If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Преговор на храносмилателната и отделителната системи

Основни понятия

ТерминЗначение
Храносмилателна системаТелесната система, която преобразува храна в енергия и хранителни вещества за захранване на тялото
Химично храносмиланеРазграждането на храната чрез използване на химични агенти, като ензими и жлъчен сок
Механично храносмиланеРазграждането на храната чрез физически действия, като дъвчене
АбсорбцияПроцесът, чрез който хранителните вещества преминават през стените на храносмилателната система в кръвта
Отделителна (екскреторна) системаТелесната система, която премахва метаболитни отпадъци от тялото
ЕкскрецияПроцесът на премахване на отпадъчни вещества и излишна вода от тялото

Храносмилателната система

Човешката храносмилателна система разгражда храната на малки молекули, които могат да бъдат използвани от клетките в тялото.
Главните компоненти на храносмилателната система.
Изображение от OpenStax, CC BY 4.0
Храносмилането започва, когато храната навлезе в устата (устната кухина). В устата протича и механично, и химично храносмилане. Зъбите разкъсват и разделят храната (механично), докато ензим в слюнката, наречен амилаза, започва да разгражда въглехидрати (химично).
След като бъде погълната, сдъвканата храна (сега наречена болус) се придвижва надолу по хранопровода. Хранопроводът действа като връзка между устата и стомаха, но тук не протича храносмилане.
После болусът достига до стомаха, където протича допълнително механично и химично храносмилане. Мускулите в стомашните стени разместват болуса (механично), позволявайки му да се смеси с храносмилателните ензими и стомашни киселини (химично). Този процес преобразува болуса в течност, наречена химус.
Храносмилането в стомаха продължава няколко часа. През това време ензим, наречен пепсин, разгражда повечето от протеините в храната.
Изображение с детайли на структурите на храносмилателната система
Изображение от OpenStax, CC BY 4.0
Химусът бавно бива пренесен в тънкото черво, където протича по-голямата част от химичното храносмилане. Жлъчният сок, който е изграден от черния дроб, бива освободен от жлъчката, за да помогне за храносмилане на мазнините. В допълнение, ензими от задстомашната жлеза и чревните стени се комбинират с химуса, за да започнат крайната част на храносмилането.
По-голямата част от абсорбирането на хранителни вещества протича в тънкото черво. Хранителни вещества биват абсорбирани през стените му в кръвоносната система и, до времето, когато химусът излезе от тънкото черво са останали само вода и несмилаеми вещества.
После химусът навлиза в дебелото черво. Тук бива премахната вода и бактерии разграждат някои несмилаеми материали, произвеждайки важни съединения (като витамин К). Концентрираният отпадъчен материал, който остава, се нарича фекалии, които биват пренесени към ректума и елиминирани от тялото през ануса.

Добавъчни органи

Добавъчни органи помагат с храносмилането, но не са част от храносмилателния тракт. Те включват:
  • Слюнчени жлези: овлажняват храната и започват химичното храносмилане на въглехидратите.
  • Черен дроб: създава жлъчен сок за храносмилане на мазнините, детоксифицира кръвта, обработва абсорбираните витамини
  • Жлъчен мехур: съхранява жлъчен сок, произведен от черния дроб
  • Задстомашна жлеза: секретира панкреатични сокове, за да подпомогне храносмилането на протеини и въглехидрати

Отделителната система

Отделителната система премахва метаболитни отпадъци от тялото.
Главните органи на екскреция са бъбреците, двойка бобовидни органи, намиращи се под черния дроб. Бъбреците филтрират кръвта и регулират водния баланс в тялото.
Има няколко други органа, които също участват в екскрецията, включително:
  • кожата, която премахва излишна вода и соли чрез пот,
  • белите дробове, които издишват въглероден диоксид, и
  • черния дроб, който разгражда токсични вещества в кръвта и преобразува азотни отпадъци в урея

Пикочният тракт

Пикочният тракт е главна част от отделителната система. Той филтрира отпадъчни вещества и вода от кръвта и ги елиминира от тялото.
Пикочната система (бъбреци, пикочопровод, пикочен мехур, пикочен канал)
Изображение от Wikimedia, Public domain
Бъбреците произвеждат отпадъчен продукт, наречен урина, като използват специални функционални единици, наречени нефрони. Урината после бива екскретирана от тялото. Този процес протича в три стъпки:
  1. Филтрация: Кръвта навлиза в нефрон, който филтрира примесите.
  2. Реабсорбция: Отпадъчните вещества се придвижват през тубулите, докато останалата част от кръвта бива реабсорбирана през капилярните стени в кръвта.
  3. Екскреция: Урината биива транспортирана от бъбреците през пикочопроводите и в пикочния мехур. Тя остава съхранена в пикочния мехур, докато не бъде освободена през пикочния канал.

Чести грешки и погрешни разбирания

  • Храносмилането не започва в стомаха. Докато част от храносмилането протича в стомаха, процесът всъщност започва в устата, където дъвченето и слюнчената амилаза въздействат върху храната.
  • Храносмилателната система не произвежда урина. Някои хора мислят, че храносмилателната система има два изхода – един за фекалии и един за урина. Но урината е продукт на отделителната система, не на храносмилателната система.
  • Тънкото черво всъщност е по-дълго от дебелото черво. Всъщност, при приблизително 20 фута дължина, тънкото черво е почти четири пъти по-дълго от дебелото черво (дълго 5 фута)! Но червата са наименувани според диаметъра, не дължината си. Дебелото черво има диаметър от около 3 инча в сравнение с тънкото черво с диаметър около 1 инч.