Кръвоносната система и сърцето

В предишния урок говорихме за това как хемоглобинът в червените кръвни клетки поема кислорода, така че увеличава дифузния градиент, увеличава натиска върху кислорода да премине мембраната. Молекулите кислород не знаят, че има по-малко кислород тук, но ако гледа урока за дифузията, знаеш как се извършва този процес. Ако има по-ниска концентрация на кислород тук, отколкото там, кислородът ще премине през мембраната и ще има по-малко в плазмата, понеже хемоглобинът го е поел като гъба. Интересен въпрос е защо изобщо трябва да има хемоглобин в червените кръвни клетки? Защо хемоглобинът просто не се носи свободно из кръвната плазма? Това изглежда по-ефективно. Няма да се налага разни неща да преминават през мембраната на кръвните клетки. Няма да има нужда от червени кръвни клетки. Каква е ползата от тези резервоари хемоглобин? Това всъщност е много интересно. Ако хемоглобинът се намираше в кръвната плазма, това би навредило на кръвотока. Кръвта щеше да бъде по-гъста и по-лепкава. Не точно като сироп, но по-гъста, отколкото е в момента. Но понеже хемоглобинът е опакован в тези резервоари, червените кръвни клетки, това позволява на кръвта да тече много по-добре. Представи си, че искаш да сложиш сироп във вода. Ако сложиш сиропа направо във водата, какво ще стане? Водата ще стане сиропирана, по-лепкава и няма да тече толкова добре. Така че как може да се пренесе сироп във водата? Можеш да пуснеш сиропа в малки резервоарчета, в малки топченца, които после да пуснеш във водата – така водата няма да става толкова като желе. Точно това става и в кръвта. Вместо хемоглобинът да е в плазмата и да я прави по-плътна, той се намира в тези малки "топченца", наречени червени кръвни клетки, което улеснява потока на кръвта. В момента наблюдаваме отблизо алвеолата и тези капиляри, тези белодробни капиляри. Нека се отдалечим малко... или много, за да разберем как тече кръвта. И да разберем по-добре белодробните артерии и вени в сравнение с другите артерии и вени, които се намират в тялото. Копирах от Уикипедия тази диаграма на човешката кръвоносна система. Тук отзад се виждат белите дробове. Нека ги удебеля с по-тъмен цвят. Това са белите дробове. Виждаш, че сърцето стои точно по средата. В предишните няколко урока учихме за алвеолите и белите дробове. Не забравяй, стигаме до тях по бронхиолите, които се разклоняват от бронхите, които са разклонения на трахеята, която се свързва с ларинкса, който пък се свързва с фаринкса, който вече се свързва с носа и устата. Както и да е, тук имаме малки алвеоли, а също и капиляри. Когато се отдалечим от сърцето – ще се запознаем малко и със сърцето в този урок – когато кръвта се отдалечава от сърцето, тя е бедна на кислород. И е в този син цвят. Така че това тук е кръв. Това тук е кръв, която се отдалечава от сърцето. Минава зад тези два съда тук. Така че това е кръвта, която се отдалечава от сърцето. Това синьото, което подчертавах сега, това са белодробните артерии, които се разделят на артериоли и най-накрая на капиляри – изключително малки съдове. Те минават точно зад алвеолите, след което се обогатяват на кислород и се връщаме обратно в сърцето. Така че сега говорим за белодробни вени. Връщаме се в сърцето. Така че тези капиляри, в тях получаваме кислород. Сега се връщаме обратно към сърцето. Надявам се, че виждаш какво правя. Влизаме в сърцето от тази страна. Всъщност, даже не се вижда от къде влизаме в сърцето. Ще влезем в сърцето от тук – ще обясня това по-подробно. Сега имаме богата на кислород кръв. Тя е червена. И тя бива изпомпвана към останалата част от тялото. Това е интересно. Когато говорим за белодробни артерии и вени, не забравяй, белодробните артерии са сини. Когато се отдалечаваме от сърцето, имаме бедна на кислород кръв, но все пак става въпрос за артерия. След което, като се приближаваме към сърцето от белите дробове, имаме вени, които пренасят богата на кислород кръв. Белодробната артерия – няма кислород – може би не трябваше да пиша това, трябваше да напиша "бедна на кислород", понеже може да има някакъв кислород, и после – белодробна вена, тя има кислород. Става въпрос за този малък кръг, с който започваме, и ще продължа да говоря за кръвоснабдяването, понеже сърцето може да е малко объркващо, особено заради неговата триизмерна форма. Но накратко – сърцето изпомпва бедна на кислород кръв от дясната камера. Сигурно се питаш защо от дясната камера. Това изглежда като лявата страна на картинката, но това е дясната ръка на този човек, нали. Това е неговата дясна ръка. А това е лявата му ръка. Той гледа към нас. Не ни интересуват нашите ляво и дясно. А лявата и дясната страна на този човек. А той гледа към нас. Има си очи и гледа към нас. Така че това е неговата дясна камера. Всъщност, нека започна с целия цикъл. Имаме бедна на кислород кръв, която идва от цялото тяло. Този голям кръвоносен съд се нарича долна куха вена. Долна, понеже идва отдолу. Кръвта от ръцете и главата идва отгоре. И двете се срещат тук, в дясното предсърдие. Нека го именувам. Ще направя голяма диаграма на сърцето след малко. Дясно предсърдие. И защо кръвта е бедна на кислород? Защото кръвта се връща от краката, ако тичаме, или от мозъка, който трябва да диша, или може би тренираме и кръвта идва от бицепсите, но е бедна на кислород. И пристига точно тук, в дясното предсърдие. Наше ляво, но това е дясната страна на този човек. От дясното предсърдие бива изпомпвана в дясната камера. Всъщност пасивно преминава в дясната камера. Камерите извършват изпомпването, като се свиват, изпомпвайки кръвта ето тук – не се вижда, но минава зад тази част тук. Минава оттам през този съд. Така че не се вижда. Ще направя подробна диаграма след малко – минава в белодробната артерия. Отдалечаваме се от сърцето. Това беше вена, нали? Това е вена, която се приближава към сърцето. Това е долна куха вена. А това е горна куха вена. Те са вени. Те са бедни на кислород. След което бедната на кислород кръв се изпомпва от сърцето към белите дробове. Това е бедна на кислород кръв, а това е артерия, нали? Това е белодробната артерия. Кръвта се обогатява на кислород и се прехвърля в белодробната вена. След като е обогатена на кислород, кръвта се връща в сърцето, в лявото предсърдие – нека взема друг цвят - връща се в лявото предсърдие. Предсърдието, може да си го представиш, е като стая с отворен таван, като в този случай разни неща влизат в нея отгоре – не слънчева светлина, а кръв навлиза отгоре. В дясното предсърдие кръвта навлиза отгоре. И в лявото предсърдие кръвта навлиза – не забравяй, лявото предсърдие от наше дясно – в лявото предсърдие кръвта също навлиза отгоре, от белите дробове през белодробната вена. Вените придвижват кръвта към сърцето. После – ще обясня по-подробно – после кръвта минава през лявата камера, която изпомпва богатата на кислород кръв до останалата част на тялото през не-белодробни артерии. Така че всичката кръв бива изпомпана. Нека го направя в тъмен цвят, който не е син. Кръвта се изпомпва от тук. Тук, както е нарисувано, това не се вижда тук. Малко е странно как е нарисувано. Трудно е да си го представи човек, но ще го покажа по-подробно. След това кръвта отива до останалите части на тялото. Нека сега ти покажа с повече детайли. Както казахме, имаме бедна на кислород кръв. Ще го запиша тук. Това е горна куха вена. Това е вената, по която минава кръвта от горната част на тялото, от ръцете и главата. Това е долна куха вена. Това е вената, по която минава кръвта от долната част на тялото, от корема, от краката и останалите части на тялото. Кръвта първо навлиза в дясното предсърдие. Не забравяй, това е дясното предсърдие, понеже това е сърцето на някой, който ни гледа, въпреки че се намира от наше ляво. Кръвта навлиза от тук. Тя е бедна на кислород. Идва по вени. Тялото е използвало кислорода. След това кръвта преминава в дясната камера. В сърцето ни има клапи. Когато дясната камера се свива и отпуска, там се образува вакуум, който придърпва още кръв от дясното предсърдие. Камерата се свива още веднъж и изтласква кръвта оттук. Сега кръвта се намира тук - не забравяй, това все още е бедна на кислород кръв. Бедната на кислород кръв преминава през белите дробове и се обогатява с кислород. Това е белодробната – използвам думата белодробна, понеже идва от или към белите дробове, става въпрос за белите дробове, освен това се отдалечава от сърцето, така че това е белодробната артерия, а кръвта е бедна на кислород. По пътя обратно към сърцето кръвта достига до алвеолите, обогатява се с кислород и се връща обратно. По този съд се връща в сърцето. Значи това е вена. Идва от белите дробове, така че е белодробна вена. Кръвта е достигнала до алвеолите и се е обогатила на кислород. След което кръвта навлиза в лявото предсърдие. Отново, лявото предсърдие се намира отдясно от наша гледна точка, но е от лявата страна на човека, който ни гледа. Това е неговата лява страна. Така че кръвта отива в лявото предсърдие. Лявата камера, след като се е изпомпила, се разширява и богатата на кислород кръв попада в лявата камера. След което лявата камера – камерите извършват цялото изпомпване – тя се свива и изпомпва кръвта в аортата. Това е артерия. Защо е артерия? Защото се отдалечаваме от сърцето. Дали е белодробна артерия? Не, вече няма да се занимаваме с белите дробове. Заминавахме се с тях, когато кръвта излезе от дясната камера, след което попадна в този кръг и се върна обратно в лявото предсърдие. Сега сме в лявата камера. Кръвта бива изпомпана в аортата. Оттук тя ще достигне до останалите части на тялото. Това е артерия, не е белодробна артерия, а кръвта в нея е богата на кислород. Така че, когато става въпрос за не-белодробни артерии, кръвта в тях е богата на кислород, а тази от белодробните артерии е бедна на кислород. Тя се отдалечава от сърцето, за да се обогати с кислород. Белодробните вени се връщат в сърцето с кислород, но останалите вени се връщат при сърцето без кислород, те искат да попаднат в този белодробен кръг на кръвообращение тук. Ще спрем дотук. Надявам се, че... всъщност нека се върнем на първата диаграма. Мисля, че вече имаш идея за това как работи сърцето, но нека се върнем при останалата част от тялото и разгледаме нещата там. Можеш да разгледаш това в Уикипедия, ако искаш. Всички тези разклоняващи се точки имат различни имена, но можеш да видиш, че има едно разклонение малко под сърцето. Това е чревният ствол. Чревен, ако правилно си спомням, означава корем, черва. Тази кръв от чернодробната артерия – чернодробна, защото отива към черния дроб – чернодробната артерия се разклонява от тук, за да достави кръв до черния дроб. Също така доставя кръв до стомаха, така че е много важна за храносмилателната система. Нека кажем, че това е чернодробната артерия. Тука е черният дроб. Чернодробният ствол доставя кислород до черния дроб. Черният дроб диша. Приема кислорода и отделя въглероден диоксид. Така че кръвта става бедна на кислород и се връща обратно до долната куха вена. Искам да е ясно – това е кръг. Голям кръг. Кръвта не изтича някъде и не се връща от някъде другаде. Това е просто един голям цикъл. И ако искаш да знаеш, във всеки един момент, в зависимост от големината ти, имаш около 5 литра кръв. Проверих – за да отиде една червена кръвна клетка от едно място в кръвоносната система, да я обиколи и да се върне, са нужни около 20 секунди. (бел.ред. по-скоро около 1 минута) Това, разбира се, е средното необходимо време, защото някои кръвни клетки може да заседнат някъде и, съответно, да им отнеме малко повече време да завършат цялото пътуване. Всъщност, 20 секунди може би е перфектното време. Не съм го засичал сам. Но е интересно да мислиш за това и да мислиш кое с кое е свързано. Тук горе има артерии, които първо се разклоняват от артериите тук, от аортата към врата и ръцете, а по-късно слизат надолу и пренасят кръв до останалата част от тялото. Както и да е, това е една много интересна идея. В следващото видео искам да говоря за това откъде хемоглобинът знае къде да достави кислорода. Понеже може би аз бягам, така че се нуждая от много кислород в капилярите около мускулите на бедрата. Не се нуждая от толкова много в ръцете. Но как разпределя тялото къде да достави кислорода? Очарователно е.