If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Уравнение за алвеоларните газове - част 2

Научи се да изчисляваш точно колко кислород има дълбоко в твоите бели дробове. Риши е лекар със специалност детски инфекциозни заболявания и работи в Кан Академия. Тези видеа не предоставят медицински съвети и са само с информационна цел. Тези видеа не са заместител на професионален медицински съвет, диагноза или лечение. Винаги търси съвета на квалифициран лекар по всички въпроси, които може да имаш, свързани с медицинско състояние. Никога не пренебрегвай професионалния медицински съвет и не се бави да го потърсиш заради нещо прочетено или видяно в материалите на Кан Академия. Създадено от Риши Десай.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

В последното видео се запознахме с идеята, че има парциално налягане на кислорода, което е малко по-ниско в бронхиалното дърво, отколкото ще очакваш, като просто го сравниш с въздуха, който вдишваш. И причината е, както казахме, че има водни пари. И това представлява това малко рН2О. Това е парциалното налягане на водата в белите ти дробове, понеже там е много топло. Това е 37 градуса. И казахме, че получаваме 150. Набързо да разгледаме изчисленията, това беше, понеже това FiO2 е 0,21. И го умножаваме по 760 милиметра живачен стълб. Това е атмосферното налягане. И изваждаме 47, понеже това беше парциалното налягане на частта от тези водни пари в белите дробове. И така получаваме отговора 150. Но казах в последното видео, че това не е алвеоларният кислород. Това е парциалното налягане на кислорода. Но не е това. Има лека разлика. Разликата е това главно А. Това А означава алвеоларно, както това А тук е главно. И как изчисляваме алвеоларната концентрация на кислорода? Да започнем оттам, където спряхме. И ще ти покажа как да го направиш. Трябва да помислиш от гледната точка на човека. Да си представим, че си малък човек и стоиш тук вътре в тази малка алвеоларна торбичка. Можеш да видиш, че, от една страна, имаш навлизащ кислород. Това заградих при червената стрелка. И това е всичко това. Това е всичко, което навлиза. Но също можеш да видиш, че алвеолите ще освобождават кислород в малък съседен кръвоносен съд. И, разбира се, ако има алвеоларна торбичка тук, трябва също да имаш навлизане на кръв. И ще има газова обмяна. Разбира се, че ще има газова обмяна. Имаш неща, които навлизат, но имаш и излизащ кислород. Имаш излизащ кислород и от този израз трябва да извадиш кислорода, който излиза. И това ще е втората част на тази формула. Трябва да разберем колко излиза. Понеже, отново, ако гледаш това х, искаш да знаеш какво е стабилното състояние на кислорода в алвеоларната торбичка. Колко влиза, но и колко излиза? Във всеки момент по време на вдишването какво е алвеоларното парциално налягане на кислорода? Трябва да помним, навътре и навън. Как да разберем колко кислород излиза? Първият трик е да помниш, че тук имаш и въглероден диоксид. Тук имаш въглероден диоксид. И ще го означа с РАСО2 (с главно А) Имаш и въглероден диоксид. Ще го означа с РаСО2 (с малко а). И се оказва, че в кръвоносния съд в алвеоларната торбичка концентрацията на въглеродния диоксид по същество е еднаква. Понеже се изравнява много добре. Това число е 40. Частичното налягане на артериалния – и мога също да кажа и алвеоларен – но артериалния СО2, понеже това е, което измерваме, е 40. Това е първата насока как да установим колко кислород излиза. Как използваме стойността за въглеродния диоксид, за да изчислим колко кислород излиза от алвеоларната торбичка? Тук нещата стават забавни. Оказва се, че има връзка, и наричаме това дихателен коефициент. И дихателният коефициент – понякога го съкращават на ДК (RQ). Понякога ще видиш ДК (RQ). И това е зависимостта между кислорода и въглеродния диоксид. Това е зависимостта между тези две неща. Да кажем, че диетата ми е само въглехидрати. Да кажем, че това е всичко, което ям. За всеки 10 молекули кислород, които вдишвам и използвам, телесните ми клетки ще направят 10 молекули въглероден диоксид. Съотношението – това е съотношението СО2 към О2, какво ще е съотношението? То ще е едно. Това е 10 към 10, това е съотношение от 1, ако ги разделим двете. Да кажем, че вместо въглехидрати, диетата ми се състои от мазнини и липиди. Малко по-различна диета. Оказва се, че тялото ми е малко по-ефикасно. И под това имам предвид, че с 10 използвани молекули кислород тялото създава само седем молекули въглероден диоксид. Това е много по-добре от преди. По-малко отпадъци. И съотношението е по-добро – 0,7. Съотношението с липидите е по-ниско. И, разбира се, имаме смесени диети. Повечето хора ядат смесена диета. Ако имаш смесена диета, изчислено е нещо между... може би съотношението на кислорода към въглеродния диоксид е 0,8. Като се върнем обратно към формулата, ако знам, че този въглероден диоксид, че артериалното парциално налягане в алвеолата или артериолата е 40 – нека ти покажа това на тази картинка. Това означава, че имаме – нека го направя в различен цвят. Въглеродният диоксид преминава от кръвоносния съд – 40 милиметра живачен стълб – това е парциалното налягане. Но това, разбира се, зависи от това колко молекули има, тогава мога просто да разделя на дихателния коефициент – 0,8 – това ми дава съотношението. Мога да кажа, че това трябва да е 40 делено на 0,8 което е 50 милиметра живачен стълб кислород, О2, който трябва да е излязъл. Ако искам да разбера колко е излязъл, това са тези лилави стрелки – мога да кажа, че това ще е 50 милиметра живачен стълб излязъл кислород. И базирам това на факта, че знам, че е навлязъл 40 милиметра живачен стълб въглероден диоксид. Поради тази връзка – виж, това съотношение е много готино, понеже можеш да кажеш, ако знаем, че има връзка между двете, можем да измерим това. И веднага получавам добра представа колко кислород е останал в алвеоларната ми торбичка. И като въведем това във формулата, можеш да кажеш, че тук ни оставаха 150 милиметра живачен стълб, а после изваждаме 50, понеже толкова кислород излиза. И сумарното количество – РаО2 ще е 100 милиметра живачен стълб.