If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:11:06

Видео транскрипция

Набързо ще скицирам човешкото сърце. Също ще отбележим някои съдове. Големият съд, разбира се, е аортата. Това е гигантската аортна дъга. И аортната дъга има няколко ключови разклонения, които отиват, например, нагоре към главата и врата. Има и други разклонения, които отиват към ръцете. Но ще се фокусирам върху тези разклонения, които отиват нагоре. От тази дясна страна имаме дясната обща каротидна артерия. Нарича се обща, понеже ще се издуе тук и после ще се раздели. И ще се раздели на вътрешно разклонение и външно разклонение. Това, например, ще бъде наречено дясна външна каротидна (сънна) артерия. И същото нещо се случва от другата страна и я наименуваме по същия начин. Казваме, че има вътрешно разклонение и външно разклонение. Това ще е вътрешното и това може да е външното разклонение на лявата обща каротидна (сънна) артерия. Мисля, че схващаш идеята. Именуват се по един и същи начин. Ще се фокусираме върху тях. Преди говорихме как в тези определени места, вътрешната страна и издутата страна, имаме каротиден синус. Или синуси, всъщност. Но каротидният синус е ето тук. И синус се отнася до всяка отворена площ или пространство. Тук в аортната дъга също има пространство. И в тези две области се намират нашите барорецептори. Барорецепторите са малки нерви, които ще засекат налягането. Ще засекат разтягането, или налягането, в кръвоносните съдове. И ще дадат информация на мозъка. Това ще помогне за регулация на кръвното ни налягане. В това видео ще се фокусираме върху хеморецепторите. Хеморецепторите също са важни за даването на информация, но ще ни дадат информация за неща като нивата на кислород, нивата на въглероден диоксид, рН-то на кръвта и такива неща. Тези хеморецептори – и това става объркващо – се намират в подобна област, но не точно същата област. Ще защриховам къде може да са хеморецепторите и може да имаш няколко ето тук. Това са три области, в които се намират хеморецепторите. И те са много близко свързани до местоположението на барорецепторите, но са на малко по-различни места. Наричаме ги аортното тяло и каротидното тяло. И причината да използваме термина "тяло" е, че това е тяло от тъкан. Затова се използва тази дума. Сега можеш да видиш, това е малко по-различно местоположение и определено различна работа. Нека увелича някои от тези области и отблизо да ти покажа как може да изглежда това. Ще начертая каротидното тяло от тази страна, а от другата страна ще направя аортното тяло. Просто увеличавам, за да видиш отблизо как може да изглежда това, за да можеш да го визуализираш. За каротидното тяло може да имаш външната артерия, вътрешната артерия. От външната артерия може да имаш малки разклонения, които обслужват тъканта, която е по средата. И тези разклонения, разбира се, ще се разклонят още повече. И ще стигнат чак до капилярно ниво. След като имаш малки капиляри ще има група малки клетки. И тези клетки, разбира се, ще получават хранителни вещества от капиляра. И, взети заедно, всички тези клетки – ако увеличиш тази картинка, това ще е малко тяло клетки, или тяло от тъкан. И затова го наричаме каротидното тяло. И същото нещо се случва от страната на аортата. От страната на аортата имаш малки разклонения, които излизат от аортата. И тези разклонения ще се разклонят отново и отново, и отново, и отново. И накрая ще получиш много малки капиляри. И тези капиляри ще обслужват тези малки сини клетки, които чертая тук, и това са хеморецепторите, за които говорим. Тези сини клетки, взети заедно, съставят тяло от тъкан и оттам получаваме термините аортно тяло и каротидно тяло. От каротидната страна, един интересен факт е, че това тяло от тъкан получава много кръвоток, всъщност, един от най-високите кръвни потоци в цялото човешко тяло. Около 2 литра в минута за 100 грама. И за да поставим това в перспектива за каротидното тяло, представи си, че имаш двулитрова бутилка сода. Мислех за нещо, което би било около 2 литра, и се сетих за содата. Можеш да си представиш да изливаш содата върху нещо, което е около 100 грама – може би домат. Това е домат, тежащ около 100 грама. Ако можеш да направиш това за една минута, ако можеш да излееш тази бутилка за една минута, представи си колко мокър ще стане доматът, колко поток ще получи този домат. Толкова поток получава каротидното тяло. Това поставя в перспектива колко кръвоток има в тази област. Нека увеличим още малко. Да кажем, че имам капиляр. И в капиляра си имам малка червена кръвна клетка, която плава наоколо. И червената ми кръвна клетка, разбира се, има хемоглобин, който е протеин. И към този протеин е свързан кислород. Ще начертая малки сини молекули кислород. И, разбира се, има кислород и в самата плазма. И ако сме в каротидното тяло или аортното тяло, може да имаш тези специални малки сини клетки, които чертаех, периферните ни хеморецепторни клетки. И, по-точно, те имат име. Наричат се гломус (glomus). Първоначално му казвах глобус. Но е с м – гломус (glomus). И тези молекули кислород – това са молекули кислород – ще дифундират през тъканта и ще навлязат в гломуса. Ще изглежда ето така. И ако имаш много кислород в кръвта, разбира се, много молекули ще дифундират. Но ако нямаш много, тогава не много кислород ще стигне до клетката. И това е ключовата идея. Понеже клетката ни ще може да засече ниските нива на кислород. Ниските нива на кислород в гломус клетката казват на тази клетка, че вероятно има ниски нива в кръвта. И когато нивата са ниски, тази клетка ще се деполяризира. Мембраната ѝ ще се деполяризира. И от другата страна има малки везикули, които са пълни с невротрансмитер. Когато тези съдове засекат това, има деполяризация и тези везикули ще освободят невротрансмитера си. И тях ги чака този хубав малък неврон. Има малък неврон, който търпеливо чака за сигнал и този сигнал ще дойде под формата на невротрансмитер. Така работи комуникацията. Ще има деполяризация, съдовете освобождават невротрансмитера си и това ще изпрати акционен потенциал към неврона ни. И ако нивата на кислород станат много ниски, да кажем, че станат опасно ниски и клетката изобщо не е щастлива, тогава ще имаш освобождаване на много повече невротрансмитер и ще получиш много повече акционни потенциали. Така гломус-клетката помага за засичането на нивата на кислород. Всъщност тя засича също и въглеродния диоксид. Понеже, помни, тази клетка ще произвежда въглероден диоксид. Да кажем, че това е малка молекула СО2 и този СО2 ще дифундира навън и ще навлезе в кръвта. Да кажем, че в кръвта вече има много въглероден диоксид. Да кажем, че има много, много въглероден диоксид. В този случай на въглеродния диоксид ще му е много трудно да излезе от гломус клетката и да навлезе в плазмата. И, като резултат, въглеродният диоксид започва да се натрупва. Тъканта започва да събира все повече и повече СО2, понеже той не може да отиде никъде. И тази гломус клетка ще си каже, че СО2 нивата започват да се повишават. Има високи нива на СО2. И това ще направи клетката нещастна и тя ще изпрати повече невротрансмитер и това, разбира се, ще изпрати повече акционни потенциали. Това са две различни причини защо може да получиш акционни потенциали от тази гломус клетка. И искам да ти припомня, че има химична реакция, при която въглеродният диоксид се свързва с водата и образува Н2СО3. И това ще се разгради на бикарбонат и протон. Това е химичната реакция. Ако нивата на СО2 се повишават, както в този пример, тогава нивата на протоните също трябва да са високи. Висока концентрация на протони – ще го поставя в скоби, за да обознача концентрация. Или, друг начин да кажем това, ще е ниско рН. Това са нещата, които ще накарат гломус клетката да изпрати повече акционни потенциали. Ако си като мен, може да си мислиш, че това е много интересно, клетката ни се деполяризира. Тя може да се деполяризира. Също има невротрансмитер, който тъкмо споменах. Гломус клетката ни, тук в синьо, звучи сякаш има свойствата на нервна клетка. Това е нервна клетка. И причината за това е, ако разгледаш, тези две клетки имат общ предшественик. Когато зародишът се развива има вид тъкан, наречен невроектодерма. И тези две клетки, тази нервна клетка и тази гломус клетка, произлизат от тази невроектодерма. Така че е логично, че имат много общи характеристики. Знаем, че гломус клетката не е неврон, но ще общува с невроните. В тази област имаш много неврони, работещи заедно. И те ще се съберат и в аортното тяло, и в каротидното тяло. И тези неврони, като се върнем обратно към оригиналната картинка, ще се съберат в един голям нерв. Този нерв се нарича блуждаещ нерв. Блуждаещият нерв е този за аортното тяло, понякога също наричан десети черепномозъчен нерв. И тук горе в каротидното тяло също имаме нерв. Това е друг нерв. Този наричаме езикогълтачен нерв. Тези два нерва, блуждаещият нерв и езикогълтачният нерв – този езикогълтачен нерв е девети черепномозъчен нерв – тези два нерва не са част от мозъка. Те се насочват към мозъка. Тези два нерва събират информация от хеморецептори, които са извън мозъка. Те не се намират в мозъка. Те са периферни и събират информация за химикалите и я отнасят до мозъка. Затова ги наричаме – тези сини области, каротидното тяло и аортното тяло – наричаме ги периферни хеморецептори.