If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:12:16

Видео транскрипция

Сега да разгледаме мейозата по-задълбочено. Да започнем със зародишната клетка. Както вече споменахме, зародишната клетка е клетка, която може да произведе или други зародишни клетки, или да премине през мейоза и да произведе гамети. Това тук е зародишна клетка. Ще нарисувам ядрената ѝ обвивка. Ще нарисувам ядрото по-голямо, защото от него се интересуваме най-много – там са хромозомите. Ще нарисувам центрозома, която ще има важна роля по-нататък Ще я нарисувам в синьо. Ще я нарисувам в синьо. Във всяка центрозома има по две центриоли. Искам да изясня терминологията. Във видеото за митозата се концентрирах върху клетките на измислен организъм, който имаше две хромозоми, имаше диплоиден брой хромозоми – две. Имаше една хомоложна двойка. Имаше по една хромозома от всеки родител. В това видео ще се фокусирам не на човека, който има 23 двойки или 46 хромозоми, а на вид, при който диплоидният брой хромозоми е равен на четири. Да кажем, че този вид е получил две хромозоми от бащата. Ще ги нарисувам в оранжево. Сега ще ги нарисувам под формата на хроматин. Ще изобразя хроматина, при който ДНК е деспирализирана. Организмът ни има една дълга хромозома от бащата и една къса от бащата. Също така има хомоложни хромозоми и от майката. Ще има една дълга хромозома от майката и една къса хромозома от майката. Очевидно това е много опростен пример, но се надявам чрез него да предам основаната идея на процеса. И така, организмът има диплоиден брой хромозоми. Ще го напиша. Диплоидният брой хромозоми на този организъм е равен на четири. А това е зародишна клетка. Ще го напиша. Това е зародишна клетка. Тя ще премине през интерфаза. Записвам го. Ще мине през интерфаза, в която ще расте и ще удвои своята ДНК и центрозома. Ще го нарисувам. След като премине през интерфаза – Трябва да използвам мястото на страницата внимателно, защото ще минем през много стъпки. След като премине през интерфаза, ДНК в клетъчното ядро се удвоява. ДНК в тази дълга хромозома от бащата се е удвоила и може да изглежда ето така. Двете копия са свързани чрез центромер – много от тези термини съдържат "центро" – Свързани са чрез центромер, ето тук. Все още се опитвам да рисувам генетичната информация под формата на хроматин Тя е деспирализирана. Не е спирализирана и компактна, за да можем да я видим ясно като хромозоми във формата на Х, използвайки обикновен микроскоп. Засега генетичната информация просто се е удвоила. След репликацията това все още е една хромозома. Има два пъти по-голямо количество генетичен материал, но все още е една хромозома. Тази една хромозома се състои от две сестрински хроматиди. Говорихме много за това във видеото за митозата но няма да е излишно да го повторим, защото може да е малко объркващо. Имаме и по-късата хромозома от бащата, тя също ще се удвои до две сестрински хроматиди, свързани чрез центромер. Това все още са две хромозоми от бащата. Имат два пъти по-голямо количество ДНК, съдържат същата инфомация. Просто удвоена версия на същата информация. Същото нещо ще се случи и с генетичната информация от майката. Имаме тази дълга хромозома от майката, хомоложна на тази тук. Тя ще се реплицира. Сега ще има две сестрински хроматиди. След това имаме късата хромозома от майката, която беше хомоложна на тази хромозома от бащата. Тя също ще се удвои. Ето така. В края на интерфазата генетичната инфомация ще е разгъната и деспирализирана. Няма да е в компактна форма на хромозоми с формата на Х. Нарисувал съм ги малко като Х, защото иначе щеше да е много трудно да се види, че са се удвоили. Центрозомата също се е удвоила по време на интерфазата. Сега сме готови. Готови сме и за митоза, и за мейоза. Но както казах, в това видео ще се концентрираме върху мейозата, така че да започваме. Първите няколко фази от мейозата наричаме мейоза I (първо мейотично делене). Мейоза I започва с профаза I. Да видим какво се случва през профаза I. Профаза I. Ще нарисувам клетката ето тук. По време на профаза I се случват няколко неща. Ядрената обвивка започва да се разпада. Много подобно на профазата при митоза. Ядрената обвивка започва да се разпада. Тези неща започват да мигрират. Започват да се отправят към срещуположните полюси на клетката. А ДНК започва да се спирализира и да придобива компактната си форма. Сега ще нарисувам всичко, което обясних. Мога да започна да рисувам, както трябва. Това е едната хромозома от бащата ето тук. А това е хромозомата от майката. Нарочно ги рисувам да се припокриват, защото нещо интересно ще се случи при мейозата. Това е майчината хромозома. Да видим. Ще нарисувам и центромера в синьо. Това е центромерът. Това е по-късата хромозома от бащата и по-късата хромозома от майката. Ще ги нарисувам в противоположни страни, за да покажа, че не е задължително бащините хромозоми винаги да са отляво. Това е по-късата хромозома от бащата. Невинаги бащините хромозоми са отляво :) Това е по-късата хромозома от майката. Отново ще нарисувам тези части кръстосани. По-късата хромозома от майката. Ще повторя, че всяка от тези двойки е хомоложна двойка хромозоми. Това тук е хомоложна двойка. Сега ДНК е удвоена, затова във всяка от хромозомите на всяка хомоложна двойка имаме две сестрински хроматиди. И така, в тази хомоложна двойка имаме четири хроматиди. Понякога това се нарича тетрада. Нека се запознаем с малко терминология. Това тук се нарича тетрада. Тетрада. Нарисувах тези части кръстосани, защото когато сме в профаза I на мейоза I – Нека го означа. Тoва е профаза I. Kогато сме в профаза I на мейоза I, можем да имаме генетична рекомбинация, хомоложна рекомбинация. Да повторим, че това е хомоложна двойка. Имаме една хромозома, която е дошла от бащата, видът или клетката я е получил от бащинската клетка, а другата хромозома е от майката. Те са хомоложни. Те може да съдържат различни азотни бази, различна ДНК, но кодират едни и същи гени. Това е доста опростено, но еднакви зони във всяка от тези хромозоми може да кодират цвета на очите или характера. В действителност не е толкова просто. Колко висок/а ще пораснеш не зависи само от ДНК. Но това е само пример, за да илюстрирам основната идея. Тези части от хоромозомите са кръстосани на диаграмата, за да мога да покажа рекомбинацията. Нека погледнем по-отблизо. Това е хромозомата от бащата. Тя е в компактна форма. Това е една хромозома, състояща се от две сестрински хроматиди, ето така. Нарисувах и центромера. Не го бъркай с центрозомите. При центромера тези сестрински хроматиди се свързват. Сега ще нарисувам и хомоложната хромозома от майката. Ето я и хомоложната хромозома от майката, ето тук. Хомоложната хромозома от майката. Рекомбинацията може да се осъществи в ето тази точка. След като приключи рекомбинацията, тази страна може да изглежда ето така. Ще я нарисувам. На практика хромозомите се "разчупват" и си разменят тези малки участъци. Това е един начин да разглеждаме рекомбинацията. Сега в тази хромозома ще имаме малка част от майчината хромозома. Тя може да кодира еднакви гени, но сега съдържа майчината генетична информация. А тази хромозома вече има малка част или хомоложна част от бащината хромозома. Ще нарисувам и двата центромера. Това е много интересно. Рекомбинацията не протича през цялото време и много често тя не води до оптимални резултати. Може да доведе до нефункционални организми. Но рекомбинацията се случва много често при мейозата, тя е начин за постигане на по-голямо разнообразие. Говорили сме за половото размножаване и преди. Половото размножаване внася разнообразие в популацията. Очевидно, когато различни сперматозоиди открият различни и разнообразни яйцеклетки имаме по-голямо разнообразие. Но дори при хомоложните двойки можем да имаме обмен на генетична информация между хромозомите. Това е интересно, тъй като споменахме, че всяка от тези хромозоми кодира различни гени. Генът е код за даден протеин или група протеини. Това, което ще кажа, е много опростено. Може би тук е кодът за цвят на очите или код, който помага за кодиране на цвета на очите. Това е информация, взета от бащата. А тук имаме код, който помага за кодиране на цвета на очите, взет от майката. Майката може да е имала светли очи, а бащата да е имал по-скоро по-тъмен цвят очи. Но сега информацията от майката е на тази хромозома, този ген и този, те са еднакви гени, но имат различни алели. Те кодират различни варианти на един и същ ген. Алелът от бащата е ето тук. Понякога хората объркват гени с хромозоми и така нататък. Всяка една хромозома съдържа голям брой различни гени. Това са много дълги молекули ДНК. Тази хромозома съдържа група различни гени. Генът е някаква част от хромозомата ето тук, която кодира определен белтък. Всичко това се случва през профаза I. През профаза I имаме спирализиране на хромозомите, на хомоложните двойки. Можем да имаме и рекомбинация. Интересно е, че рекомбинацията не се случва на произволни места, които могат да разрушат генетичната информация. Рекомбинацията се осъществява на сравнително "чисти" места. Местата, където се случват тези разкъсвания, се наричат – ако говорим за една точка, това е хиазма, ако говорим за повече от една точка – имаме хиазми. Звучи като нещо от филм на ужасите. Хиазма. Хиазма. Фактът, че те се получават на изчистени места от хромозомата отново показва красотата на вселената или поне на биологията, и на това, че с милиарди години еволюция тези процеси са се оптимизирали, за да осигурят повече разнообразие и да протичат гладко и чисто. Ще завърша това видео тук. Знам, че минахме само през профаза I, но тя беше много важна, както и идеята за рекомбинацията на хомоложни хромозоми, за кросинговъра или прекръстосването, което видяхме тук. Оттук нататък ще продължим с останалата част на мейоза I и след това с мейоза II.
Съдържанието по Биология достига до теб с подкрепата на Фондация Амген