If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Органели в еукариотни клетките

Еукариотните клетки притежават органели, оградени с мембрана. Ядрото съхранява ДНК. Ендоплазмената мрежа (ендоплазмен ретикулум) и апарата на Голджи участват в зреенето и транспорта на протеините. Митохондриите са мястото, където се синтезира АТФ. Хлоропластите осъществяват процеса на фотосинтеза. Вакуолите са отделения за съхранение, в които се събират отпадните вещества и които спомагат за регулиране на водния баланс. Лизозомите съдържат ензими, които са отговорни за разграждане на отпадъците. Създадено от Сал Кан.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

В днешното видео ще направим една "разходка" в еукариотните клетки. Първо ще си припомним кога една клетка е еукариотна. Когато във вътрешността на клетката има мембранни органели. Какво означава това? Може да си го представиш като под-отделения на клетката. Мембранни органели. Конкретно в това видео ще акцентираме върху някои от мембранните органели, които съставят еукариотните клетки. Нека започнем с част от състава, характерен за всички клетки. Клетъчната мембрана ще се намира тук. Нарисувах я голяма, за да имаме достатъчно пространство в нея, където да нарисуваме останалите неща. Това е нашата клетъчна мембрана. Ще я защриховам малко, за да видиш, че всъщност е триизмерна. В повечето случай виждаме клетките нарисувани като плоски и често забравяме, че те са по-скоро сферични или че формата им е триизмерна. Не всички обаче са сферични. Формите им могат да бъдат различни. Всички клетки... Е, има и някои изключения, за които сме говорили в предишни видеа. Но повечето клетки съдържат някаква генетична информация, под формата на ДНК. Точно тук се намира нашата ДНК. Една от основните характеристики на еукариотните клетки е това, че генетичната информация се намира в мембранен органел. И този мембранен органел или мембраната, която заобикаля ДНК-то тук, е ядрената мембрана. Нека нарисувам мембраната на ядрото тук, ще я защриховам леко, за да видиш, че тя също е триизмерна. Първият мембранен органел, за който ще говорим днес, е ядрото. Оказва се, че ядрото се свързва с друг мембранен органел. Ще говорим за това в предстоящи видеа, но ще нарисувам отвори и пори, точно тук, в ядрената мембрана. Тези пори се свързват с т.н. ендоплазмена мрежа. Ендоплазмената мрежа всъщност представлява пластове от мембрани. Ще дам всичко от себе си да нарисувам ендоплазмената мрежа възможно най-добре. Представи си, че минаваш през тези пори и достигаш място, в което има много мембранни пластове, които имат голяма повърхност. Няма да ги рисувам навсякъде, но в много клетки те са разположени навсякъде около ядрото. Точно това тук, разбира се, това е груба скица, е нашата ендоплазмена... не сплазмена, а ендоплазмена... Ендоплазмена мрежа, която съм споменавал в минали видеа, би било перфектното име за рок група. Това, което се случва в ендоплазмената мрежа е, че по време на процеса, на взимане на тази генетична информация от ДНК, споменавали сме го в предишни видеа, тя се презаписва като иРНК (информационна РНК). информацията вече се съдържа в иРНК-то. Тази иРНК излиза от ядрената мембрана през някоя от порите и след това отива до някоя рибозома, която е свързана с мембраната на ендоплазмената мрежа. Това тук е рибозома. Ще нарисувам няколко рибозоми. Както сме споменавали и в минали видеа, рибозомата взима генетичната информация и въз основа на нея синтезира протеин. Тоест протеините се синтезират от рибозомите – ще го запиша. Това тук е рибозома. Част от рибозомите може да са прикрепени към ендоплазмената мрежа. Други могат да се носят из цитоплазмата, това са т.нар. свободни рибозоми. Когато разглеждаме ендоплазмената мрежа, тези части от нея, в които са прикрепени рибозоми, се наричат зърнеста ндоплазмена мрежа. Рибозомите са причина повърхността да изглежда по този начин под микроскоп. Ще казвам зърнеста ЕМ вместо ендоплазмена мрежа, за по-кратко. Също така има части от ендоплазмената мрежа, където няма прикрепени рибозоми. И понеже тези части изглеждат гладки под микроскоп, както можеш да се досетиш, това се нарича гладка ендоплазмена мрежа. Клетката съдържа и т.нар. апарат на Голджи. Поредното пленяващо име. Няма как да не обикнеш биологичните термини. Той наподобява ендоплазмена мрежа, но не е свързан с ядрената мембрана. Да речем, че е нещо подобно. Това е най-добрата ми рисунка досега. Това е апаратът на Голджи. Той е много добър в опаковането на молекули, дори току-що произведени протеини, и в опаковането им с цел да могат да се използват, например, извън клетката. Ще разгледаме това по-задълбочено в следващи видеа, където ще видим как може един протеин да влезе в апарата на Голджи, да получи обвивка около себе си, да се задействат някои процеси и след това да излезе от клетката. Следва може би един от най-известните мембранни органели, с изключение на ядрото, т.н. електростанция на клетката, митохондрията. Ще нарисувам митохондрията в пурпурно, тъй като това е един хубав и ярък цвят. Митохондрия. Обичам митохондриите, защото техният произход е наистина интересен. Митохондриите всъщност имат своя собствена ДНК и цялата митохондриална ДНК се наследява от майката. Това е наистина интересно при проследяване на майчината линия. Но митохондрията е мястото, където твоята... Нека видим какво може да се види в това. Това е мястото, където се произвежда твоят АТФ (аденозин трифосфат). Това е твоята митохондрия. Наистина е електростанцията на клетката. Интересното при митохондриите е, че еволюционните биолози вярват, че, тъй като имат собствена ДНК, предшествениците на митохондриите, може да са били независими организми, отделни клетки. И че в един момент от еволюцията в миналото са започнали да живеят в симбиоза, вътре в клетките, които може би са предшественици на нашите клетки. С течение на времето станали толкова зависими от тях, че започнали да се размножават заедно. И митохондриите всъщност станали част от еукариотните клетки. Ако тази еукариотна клетка беше растителна клетка, или клетка на водорасло, може би щеше да притежава т.нар. хлоропласти. Ние ги нямаме, защото не фотосинтезираме, но това е хлоропласт. Ако можеше да я разгледаш отвътре, щеше да видиш тилакоидната мембрана ето тук. Само ако можеше да я погледнеш отвътре. И това точно тук е хлоропласт. Хлоропласт. Срещат се в растения и водорасли. Животните ги нямат. Това е мястото, където се осъществява фотосинтезата. Има и други мембранни органели, които са по-малко известни от митохондриите или от хлоропластите, или със сигурност от ядрото. Такъв може да бъде вакуолата. Вакуолата в растенията обикновено е доста голяма. мога да я нарисувам – клетката е триизмерна, така че може да застъпва част от нарисуваните вече неща. Ако вакуолата, това е... В растениета тя може да има доста голям обем. дори може да придава форма на самото растение, заради големите си размери. Тя съдържа вода и ензими – Това е нещо като склад на клетката. Може да съдържа и ензими, които спомагат храносмилането и разграждането на веществата, за да бъдат използвани за нещо друго. Това е вакуолата. Те не са характерни само за растенията. Могат да съществуват и в животинските клетки. Но в растителните клетки те могат да бъдат много, много, много видими. Нещо, което е по-слабо свързано с функциите и ролята на вакуолата, по-често е свързвано с животинските клетки, макар че днес вече има доказателства за съществуването им и в растителните клетки, е лизозомата. Лизозомата, разположена тук, също е оградена с мембрана. Тя съдържа цяла поредица от ензими в себе си, които се използват... полезни са за разграждане на отпадъчни продукти, отделяни при метаболизма в клетката, или дори разграждане на чужди вещества, които могат да навредят на клетката. Ще съдържа един куп ензими и ще спомага разграждането на вещества. Засега толкова. Това не са всички части на еукариотната клетка, но са достатъчно, за да си дадеш сметка, че има много мембранни органели в еукариотните клетки. За да сме наясно, дори и да покажа всички мембранни структури, това пак ням да показва цялата сложност на клетката. Това, което трябва да запомниш, е, че клетките са невероятно сложни. Има най-различни структури, които спомагат придвижването на вещества. Ако можеше да се смалиш и да огледаш вътрешността на клетката, ще изглежда по-сложна, отколкото най-сложните градове. Има най-различни процеси, вещества, движещи се и подмятащи се наоколо. В клетката се синтезират и копират молекули. И това е само началото. Тепърва започваме да разнищваме и да се запознаваме със сложността на най-простата единица на живота.