Какво е тонзилектомия (отстраняване на сливици)

Тонзилектомия е премахване на сливиците. Името е доста лесно. -ектомия е латинска наставка, която означава премахване. Тоест тонзилектомия е премахване на сливиците. Когато говорим за сливиците, по-специално говорим за небцовите сливици, които в тази рисунка на отворена уста можеш да видиш в задната част на устата, точно преди да навлезем в задната част на гърлото. Те се крият тук отзад. Оцветих ги в този лилаво-розов цвят, но те всъщност са в същия цвят като останалата част на устата. Всъщност има два чифта сливици. Едните са тези тук, които са видими в устата. Има също сливици, които могат да се видят през носния проход. Те не се виждат директно от устата. Когато говорим за тонзилектомия, говорим за тези, видимите сливици. Те се наричат небцови сливици. Наричат се небцови сливици, понеже донякъде са свързани с "горния купол" на устата. "Покривът" на устата, разбира се, е също познат като небце. Но ако тонзилектомията е премахване на тези сливици, какво е премахването на тези сливици? Те всъщност се наричат аденоиди. Те имат друго име, известни са като фарингеални сливици, но най-често се наричат аденоиди. Всъщност, премахването на аденоидите е известно като аденоидектомия. Често на много пациенти ще бъдат премахнати и сливиците, и аденоидите. Това са две процедури, които се правят по едно и също време, тонзилектомия и аденоидектомия. Чакай малко. Може да се питаш сливиците не са ли важни, "Защо трябва да ги премахваме?" Да, сливиците са доста важен орган. Но са важни само тогава, когато се развиваме, когато сме много малки. Когато сме деца, сливиците са доста големи. Тяхната цел е да действат като малки капани, така че когато бактерии или вируси, или каквито и да са микроби влязат в устата, или през носния проход, тогава сливиците са първата защитна линия. Сливиците са силно васкуларни структури, което означава, че към тях отиват много кръвоносни съдове. В тях също има много бели кръвни телца. Това е важно, понеже ако бактерии или вируси бъдат уловени на повърхността на сливиците, белите кръвни телца могат да отговорят съответно. Те са особено важни, когато сме малки, както казах преди, понеже имунната ни система все още се развива. С възрастта сливиците ще се свият, ще се смалят. Може да бъдат едва видими близо до покрива на устата. Това е защото, когато сме малки, все още сме незапознати с много различни видове бацили. Но след като сме възрастни, вече сме били изложени на всички тези бацили и микроби. Така че вече нямаме нужда сливиците да информират останалата част на имунната система да се подготви за този бацил, понеже тялото ни вече се е подготвило в миналото и се е борило с инфекция, подобна на тази, която е налична сега. Премахването на сливиците не е най-лошото нещо на света. Има много наистина добри причини сливиците да трябва да бъдат премахнати. Например, сливиците на някои пациенти биват инфектирани отново и отново, и отново. Това е хроничен тонзилит, хронично възпаление на сливиците. На пациенти, които получават чести инфекции, често тонзилит, трябва да им бъдат премахнати сливиците. Всъщност, честите инфекции може да означават, че сливиците са били колонизирани от микроб. Следователно, премахването може да спре тези чести инфекции. Честите инфекции са една причина. И в същия ред на мисли, развиването на абсцес близо до сливиците може да е причина за премахване. Абсцесът е пълен с течност джоб и обикновено е пълен с бактерии и много гадни неща. Ако е близо до сливиците се нарича перитонзиларен абсцес. Тези абсцеси могат да са опасни и може да доведат до усложнения като сепсис. Понякога могат да бъдат източени без премахване на сливиците, но много пъти това не е възможно, така че лекарите избират да премахнат сливиците. Последна причина, и това е причина зад която стоят много други, е ако пациентите имат затруднено дишане или затруднено хранене, тогава сливиците може да бъдат премахнати. Идеята е, че сливиците може да пречат на храната или да пречат на правилното дишане. Например, ако погледнеш тези аденоиди, те може да се подуят до размери, които са просто твърде големи, и да запречат потока на въздуха през носния проход. Може би, когато пациентът лежи, не може да вдиша въздух толкова добре. Това понякога води до проблеми като обструктивна сънна апнея – затруднено дишане по време на сън. На някои пациенти, които имат затруднено дишане, може да им бъдат премахнати аденоидите и сливиците. След операция хората често се чудят: "Кога мога да ям? Кога мога отново да хапна сочен бургер? Или може би вкусна салата, или пиле на грил?" И това зависи от лекаря или хирурга. Но по принцип са нужни две седмици преди пациентът да се възстанови напълно. Може би 10 дни до две седмици. Хората, които имат тонзилектомия или аденоидектомия, често не се вълнуват веднага за храната. Често гърлото им може да е сухо, болезнено или може да имат болка в челюстта, или болка в мястото на операцията. Пациентите може да имат и болка в ушите. Това е, понеже връзката между носния проход и ухото, слуховия канал, е точно до мястото на аденоидите. Ето тук. Пациентите може да изпитат болка в гърлото, болка в челюстта, в ухото, във врата, главоболие, всякакви симптоми, които може да са свързани с главата. Всички тези симптоми са нормални след операция. На пациентите им се дават обезболяващи, понеже пациентите може да изпитват доста болка след операцията. Това е нормално. Тази болка е нормална. Но ако пациентите развият трудности с дишането, това е много сериозен симптом. Ако пациентът развие затруднено дишане, това може да е признак, че гърлото се подува и се подува повече, отколкото трябва. Тъй като ни трябва въздух, за да дишаме, е важно да се свържем веднага с лекар. Иначе гърлото може да стане толкова подуто, че да се затвори и да направи дишането невъзможно. Друго главно усложнение, което може да се случи, е кървене. Понеже сливиците са силно васкулизирани, или, с други думи, имат голямо кръвоснабдяване, след операцията може да има кървене. Малко количество кървене не е проблем, но ако кървенето стане активно и не спира, това е усложнение, което също трябва да бъде консултирано с лекар. Като помним това, всъщност е важно да не се яде нищо червено. Яденето на нещо, като купичка червено желе или вкусна диня... Въпреки че тези храни са меки и по-лесни за ядене, те трябва да бъдат избягвани, понеже са червени и може да бъдат объркани за кръв, ако пациентът започне да повръща. Пациентът трябва да избягва всичко червено. Трябва да избягва твърда храна. Трябва да избягва всичко цитрусово, люто или горещо. Тази чаша портокалов сок или тази бутилка лют сос... трябва да бъдат избягвани. И не само пикантната храна. Горещите напитки също трябва да бъдат избягвани. Всички тези храни трябва да бъдат избягвани. Отново, ако се следват тези напътствия се очаква пациентите да се възстановят до две седмици след операцията. Отново, винаги говори с лекаря си или хирурга, който прави операцията, и следвай насоките им.