще протече в тази въздушна торбичка. Защо това е проблем? Помни, вдишваме въздух. Да дойдем тук и да направим това синьо. Да кажем, че това е въздухът ми. Просто ще спусна надолу син въздух. Вдишвам това. Вдишвам това. Вдишвам това. Слиза чак надолу до алвеолите, понеже там искам да остави кислорода. Мога да дишам и, в крайна сметка, да закарам кислорода в капилярите си, понеже от това имаме нужда. Проблемът е, че имам този блокаж. Имам тази инфекциозна течност, която блокира това абсорбиране на кислорода и ще блокира и издишването на въглеродния диоксид. Това е проблемът с пневмонията. Тя заема въздушно пространство. Както можеш да видиш, ако този човек има пневмония... нека начертаем това в по-малкия мащаб, да защриховаме алвеолите в зелено. Ако този човек има пневмония, какво ще очакваме да видим? Можем да видим, че ще имаме въздушни торбички, заети от този инфекциозен материал. Помисли как това ще повлияе на дишането му. Едно от нещата, които ще видим, е диспнея, което е друг термин за затруднено дишане. Проблемът е, че имаме задух. Задух. Това е, понеже, като погледнем изображението, виждаме, че не можем да получим този газов обмен. Не можем да вкараме кислород в пространството си, понеже то бива блокирано от нещо друго. Човекът ще изпитва и болка в гърдите. Знаем, че това е вторично на възпалението, което се случва на алвеоларно ниво. Имаме рецептори за болка в гърдите си, така че ще усетим това. Ами кашлица? Като помислим за течността във въздушните ни торбички, какво мислиш ще опита да направи тялото? Определено ще опита да я изкашля. Това е механизъм на тялото ни. Ще опита да кашля, за да изтласка и изкара тази течност от въздушните пътища, за да ги прочисти, така че да имаме място да дишаме. Продължаваме да говорим за инфекцията. С инфекцията може да очакваш да видиш треска. Може да е ниска или висока. Как се случва това? Как получаваме пневмонична инфекция? Има два начина. Може да е от организми, които сме получили от общността, или може да е от други начини, които може да не попадат в първата категория. За първата искам да помислиш за организми. Ще дойда тук, до това рамо. Ще начертая кръг. Това ще представлява бактерията ми. Ще начертая малка вирусна илюстрация, за да представя вирус. Бактериите и вирусите определено са най-честите причинители на пневмония. Хубавото нещо е, че имаме ваксини да се преборим с двата най-големи виновника, които са Streptococcus pneumoniae, това е бактерията ни, и грипният вирус. Това са два големи виновника, които причиняват пневмонични инфекции. Когато срещаме организъм, като бактерия или вирус, и може също да получим гъбички или микоплазми, наричаме това пневмония, придобита в обществото. Ще запиша това тук. Пневмония, придобита в обществото. Когато кажа да получим, имам предвид от ежедневните си дейности. Обществото, тук мислиш за хора. Мисли за работа или училище, или забавленията. Понеже те ограждат хора и ако получиш организъм от някой, който е бил болен, ще наречем това пневмония, придобита в обществото. Точно както имаме въздух, знаем, че преносът на въздух към белите ни дробове, ако бактерия навлезе във въздушните пътища, тя ще се придвижи надолу и ще причини тази инфекция. Казахме, че ще говорим за други начини. Нещо, което попада под другите начини, ще е вентилаторно придобита пневмония. Ще запиша това тук. Вентилаторно придобита пневмония. Ако някой е на вентилатор, знаем, че той е свързан към тръба, която му доставя кислород. Да дойдем тук и да изтрия символа за въздуха, който направих по-рано. Така можем да направим място за тръбата. Просто ще го поставя тук долу. В този оранжев цвят ще начертаем тази тръба. Знаем, че тази тръба се вкарва през устата или през носа, а после бива насочена надолу по въздушните пътища. Ще дойде ето тук. Тази тръба ще доставя кислород на пациента. И отвън тръбата е свързана с уред. Ще запиша О2 тук, понеже знаем, че това ще диша вместо човека. Какъв е проблемът с това? Знаем, че понеже това е директен път от външната към вътрешната страна, неща като бактерии, вируси и други болестотворни организми могат да навлязат в тръбата, да се размножат и да причинят пневмонична инфекция. Друг начин да получим пневмония, който не попада под придобитата в обществото или придобитата от вентилатор, ще е аспирационната. Аспирация означава да вдишаш. В този случай ще вдишваме нещо в белите дробове, което не трябва да е там. Да се отървем от тази тръба, за да можем да визуализираме аспирацията. Искам да помислиш за пациенти, които са в най-голям риск за това, като пациенти, които повръщат, например. Можем да аспирираме повръщано в белите си дробове. Ако разгледаме този жълт обект, върху който казах да не се фокусираш по-рано, погледни го сега и виж как се движи. Този жълт обект е надгръклянникът. Надгръклянникът насочва трафика. Знаем, че имаме една главна тръба, но тази тръба всъщност е разделена на две. Единият път отива към стомаха, а другият път отива към белите дробове. Нека оставя това отворено за малко и да видим разликата. Това в синьо ще е директният ни път към белите дробове. После в зелено това ще е пътят към стомаха. Просто ще продължи надолу, ще отиде към стомаха. Когато надгръклянникът е отворен, това означава, че нещо може да влезе във въздушния път. В този случай говорехме за повръщано. Ако някой повръща, надгръклянникът е отворен, можем да аспирираме повръщаното в белите си дробове. Понеже белите ни дробове са стерилна среда, всичко, което влезе там, което носи бактерии, е заплаха за нас, понеже може да ни разболее. Същото може да се случи с някой, който яде и по неволя аспирира храна в белите си дробове.