Човешки дейности, които застрашават биологичното разнообразие

Защо биоразнообразието е застрашено? Ще разгледаме т.нар. „местни фактори“ спрямо „глобалнoто въздействие на човека“. Преди да ги разгледаме обаче, трябва да кажем, че човешкото население ресте бързо. През 2014 г. на Земята е имало малко над 7 милиарда души. Ръстът на населението е експоненциален. Колкото повече са хората, толкова по-голямо е възпроизвеждането. При тези условия кривата на населението спрямо времето ще става все по-стръмна. Като до 2050 г. ще стигнем до 9 милиарда души. През 1798 г. Томас Малтус въвежда идеята за пределен капацитет. Той обяснява, че Земята не може да поддържа непрекъснато растящо население – нещо, което за нас е очевидно. Но Малтус е активист за социална промяна по това време. Според Църквата Земята е създадена, за да се използва от хората и те да се множат. Но Малтус е сред първите, забелязали, че човешкото население не може да расте безкрайно, без това да се отрази на околната среда и на способността й да ни издържа. На базата на наблюденията си за местното земеделие той достига до заключението, че скоро ще има толкова много хора, че няма да има достатъчно храна. Според него планетата държи населението под контрол чрез масов глад. Той е виждал и познавал глада, така че заключил: Планетата ще да се погрижи, ако не го сторим ние. Тоест, ще изчерпаме пределния капацитет на Земята за човешките същества. Но изниква въпросът, какъв е пределният капацитет на Земята за хората? Повечето учени казват: „Зависи“. Все още сме под предела на Малтус поради нещо много важно: технологиите. Или способността да се справяме с постоянно съпътстващите ни проблеми. И така чрез наука и технологии се повишава производството на храна. Така сме успели да забавим експоненциално растящата крива и да избегнем предела. Според някои прогнози, ако всички живеем с по-малко и ползваме минималното за оцеляване, Земята може да поеме около 40 милиарда човека. Но за целта всички хора на Земята трябва да направят жертви – някои повече от други. Изниква въпросът за качеството на живот, което ни води към добиващия все по-голямо значение фактор за ръста на населението днес – че най-богатите 16% от хората на Земята използват 80% от наличните ресурси. Можем да заключим, че въпросът е сложен. Разбираме, че населението расте и че използването на ресурси силно варира по държави. Но да се върнем към основата цел и да видим как това влияе на биоразнообразието. Очевидно е, че увеличаването на населението и използването на ресурсите имат огромен ефект не само върху социалното и икономическото ни благосъстояние, но и върху биоразнообразието. Но как точно? Ефектът е намаляване на богатството на видове. Именно чрез загубата на богатство на видове ще се прояви най-силното ефектът от растежа. Казано просто – две неща не могат да обитават едно място по едно и също време. Ако на едно място живеят хора, там ще има по-малко растения и животни в естствен вид. Едва сега разбираме въздействието на растежа на населението върху биоразнообразието. Все още нямаме достатъчно данни, проблемът е огромен и много сложен. През 2003 г. МакКий и колеги публикуват един от първите документи в тази област. Те измерват редица фактори в 118 държави и установяват, че нарастването на населението и богатството на видовете са тясно свързани. Т.е. забавянето на този растеж би могло да спре намаляването на богатството на видовете. Те твърдят, че най-важното е броят на населението. При изчисления се вижда възможното въздействие върху биоразнообразието на определено място. Изчисленията показват, че до 2020 г. броят на застрашените видове ще нарастне средно със 7%, а до 2050 г. – с 14%, само на база увеличение на населението. Връзката е опростена, но ако разгледаме отблизо нарастването на населението, ще видим много оставени от хората следи в биоразнообразието. И както обикновено, става още по-сложно. Има 7 основни породени от човека причини за загуба на биоразнообразие в 2 основни групи: Местни и глобални. Ще разгледаме глобалните в отделен урок, но ще изброим 4-те местни фактора: променено ползване на земята, замърсяване, експлоатация на ресурси и екзотични видове. Те се припокриват отчасти, но така можем да структурираме проблемите. Да започнем с промените в ползването на земята. Това включва разрушаване на местообитания и промяна на естествен хабитат за ползване от хората без оглед на живеещите там организми. Тук са монокултурите от царевица, което води до краен спад на видовете в хабитата. При унищожение и промяна на хабитат имаме предвид земеделие чрез изгране на растителност, унищожение на дъждовната гора, презастрояване, разкопаване на планини за добив на ресурси. Но това се случва и в океана и не бива да го пренебрегваме. Например загубата на крайбрежните блата и унищожаването на мангровите гори. Урбанизацията е огромен аскпект в този фактор. За по-големия брой хора се изискват повече къщи и повече места за работа. А това от своя страна налага разпростиране на земеделските ресурси до някога непокътнати земи. Ако трябва да опростим, колкото повече хора, толкова по-малко неразвит естествен хабитат. И е очевидна връзката на това със спада в биоразнообразието. Вторият местен фактор е замърсяването. Много се прави за осведомаяване на хората по този въпрос, дотолкова, че открито се говори за неуспехите на държавите агенции в тази посока. Но има и по-неуловими аспекти, които заслужава да видим, говорейки за биоразнообразие. Например упадък на местен хабитат от човешка дейност, въздействаща надолу по течението, например, извличането на вредни химикали от мини, навлизащи в подпочвените води. Замърсителите на водата може да се появят на всякакви места и да замърсят водата по течението и да се отразят на репродуктивната способност на организмите, които трябва да живеят там. В океана има и „мъртви зони“ в резултат на оттичането на азотни торове в реките. В морето азотът води до цъфтеж на бактерии, които на свой ред използват целия кислород. Всичко, което опита да бъде активно в тези зони, лишени от кислород, т.е. изискващите кислород организми, или почти всички животни, ще са в беда. Все повече научаваме за тези мъртви зони и е ясно, че те нарастват заедно с ръста на населението. Следващият проблем е изхвърлянето на отпадъците. Непречистените канализационни води са типичен проблем за биоразнообразието, като това не са само отпадъци от хората, а може да са и странни химикали от високите технологии, които правим днес. Това са химически съединения, като лекарства, дънни платки... Хората произвеждат и изхвърлят най-различни странни молекули. В някои случаи има имитиране на хормони. Прости съединения от неща като лекарства и други химикали, които се оттичат във водата. Тези хормони имат ефекта на естествените, определящи развитието на дивите организми и най-вече на водните организми. Имитиращите хормони засягат най-напред репродуктивните им органи. Има безброй примери за подобно замърсяване, за което хората невинаги се сещат. Друг тип, за който не се сещаме, е шумовото замърсяване. В града птиците реагират на нивата на шума. Така че дори организмите, които не изчезват заради растящите градове, се приспособяват към градска среда, изменяйки поведението и моделите си на размножаване. Някои от тях не оцеляват. Шумът може да е важен фактор и при оцеляването на морските бозайници. Доказателства сочат, че сонарното замърсяване пречи на здравето на морските бозайници. Светлинното замърсяване на допреди тъмни места също се отразява на моделите на размножаване. Изкуствената светлина може да се отрази на новородените морски костенурки, които тръгват към нея, а не към океана, след като се излюпят на плажа. Светлините през нощта заблуждават и птиците и те се удрят в сградите. Да видим и третия фактор – експлоатиране на ресурсите. Казано много просто – хората винаги са ползвали неща от околната среда. Неразривно свързани сме с нея, използвали сме и използваме материали, за да оцелеем. Класическите начини за това са лов, сеч на дървета за огрев и дървен материал,. И къде отива биоразнообразието? Сериозен проблем за мен, като морски учен, е риболовът. Там не сеем това, което сме пожънали, а събираме ресурси, също като при минодобива. Има опити за контрол на риболова, но често нямаме достатъчно данни да определим устойчивия улов, докато не е твърде късно. Треската в Нюфаундленд например се изчерпа, преди да вземем мерки. Днес не знаем какво ще бъде въздействието от остъргването на морското дъно от траловете. Риболовът се разпростира към Антарктика, което е проблем, защото рибата, като повечето неща в ледените води, расте бавно. Последният фактор за намаляване на богатството на видовете е внасянето на екзотични видове, което ще разгледаме в следващия урок. Да се върнем към пределния капацитет. Посланието е, че ако всеки на Земята може да прави повече с по-малко, особено на места, където днес използваме много повече, може да сме на път към по-лесно управление на пределния капацитет за хората на Земята, при достойно качество на живот. В нашия свят на изчерпаеми ресурси е важно да има баланс между хората и останалите видове. Трябва да се научим да правим повече с по-малко, за да запазим този естествен баланс – естественото богатство на видовете, което опазва здравето на екосистемите, а и нашето. Академия на науките, Калифорния