If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:9:23

Видео транскрипция

В това видео искам да се фокусирам върху определена област на мозъка – всъщност, две области, и ще ги скицирам. И ще ти покажа как мисля, че тези две области могат да бъдат обединени. Тези две области, в които скицирам тези малки зелени кръгове, ще са отговорни за дишането – колко бързо дишаш, колко дълбоко дишаш. И има много малки неврони в тези две области. И тези неврони ще общуват. Да кажем, че този неврон изпраща аксон надолу, може би този изпраща аксон нагоре. Те ще си предават информация и ще се уверят, че работят по координиран начин, така че да дишаш както трябва – колкото бързо трябва в дадената ситуация. Мисля за това като обединяване на тези две области. Всъщност, понякога е още по-подразделено. Слагам ги заедно и казвам, че тази част на мозъка, която скицирам в зелено, тази област е дихателният ни център. Той ще е отговорен за важните дейности на дишането. Нека запиша това тук. Дихателен център. Дихателният ни център ще събира информация от различни места. И после ще вземе решение и ще го изпълни въз основа на информацията, която получава. Ключова информация ще дойде от съседните клетки. И тези клетки се наричат централни хеморецептори. Причината да ги наричам централни е, понеже те също са част на мозъка. Те са в съседство и тези централни хеморецептори не трябва да изминават дълъг път, за да предадат информацията си. И, по-точно, ще събират информация за неща като нивата на въглероден диоксид и нивата на рН. Няма да събират информация за нивата на кислород. Това са тези тук. Ако имаш централни хеморецептори, вероятно очакваш, че ще има и периферни хеморецептори и те също са много важни. Те съществуват извън мозъка, така че ще изпращат информацията си по неврони, които ще стигат чак до мозъка. Например, може да имаш две ключови групи. Едната се нарича аортно тяло, а другата се нарича каротидно тяло. Аортно тяло и каротидно тяло. Те идват от различни места и ще използват различни нерви, за да стигнат до мозъка. Каротидното тяло, например, ще премине насам по неврон. И това ще е нерв, наречен езикогълтачен нерв. Това е девети черепномозъчен нерв, също наречен езикогълтачен нерв. Това е един от ключовите периферни хеморецептори. Също имаш нерви или неврони от аортното тяло, преминаващи през блуждаещия нерв. Това е блуждаещият нерв или десети черепномозъчен нерв. Има две различни имена. Тези периферни хеморецептори ще засекат неща като кислород – всъщност, това вероятно е едно от най-важните неща, които ще засекат – както и въглероден диоксид, и рН. Тази информация идва в дихателния център от периферните и централните хеморецептори – предимно за химикали. В допълнение, има цяла друга група рецептори, наречени механорецептори. Те ще изпращат информация за налягането. Може да си помислиш, че барорецепторите ни събщаваха за налягането. Оказва се, че барорецепторите са един вид механорецептори, които се срещат в кръвоносните съдове. Има много други видове и на много други места. И по-общият термин ще е механорецептор. Можеш да ги срещнеш в носа, в белите дробове, в храносмилателния тракт, на много различни места. И ще се изпращат проекции към дихателния център. Всъщност, белите дробове и храносмилателният тракт ще използват блуждаещия нерв, а механорецепторите в носа ще преминават през друг нерв, който се нарича троичен нерв, или пети черепномозъчен нерв. Това са пътищата, които тези рецептори ще използват, за да стигнат до дихателния център. Но как точно работят тези механорецептори? Нека вземем един пример. Да кажем, че вървиш и вдишаш полен. Това ще задвижи един от тези механорецептори в носа ти и той ще иска да предаде информация към дихателния център, така че ще имаш нервен импулс през този пети черепномозъчен нерв. Подобно, в белите дробове – да кажем, че вдишаш цигарен дим. И на белите дробове това не им харесва. Механорецепторите усещат тази малка частица. Тя ще задейства десети черепномозъчен нерв, блуждаещият нерв. Подобно, имаш рецептори за разтягане, които са в белите дробове. И те са интересни, понеже разбират, че белите дробове силно се разтягат и искат да кажат на дихателния център, че може би е време за издишване. И, подобно, в храносмилателния тракт, можеш да си представиш, да кажем, бебе пие мляко и стомахът става много разширен, тази информация също ще премине към дихателния център, в този случай през десети черепномозъчен нерв. Имаме информация за налягането и разтягането, имаме също информация за химикалите. Ами информация за неща като тревожност или страх? Да кажем, че някой изпитва тези емоции. Дишането им може да се промени. Може би ги боли. Тези неща идват от хипоталамуса. Това е друга област на мозъка, която изпраща информация към дихателния център и влияе на дишането. И, последно, това вероятно е най-голямата част от картинката, това е главният мозък. И главният мозък е отговорен за волевите неща, които правим, като пеене, при което контролираш дишането си. Или може би свириш на музикален инструмент, или може би крещиш. Да запишем: крещене. При такива неща ще искаш да контролираш дишането си. Това е под волеви контрол. Това е волевият ни контрол. И е добре, че имаме този механизъм, за да можем, ако искаме, да променим дишането си. Но също е чудесно, че дихателният център може да работи самостоятелно. Можеш ли да си представиш, ако винаги трябваше да мислим да си поемаме въздух? Нямаше да правим нищо друго. Нямаше да спиш, нямаше да ядеш. Винаги щеше да мислиш да си поемаш въздух, за да не пропуснеш и да не ти свърши въздухът. Това е цялата информация, навлизаща в дихателния център. Нека премахна това и да ти покажа какво може да направи мозъкът с информацията, за да се увери, че дишаме удобно. Това е гръбначният ни стълб. Ще отбележа двигателните нерви и някои от мускулните групи. Имаме двигателни нерви и мускулни групи. Има четири ключови мускулни групи, които ще бъдат контролирани от дихателния център. И ще ги разгледаме една по една. Първата, за която хората обикновено говорят или мислят, е тази тук. Това ще са С3, С4 и С5. От С3 до С5 и мускулът е диафрагмата. Това е гигантският мускул, който стои точно под белите ни дробове и когато се съкрати, поемаш дълбоко въздух. Но той не работи сам. Имаме и други мускули. Ще скицирам какви са тези други мускулни групи. Първата е Т1 до Т11. Всички тези нива ще изпратят малък нерв. И всеки нерв ще премине към различен междуребрен мускул. Междуребрените мускули са мускулите между ребрата и ще помогнат за разширяване, или издърпване навън, за ребрата. Те също са важни за дишането. Малко по-надолу също имаш коремни мускули. Коремните мускули ще са от Т6 до L1. Това са нивата, на които малки нервни нишки ще инервират тези мускули, ще помогнат на коремните мускули да се съкратят. Това е трета група мускули и те са контролирани от тези гръбначни нива. И последната група ще е тази тук горе. Това е от С1 до С3. И това ще са добавъчните мускули. Добавъчните мускули са тези – обикновено мисля за тях като за шийните мускули. Те също ще помогнат за издърпване на гръдния кош настрани и разширяване на белите дробове. И готово. Имаш входяща информация – говорихме за това – от всички различни места за химикали, налягане, емоционален статус и неволевите дейности. Цялата тази информация ще постъпи и дихателният център трябва да реши как да балансира тази информация. И той ще направи това, като контролира всички тези различни мускулни групи и изпраща информация към тези двигателни нерви, към тези четири големи групи мускули.