Основно съдържание
Биология за гимназиален етап
Курс: Биология за гимназиален етап > Раздел 8
Урок 7: Имунната система- Видове имунен отговор: Вроден и адаптивен. Хуморален срещу клетъчно-медииран
- Роля на фагоцитите във вродения или придобития имунитет
- Теория на Бърнет за имунитета: свое/чуждо
- Въведение във вируси
- Вирусна репликация: литична и лизогенна
- Преговор на имунната система
- Имунната система
© 2023 Khan AcademyУсловия за ползванеДекларация за поверителностПолитика за Бисквитки
Преговор на имунната система
Ключови термини
| Термин | Значение |
|---|---|
| Патоген | Болестотворен организъм, включително бактерии |
| Антиген | Молекула, която стимулира имунен отговор |
| Вродена имунна система | Неспецифична имунна система |
| Специфична (адаптивна) имунна система | Антиген-специфична имунна система |
| Антитяло | Специализиран протеин с форма на Y, който отбелязва антигените за унищожаване |
| В клетки | Бели кръвни клетки, които произвеждат антитела и помагат с имунологичната памет |
| Т клетки | Бели кръвни клетки, специализирани да помагат на В клетките (хелперни Т клетки), а други директно убиват инфектираните клетки (Т-килъри) |
| Хуморален имунитет | Специфичен имунен отговор, зависещ от действието на антителата |
| Клетъчно-медииран имуниет | Специфичен имунен отговор, в който чуждите клетки биват разрушени от Т клетките |
| Вирус | Нежива частица, която съдържа протеин и ДНК/РНК, която може да инфектира жива клетка |
| Ваксина | Убита или отслабена форма на патоген, която произвежда имунитет, когато бъде инжектирана в тялото |
Инфекциозна болест
Инфекциозните болести биват причинени от вируси, бактерии, гъбички, протисти и други патогени.
Патогените често биват разпространени чрез кашляне, кихане и физически контакт между хората. Те също могат да бъдат разпространени чрез замърсяване на водоизточници или чрез обмен на телесни течности, включително полов контакт или
Неспецифична защита: вродената имунна система
Човешкото тяло има поредица неспецифични защити, които изграждат вродената имунна система. Тези защити не са насочени срещу определен патоген, а вместо това предоставят защита срещу всички инфекции.
Първа линия на защита
Най-важната неспецифична защита на тялото е кожата, която действа като физическа бариера, която държи патогените навън. Дори отвори в кожата (като устата и очите) биват защитени от слюнка, мукус и сълзи, които съдържат ензим, който разгражда бактериалните клетъчни стени.
Втора линия на защита
Ако патоген навлезе в тялото, има вторични неспецифични защити, които започват да действат.
Възпалителен отговор започва когато патоген стимулира увеличение в кръвния поток към инфектираната област. Кръвоносните съдове в тази област се разширяват и бели кръвни клетки протичат от съдовете, за да навлязат в инфектираната тъкан. Тези бели кръвни клетки, наречени фагоцити, поглъщат и унищожават бактериите. Областта често става червена, подута и болезнена по време на възпалителен отговор.
Когато е нахлул патоген, имунната система може също да освободи химикали, които увеличават телесната температура, произвеждайки треска. Увеличената телесна температура може да забави или спре растежа на патогените и помага за ускоряване на имунния отговор.
Специфична защита: специфичната имунна система
Когато патогените успеят да заобиколят вродените имунни защити се активира специфичната имунна система.
Клетки, които принадлежат на тялото, носят специфични маркери, които ги идентифицират като "собствени" и казват на имунната система да не ги атакува.
След като имунната система разпознае един патоген като "не-собствен (чужд", тя използва клетъчни и химични защити, за да го атакува. След среща с нов патоген, специфичната имунна система често "запомня" патогена, позволявайки по-бърз отговор, ако патогенът нападне отново.
Специфичните имунни отговори биват задействани от антигени. Антигените обикновено се срещат на повърхността на патогените и са уникални за този определен патоген. Имунната система отговаря на антигени като произвежда клетки, които директно атакуват патогена, или като произвежда специални протеини, наречени антитела. Антителата се прикрепят към антиген и привличат клетки, които ще погълнат и унищожат патогена.
Главните клетки на имунната система са лимфоцити, познати като В клетки и Т клетки. В клетките биват произведени в и узряват в костния мозък. Т клетките също биват произведени в костния мозък, но узряват в тимуса.
Хуморален имунитет
Хуморалният имунитет разчита на действията на антителата, циркулиращи из тялото.
Хуморалният имунитет започва, когато едно антитяло на В клетка се прикрепи към антиген. После В клетката поглъща антигена и го представя на специализирана хелперна Т клетка, която на свой ред активира В клетката.
Активираните В клетки растат бързо, произвеждайки плазмоцити, които освобождават антитела в кръвообращението, и паметни В клетки, които съхраняват информация за патогена, за да предоставят бъдещ имунитет.
Клетъчно-медииран имунитет
Антителата само по себе си често не са достатъчни, за да защитят тялото срещу патогени. В тези случаи имунната система използва клетъчно-медииран имунитет, за да унищожи инфектираните телесни клетки.
Т клетките са отговорни за клетъчно-медиирания имунитет. Т-килърите (цитотоксични Т клетки) помагат с премахването на инфектирани телесни клетки чрез освобождаване на ензими в тях и промотиране на апоптоза. Т-хелперите активират други имунни клетки.
Ваксини
Ваксините работят чрез използване на свойството на антигенното разпознаване и отговора на антителата. Една ваксина съдържа антигени от патоген, който причинява болест. Например, ваксината за едната шарка съдържа антигените, специфични за едрата шарка. Когато човек бъде ваксиниран срещу едра шарка, имунната система отговаря, като стимулира антитяло-произвеждащите клетки, които могат да направят антитела срещу едрата шарка. Като резултат, ако тялото влезе в контакт с едра шарка в бъдеще, тялото е подготвено да се бори с нея.
Вирусна структура
Вирусите са инфекциозни частици, които се възпроизвеждат чрез отвличане на гостоприемническа клетка и използване на машинарията ѝ, за да произвеждат още вируси.
Има много видове вируси, които се различават по структура, геном и специфичност към гостоприемника. Но вирусите по принцип имат няколко общи характеристики. Всички вируси съдържат защитна протеинова обвивка, или капсид, която съдържа техния геном от нуклеинова киселина (или ДНК, или РНК).
Някои вируси също имат мембранен слой, наречен обвивка, който огражда капсида.
Стъпки на вирусната инфекция
Вирусите се възпроизвеждат чрез инфектиране на клетките на гостоприемника, предоставяйки инструкции под формата на ДНК или РНК, а после използвайки ресурсите на гостоприемническата клетка, за да произведе повече вируси.
- Вирусът разпознава и се прикрепя към гостоприемническа клетка чрез рецепторна молекула на клетъчната повърхност.
- Вирусът или неговият генетичен материал навлиза в клетката.
- Вирусният геном бива копиран и гените му биват експресирани, за да произведат вирусни протеини.
- Нови вирусни частици биват събрани от копията на генома и вирусните протеини.
- Завършените вирусни частици излизат от клетката и могат да инфектират други клетки.
Чести грешки и погрешни разбирания
- Не всички бактерии са патогени. Повечето бактерии всъщност са безвредни и дори не бихме оцелели без тях! Бактериите ни помагат да храносмелим храната, да произведем витамини и действат като ферментиращи агенти в приготвянето на определени храни.Някои бактерии също запълват ниши, които иначе биха били отворени за патогенни бактерии. Например използването на антибиотици може да унищожи стомашночревната флора. Това позволява конкурентни патогенни бактерии да запълнят празната ниша, което може да доведе до диария и проблеми със стомашночревния тракт.
- Някои болести са били почти елиминирани чрез използването на ваксини. Но това не означава, че трябва да спрем да се ваксинираме срещу тези болести. Повечето от тези болести все още съществуват в човешката популация и без непрекъснатата употреба на ваксини хората са в риск от прихващане и разпространение на болестта.
- Някои хора може да мислят, че ваксините предоставят постоянен имунитет срещу болестта. За някои болести единична ваксина е достатъчна, но за много болести трябва да се ваксинираш повече от веднъж, за да имаш защита.Например противогрипната ваксина става по-слабо ефективна с времето, поради бързината, с която грипният вирус мутира. Следователно, формулата на противогрипната ваксина се променя всяка година, за да защити срещу специфични вируси, които се прогнозира, че ще бъдат преобладаващи всяка година.
Искаш ли да се присъединиш към разговора?
Все още няма публикации.