Какво е гореща точка на биоразнообразие?

Сега ще разгледаме т.нар. „горещи точки на биоразнообразие". Как решаваме кои места на Земята заслужават специално внимание заради нуждата да ги опазим за поколенията? Очевидно Земята е в опасност, но не можем да я спасим за един ден. Нужен е фокус. Не можем да действаме спешно навсякъде заради ограничените си ресурси и време. Времето ни да опазим много от тези места изтича. Така че по какви критерии можем да определим кои горещи точки имат нужда от спешно опазване? През далечната за някои от нас 1988 г. ученият Норман Майерс написа важна теза с анализ на различните видове геоложки и климатични критерии и критерии за уникалност. Така той предлага понятието „гореща точка“. Учените, работещи по проблема, определят 2 основни критерия, пораждащи т. нар. от Conservation International „гореща точка на биологично разнообразие“. Единият критерий е наличието на поне 1500 ендемични вида растения, След малко ще се върнем към понятието „ендемизъм“. Другият фактор за уникалния характер на района, заради който той заслужава вниманието ни – над 70% от първоначалният хабитат трябва да е загубен, което налага да определим мястото като „гореща точка“. Но защо растенията? Те са жизненоважни, особено тези в сухоземна среда. Животните отиват при растенията. Растенията са главни производители и са в основата на хренителните мрежи. Животът привлича друг живот и зависи от него. А сега да се върнем към понятието „ендемизъм“. Ендемичен е всеки вид, който може да се открие само в един района на Земята. Т.е. ендемизъм е мярка за това, доколко даден вид е уникален и незаменим. Добър пример за ендемичен вид са сухоземните костенурки. Например на различните острови от архипелага Галапагос има специфични видове костенурки. Те се срещат само на един остров и никъде другаде. Така че, ако нещо заличи констенурките на острова, те ще изчезнат завинаги, защото ги няма на друго място – били са незаменими. Природозащитната организация Conservation Interntional официално признава 34 горещи точки на биоразнообразие на Земята. Интересно е, че те представляват под 3% от земната повърхност, така че наистина става дума за изключително специални места. Можем да разглеждаме тези места не само като „горещи точки“. С понятия като „океан“ или „пустиня“ определяме по-големи географски единици суша или вода, където има уникални видове или екологични условия, заслужаващи вниманието ни. Важно е да разберем, че понятието „гореща точка“ е не само инструмент за опазване. То е и мощен научен инструмент. Чрез него следим „пулса“ на Планетата. Можем да проследим във времето въздействието от човешката дейност или от екологичните промени и по научен начин да измерим натиска върху биоразнообразието. Донякъде горещите точки са като аватари. Те говорят за други застршени райони на Земята, които може да не изпълняват условията за 1500 ендемични вида и над 70% загуба на първоначалния хабитат, но същевременно са значими места за живота на редица организми. Трябва да разглеждаме горещите точки като мрежа от свързани места. Не като отделни единици, съхраняващи малки райони на биоразнообразие, а като зони, опазващи разнообразието на много други местообитания и горещи точки. Редица организации за опазване на околната среда, правителствените агенции и дори загрижените хора могат да ги използват за по-добро насочване на ресурси към местата, които изискват най-голямо внимание. Преди всичко трябва да запомним един основен принцип: Целта е опазване на възможно най-голям брой видове. Особено на най-застрашените. Това е и целта на горещите точки. Целта е да подобрим способността си да опазваме богатството на видовете. Така ще можем да повишим стабилността и устойчивостта им. Тези места наистина са много важни. Те заслужават нарочните усилия, положени през последните години за наблюдението им, за създаването на стабилна научна основа, чрез която не просто ги определяме, но и следим и работим за доброто им състояние във времето, Можем да използваме тези понятия, и за да ангажираме хората и да развиваме общите усилия, за да напреднем с опазването на живота на Земята. Академия на науките, Калифорния