Опазване на биоразнообразието: местни и глобални политики

Политики за опазване на биоразнообразието Тук ще говорим за разработването на политики за опазване на биоразнообразието. Как интересът към биоразнообразието и решенията за опазването може да доведе до реални политики? Най-важното тук е, че организмите не признават граници. Екосистемите не зачитат политическите деления, дело на хората. Макар че в началото са личните действия и постепенно ги разширяваме до мащабна промяна, те трябва да доведат до местни, регионални, национални и международни политики. Трябват ни начини за диалог отвъд политическите граници, водещ до регулация за разработване на политики за опазване на биоразнообразието в света. Трябва да знаем, че икономическите фактори като цяло изместват почти всички други съображения. Решенията обикновено са на база краткосрочни ползи за сметка на дълготрайното въздействие. Трябва да сме готови за това на всеки етап при разглеждането на политиките и регулациите. Все по-често дълготрайният ефект влие на краткосрочните перспективи. Неща, за които смятахме, че няма да оказват въздействие в скоро бъдеще, ни засягат днес. Вече не можем да пренебрегваме екологичните промени и щетите върху екосистемите. Помня от детството как някои хора казваха: „Един ден това ще е проблем“. Ето че този ден дойде. Развитието на конвенциите и политиките достигна до отчитане, че някои видове вече са заплашени. С някои политики се налагат търговски ограничения за различни природни суровини, като регулации за дърводобива или открития рудодобив в развитите и развиващите се държави. Или регулации за откритите рудници, където се разрязват цели планини с цел въгледобив. Всичко това има дълбоко и трайно въздействие върху биоразнообразието. Всичко обаче се урежда от договори, основани на икономическите принципи. Въздействието на международната търговия върху биоразнобразието понякога не е очевидно. Политическите изявления с обвинения за дейности на властите, заплашващи биоразнообразието, може да окажат икономически натиск върху властите. Такъв е скорошният натиск срещу Япония заради т.нар. „изследователски китолов“. Този натиск произтече от разискванията между организации, които може и да не са членове на Международната комисия по китолов. Това са изказвания против политики на държава, вършеща неща, всеобщо приети за вредни. Не винаги тези действия са част от формални договори. Те започват от безпокойства на отделни хора и мога да се развия до международни политики. А сега да разгледаме местните политики. Такива са например програмите за рециклиране или градините за опазване на биоразнообразието. Или контролът на обширните пространства в местните паркове. С пограмите за наблюдение от жители сигурно скоро няма да се следи само за престъпления. Един ден ще следим за съседи, които пускат любимците си и те ядат птици или другояче вредят на околната среда. Организираните почиствания стават все по-регламентирани правила за някои общности. Почистванията на плажовете също са част от тях. По магистралите в САЩ често ще видите знаци за програми за почистване. Може да звучи несериозно да почистваме магистралите, но те създават много отпадъци – редовно ще видите летящи наелонови торбички. Така стигаме до много сериозния проблем с управлението на пластмасите. Те са сравнително скорошно изобретение. Вече личи въздействието от широката им употреба върху биоразнообразието по света. Въпреки проблемът е огромен, като напр. големите океански сметища, говорим за доста лесни решения, като регулации на използването на наелонови торбички. Забраната и рециклирането им са плод на усилията на общности от рибарски селца във Филипините до гигантски градове, като Сан Франциско. Но е ясно, че политиките ще са факт само ако са въз основа на проверими и обширни данни. Нужни са изследвания за взимане на адекватни решения. От моя гледна точка, има 2 типа данни, които трбява да се отчитат: Първо, това са данните от т.нар. първични проучвания. От части те разчитат на работата на учените, понякога с помощта на граждански учени, които събират данни директно от природата. Експедициите и изследванията на терен все още са важни при документирането на биоразнообразието, естествените хабитати и прякото изследване на заплахите за естествените екосистеми. Първичните проучвания може да включват и лабораторен експериментален анализ. С тях разбираме как фактори като подкиселяването на океаните може да засегнат организмите. Резултатите от тях може да се приложат в природата. Метаболичните проучвания как организмите преработват химикали и съответно енергия могат да покажат, че дадени организми имат конкурентни предимства в дадена среда. Така можем да научим повече за въведените видове и как те стават инвазивни. От това знание може да се развият политики в опит да контролираме тези видове. От първичните проучвания идват и други данни, напр. от проектите за дистанционно наблюдение. Те използват сателитно изобразяване. Тези първични данни могат непосредствено да повлияят на политиките, защото чрез тях хората могат да видят местната ситуация в по-голям мащаб. Пример е работата на Мег Лауман. Тя показва на местните лидери в Северна Етиопия сателитни снимки на малките оставащи гори, защитавани от местната църква. Тези райони се опазват на фона на нарастващите нужди от земеделска земя. Когато духовниците виждат, че църквите им са единствените останали зелени кътчета, единствените сравнително незасегнати запаси на биоразнообразие в района, те осъзнават още по-добре значението на усилията си и се вдъхновяват да работят още повече. Дистанционните изображения показват и променящите се граници на естествените райони. Изсичането и изгарянето на горите, прокарването на пътища, изсичането на естествени гори, замърсяването на океана и разширяването на пустините по целия свят. Видеоматериалите в реално време записват промените. Те ни показват как екосистемите се променят във времето. Този шанс да се дистанцираме и да видим какво става е много важен. Да видим и втория тип данни, които могат да доведат до политики. Те са известни като метаанализ. Метаанализите отчитат всички проучвания на учените на терен и в лабораториите и ги комбинират в различни условия. Така създават мащабна картина, обобщаваща голям обем сложна информация, от която могат да се изведат важни заключения. Важно е при обобщенията нещата да не се опростяват прекомерно, но е вярно, че тенденциите и моделите проличават при анализ на голям обем публикации. Понякога те могат да изяснят моделите на работа на сложните системи, за да се направят прогнози. Метаанализът представя това, което знаем и не знам за биоразнообразието в критични райони. Той осигурява насоки за приемане на подходящи политики. Добър пример са усилията за класифициране на горещите точки на биоразнообразие. Бяха събрани и синтезирани огромни масиви от първични данни. Това са представителни проучвания на учени, които работят на терен, за да броят растения, понякога намират нови видове и записват констатациите си в научни журнали. След това констатациите се комбинират и така се определят горещи точки и начини за регулирането им, за да се намалят заплахите за биоразнообразието. Заплахи, които са неизменна част от самото определение за гореща точка. Друг пример е синтезирането на данни от проучвания на биоразнообразието, което може да обуслови създаването на морски защитени зони. Нужни са данни, сочещи къде има най-голяма нужда и потенциална полза от такива зони. Звучи добре, докато не стигнем до прилагането. По същество прилагането изисква ресурси и воля за изпълнението на политическите решения в името на опазването на биоразнообразието. Това е особено трудно в развиващите се държави, но може да бъде така и в развитите държави. Защото е необходима както икономическа, така и политическа подкрепа. В развиващите се държави проблемът е особено остър, защото не само че често там биоразнообразието е непознато, но и все още съществува в по-голяма степен, защото не е било засегнато от развитието. На база на познанията си за дадена държава никога не бих препоръчал приемането на политика за опазване на биоразнообразието, която би заплашвала поминъка, здравето или икономическия просперитет на хората. Това е ужасно високомерно. Но не е високомерно да използваме науката и образованието, за да подчертаваме, че с добрите политики се опазва биоразнообразието и същевременно се осигурява устойчиво използване на природата. Не е високомерно да подчертаваме значението на дългосрочното устойчиво развитие, а не само на краткосрочните икономически ползи. Ако не го правим, въздействията от загубата на биоразнообразие върху работата на екосистемите и екосистемните услуги ще са необратими. И тогава ще се изправим пред проблемите на бъдещите поколения. Академия на науките, Калифорния