If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Ангина (Тонзилит)

Създадено от Иън Манарино.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Когато човек отвори уста, се виждат най-различни структури. Разбира се, познаваш зъбите, устните и езика. Можеш да видиш задната част на гърлото и това малко висящо нещо, прикрепено към горната част на устата ти, познато като мъжец (увула). Но има и други неща тук, които може да не забелязваш много често. Всъщност, един от най-важните органи, който ни помага да се преборим с инфекция, се среща в устната кухина. Това са сливиците. Сливиците често биват пренебрегнати, когато отвориш устата си, а това вероятно е понеже те често са малки и се крият зад две дъги. Тези сливици тук, често познати като небцови сливици, понеже са близо до небцето, или горната част на устата, често са малки, когато станем възрастни. Но при децата са малко по-големи и се използват в помощ на преборването на инфекции. Как правят това? Ще забележиш, че тези сливици имат малки цепнатини, които начертах тук. Тези малки цепнатини са познати като крипти. Тези малки крипти, или цепнатини, са като малки капани и позволяват различни неща да заседнат в тях. Например, слюнка, храна, вероятно е по-точно да говорим за тях като за капани, понеже ще уловят тази храна и често тези малки капани могат да уловят бактерии и вируси, които може да са се движили в малки капки. Например, ако някой кихне, малки капки с вирус или бактерии може да успеят да влязат в устата ти или може да навлязат чрез контакт, ако пациент докосне нещо инфектирано и докосне устата си. Но след като сливиците са уловили тези бактерии или вируси, имунната система влиза в действие. В сливиците има различни имунни клетки, които се използват за борба с инфекция. Те са много важни за придобиване на имунитет от тези инфекции. Но ако самите сливици бъдат инфектирани, ако бактериите или вирусите излязат от контрол и не могат да бъдат спрени от имунната система, тогава тези сливици може да нараснат и да се подуят. Това е известно като тонзилит – възпаление на сливиците. "ит" се отнася до възпаление и подуване, а "тонзил" се отнася до сливиците. Това улавяне и филтриране на бактериите прави сливиците особено податливи на инфекция. Това може да е доста често при деца, особено деца от три до седем години, тъй като имунната им система все още се развива и също понеже те докосват различни неща и изследват различни неща, и са около други деца, които може да имат инфекции. Те са в по-голям риск от възрастните от развиване на тонзилит. За да ти дам представа къде са сливиците, те са между две дъги, първата от които подчертавам тук. Дъгата отпред е позната като палатофарингеална дъга. Небцето е в устната кухина – "покривът" на устата, палато, а "езикова" се отнася до езика. Дъгата, която свързва "покрива" на устата с езика. Сливиците се крият между тази дъга и тази друга дъга отзад, която е известна като небце-фарингеалната дъга. Небце отново се отнася до "покрива" на устата, а фарингеална се отнася до гърлото, фаринкса. Фаринксът е задната част на гърлото. Като странична забележка, тонзилитът може да се съпътства от фарингит. Ако възпалението навлезе в задната част на гърлото, тогава пациентите ще имат тонзилофарингит, възпаление на сливиците и задната част на гърлото. Има също и други сливици, които не са видими в устата. Тези – и ще се преместя тук – се намират близо до носния проход. Това всъщност е логично. Когато някакви бактерии навлязат в устата, искаме те да се срещнат с първата линия на защита, сливиците. Това ще са небцовите сливици. Но също, ако вдишаме през носа, искаме бактериите също да се срещнат със сливици. Не само имаме небцови сливици тук, но имаме сливици в носния проход, тук отзад. Те понякога се наричат фарингеални сливици, понеже са в задната част на гърлото, но по-често се наричат аденоиди. Те се борят с бактерии, които влизат през носния проход. Заедно със зачервяването, възпаляването и уголемяването, тези сливици, когато бъдат увеличени, могат потенциално да блокират носния проход, затруднявайки вдишването през носа. Зачервяване, възпаляване и уголемяване на сливиците може да означава тонзилит. Друг симптом, който пациентите може да имат се нарича тонзиларен ексудат. Ексудатът е белезникава или жълта течност, която може да се намери в сливиците по време на инфекция. Тонзиларният ексудат е от имунната система, която се опитва да се пребори с бактерия или вирус. В този процес клетките от имунната система освобождават химикали, които увреждат и патогените, и клетките на тялото ни. Някои от химикалите, които имунната система освобождава, също отварят кръвоносните съдове и, тъй като сливиците са богати на кръвоносни съдове, това позволява допълнителен поток на течност към сливиците. Смесица от натрупването на тази течност, заедно с клетъчни отпадъци и вирусни или бактериални отпадъци, се нарича ексудат. Кои са причинителите на тонзилита? Най-честата причина за тонзилит са вирусни инфекции. Вирусите често участват в тонзилита и вирусите също са причина за настинката. Те включват риновируси, "рино" от нос, аденовируси, за които можеш да се сетиш, като си спомниш аденоиди, аденовирусите може да са причина, коронавирусите, "корона", може да мислиш за това като нещо, свързано с главата, и също параинфлуенца и инфлуенца вирусите, както и някои други. Всъщност има много различни вируси, които може да причинят настинка. Тези, които казвам, са просто някои често срещани. Затова е трудно да разработим ваксина за премахване на настинката, понеже има толкова много различни вируси, които я причиняват. Въпреки че вирусите са най-честата причина на тонзилит, често се тревожим за бактериите. При възрастните бактериална инфекция е много по-слабо вероятна. Около 90% от случаите на тонзилит, ако са при възрастни, са от вирус. Но бактериалните инфекции могат да се срещнат по-често при децата. Има една бактерия, която е особено неприятна. Тази бактерия е известна като Streptococcus pyogenes, също познат като стрептокок от група А, или, по-често, стрептококът от група А може да се нарича стрептококово гърло. Стрептококовото гърло може да е фарингит, инфекция в задната част на гърлото, заедно с тонзилит. Стрептококът от група А често причинява тонзилофарингит. Подчертавам тази бактерия, понеже е особено известно, че причинява някои интересни усложнения. Едно от по-тежките усложнения, които могат да се получат при тонзилита, е познато като тонзиларен абсцес. Тонзиларен абсцес. Абсцес е събиране на течност, което съдържа много гаден инфекциозен материал. Понеже е събиране на течност може да е трудно за имунната система да го прочисти. Абсцесите трябва да бъдат източвани. Иначе инфекцията може да продължи, невъзпрепятствана от имунната система. Тонзиларен означава "близо до сливиците", тоест, абсцес, който се развива близо до сливиците. Това може да е много сериозно, понеже се развива бързо и може да затрудни дишането, да причини тежка болка, тежка инфекция с много висока треска и, което е по-лошо, този тонзиларен абсцес, да кажем, че това е абсцес, може да се разпространи зад тъканите към различни части на тялото. Обикновено тонзилитът е ограничен до повърхностите на лигавицата или повърхностите на гърлото, устата и носния проход, но ако се развие абсцес зад тази тъкан, зад тази лигавица, той може да премине към други пространства. Трябва сериозно да се внимава за тонзиларен абсцес и той трябва веднага да бъде източен. Инфекция със стрептокок от група А също може да доведе до някои други тежки усложнения, които може да засегнат сърцето, ставите или нервната система, което ще е главният и гръбначният мозък. Друго усложнение, което може да се развие след инфекция със стрептококово гърло, е увреждане на бъбреците, което може да доведе до високо кръвно налягане или кръв в урината. За вирусите лечението е поддържащо, но с бактериална инфекция може да бъдат дадени антибиотици. Добрите новини са, че ако бъдат дадени антибиотици при инфекция със стрептокок от група А, това може да предотврати получаването на тези сериозни усложнения. Антибиотиците трябва да бъдат дадени и да се приемат през пълния курс на лечение. Иначе може да се развият тези, макар и редки, симптоми.