If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Преговор на доказателства за еволюцията

Основни понятия

ТерминЗначение
ЕволюцияПроцесът, чрез който съвременните организми са произлезли от древните организми с времето
Общ предшественикПредшественик, който е общ за два или повече наследнически вида
ФосилЗапазени останки на древни организми
Хомоложна структураСтруктури, които са подобни в различни видове поради общо предшественичество
Закърняла структураСтруктура, която е нефункционална, или редуцирана по функция
Аналожна структураСтруктури, които са еволюирали независимо в различни организми, понеже организмите са живели в подобни среди или са изпитали подобен натиск от подбора
ЕмбриологияНауката за ембрионите и тяхното развитие
БиогеографияНауката за къде организмите живеят в момента и къде са живели предшествениците им в миналото

Доказателства за еволюцията

Учените, които проучват еволюцията, може да искат да знаят дали два съвременни вида са близко свързани. Доказателствата за еволюцията могат да са структурни, генетични или биогеографски.

Структурни доказателства за еволюцията

Наблюдаването на анатомични характеристики, споделени между организмите (включително тези, които са видими само по време на развитие), може да посочи, че те споделят общ предшественик.
Фосилни скелети на роднини на коня, датиращи от различни времеви периоди.
От най-скорошни до най-далечни:
Еквус – скорошен, единичен пръст
Плиохипус – късен Миоцен, единичен пръст
Мерихипус – среден Миоцен, три пръста, но с по-редуцирани латерални пръсти
Мезохипус – късен Еоцен, три пръста
Фосили, показващи еволюцията на еквина. Изображение: Wikimedia, CC BY-SA 3.0.
Структурни доказателства могат да бъдат сравнени между екстантни (живеещи в момента) организми и фосилите на изчезнали организми.

Хомоложни структури

Ако два или повече вида споделят уникална физическа черта, те може да са унаследили тази черта от общ предшественик. Черти, които са споделени поради общо предшественичество, са хомоложни структури.
Подобното подреждане на костите на човешкия, птичия и китовия преден крайник е структурна хомология. Структурните хомологии са белег за споделен общ предшественик.
Хомоложни структури на крайниците на човек, птица и кит. Изображение, модифицирано от Wikimedia, CC BY-SA 4.0.
Например предните крайници на китовете, хората и птиците изглеждат различно отвън, понеже са адаптирани да функционират в различни среди. Но ако разгледаш костната структура на предните крайници, организацията на костите е подобна при различните видове.
Сравнено ембриологично развитие на множество видове.
Илюстрация на ембрионалното развитие на риба, саламандър, костенурка, пиле, прасе, крава, заек и човек (отляво надясно). Изображение от Wikimedia, Public Domain.
Ембриологията е важна за разбирането на еволюцията на видовете, тъй като някои хомоложни структури могат да се видят само в ембриологичното развитие. Например всички ембриони на гръбначни животни, от хората до пилетата, до рибите, имат опашка по време на ранното си развитие, дори ако тази опашка не се появява в напълно развития организъм.

Закърнели структури

Закърнелите структури са с малка или никаква полза за организма. Човешката опашка, която бива редуцирана до опашна кост по време на развитието, е един пример. Закърнелите структури могат да предоставят вникване в предшественичеството на организма. Например, малките закърнели кости на краката, срещащи се при някои змии, отразяват факта, че змиите са имали четирикрак предшественик.
Малките кракоподобни структури на някои видове змии, като Боата удушвач, са закърнели структури. Тези архаични характеристики не служат на някаква настояща цел при змиите, но са имали цел при четирикракия предшественик на змиите.
Боа удушвач със закърнели крака. Изображение, модифицирано от Wikimedia, CC BY-SA 4.0.

Аналожни структури

Докато подобни структури могат да посочват свързаност, не всички структури, които си приличат, са поради общо предшественичество.
Аналожните структури са еволюирали независимо в различни организми, понеже организмите са живели в подобни околни среди или са изпитали подобен натиск от подбора.
Краката на котка и богомолка са аналожни. Това означава, че функцията на крайника е същата, поради подобния натиск от околната среда, вместо поради общо предшественичество.
Аналожни крайници на котка и богомолка. Изображение, модифицирано от Wikimedia, CC BY-SA 4.0.
Например кракът на котка и кракът на богомолка са аналожни. И двата крака се използват за вървене, но те имат отделни еволюционни произходи. Отвън те изглеждат подобно, понеже са изпитали подобен натиск от подбора, който ги е оптимизирал за вървене. Но реалните структури, които изграждат крака, са доста различни, което предполага, че крайниците не са поради общ предшественик.

ДНК доказателства за еволюцията

На най-основно ниво всички живи организми споделят един и същи генетичен материал (ДНК), подобни генетични кодове и един и същи основен процес на генна експресия (транскрипция и транслация).
За да определим кои организми в една група са най-близко свързани, трябва да използваме различни видове молекулярни характеристики, като нуклеотидните последователности на гените.
Биолозите често сравняват последователностите на свързани (или хомоложни) гени. Ако два вида имат "един и същи" ген, това е понеже са го унаследили от общ предшественик.
Като цяло, колкото повече ДНК разлики има между хомоложните гени в два вида, толкова по-отдалечено свързани са видовете.

Разчитане на ДНК гелове

Отрязъци ДНК могат да бъдат анализирани чрез използване на гел електрофореза, при която отрязъци ДНК са разделени по размер.
Фрагментите биват представени от хоризонтални ленти. Ленти, които са подобни по размер между пробите, ще бъдат на една и съща хоризонтална линия и посочват, че ДНК последователността е споделена. Колкото повече фрагменти споделят две проби, толкова по-свързани са те една с друга.
ДНК гел, сравняващ четири проби ДНК,
ДНК гел, сравняващ четири вида: А, В, С и D. Видове А и С са най-свързани, тъй като те споделят 3 ленти един с друг.

Биогеографски доказателства за еволюцията

Идеята за биогеография е това, което първо посочило на Чарлз Дарвин, че видовете еволюират от общи предшественици. Модели на разпределение на фосили и живи видове може да ни кажат как съвременните организми са еволюирали.
Например широки групи организми, които вече са еволюирали преди разкъсването на суперконтинента Пангея (прези около 200 милиона години) по принцип са разпределени по целия свят. За разлика от тях, широки групи, които са еволюирали след разкъсването, по принцип се появяват уникално в по-малки региони на Земята.
Околната среда не винаги може да отчете за подобията или разликите. Близко свързани видове могат да еволюират различни черти при различен натиск от околната среда. Подобно, много далечно свързани видове могат да еволюират подобни черти, ако имат подобен натиск от околната среда.

Чести грешки и погрешни разбирания

  • Еволюцията не е "само" теория. В науката една "теория" адресира по-широк въпрос и е подкрепена от голямо количество данни от множество източници. Еволюцията е добре подкрепена и приета научна теория, която е подкрепена от доказателствата, описани по-горе.
  • Биолозите не чертаят заключения за това как видовете са свързани въз основа само на структурата или биогеографски доказателства. Вместо това те проучват и физическите характеристики, и ДНК последователностите и чертаят заключения за свързаността въз основа на тези характеристики като група.
  • Не всички видове са оставили фосили. Някои хора вярват, че всички живи организми оставят след себе си фосилни доказателства. За нещастие, фосилизацията е доста рядка, понеже изисква много различни условия през времето в специфичен ред. Понеже тези условия не се проявяват постоянно, нямаме фосили за всички изчезнали организми.
    Понеже много видове, които са съществували на Земята, не са фосилизирали, това е оставило пропуски във фосилните данни. Но това не означава, че тези организми не са съществували и фосилната история, която имаме, съдържа множество преходни фосили, всички от които подкрепят еволюцията!

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.