Цивилизации от Андите и Чавин

Цивилизацията Карал – известна също като цивилизацията Норде Чико - е сложно общество, което означава, че хората в това общество притежават специализирани, но взаимносвързани роли. Каралската цивилизация е разположена по централното и северното крайбрежие на днешно Перу. Цивилизацията съществува приблизително между 3500-1700 г. пр.н.е. Според някои историци това е най-старата известна цивилизация в Северна и Южна Америка, но други твърдят, че има прекалено малко доказателства за политическите, икономическите и религиозните структури, за да се твърди категорично, че каралското общество е наистина цивилизация. Изследователите на Карал предполагат, че в региона е имало сложна управленческа структура, но остават много въпроси относно спецификата на тази структура и начините, по които тя успява да реализира големи строителни проекти.

Най-впечатляващото постижение на каралското общество е монументалната архитектура, големи могили и кръгли площади. Каралският градски комплекс заема повече от 600 декара. В периода на най-голямо развитие там живеят около 3000 души. Каралският градски план, който съдържа централен площад и храмове, заобиколени от жилища, е използван и от други цивилизации в Андите през следващите 4000 години.

Повечето градове са разположени на една от трите реки в региона. Това осигурява възможности за напояване, нужно за отглеждането на памук в голям мащаб. Сведенията за широкомащабно култивиране на хранителни култури са по-неясни. Археологическите останки предполагат използването на текстилни технологии за изработване на облекло и рибарски мрежи, което е в синхрон със сведенията за отглеждането на памук.

Няма доказателства за създаването или употребата на керамични съдове, което обикновено е свързано със съхранение и приготвяне на храна. Някои учени предполагат, че каралската цивилизация получава голяма част от хранителните си ресурси от морето, а не от земеделски култури и излишъци, които се счита, че имат ключова роля за възхода на други древни цивилизации. Това е една от причините, поради която не всички учени са убедени, че Карал е "истинска цивилизация".

Намерените артефакти включват флейти, направени от птичи кости, и корнети — вид инструмент подобен на флейта, изработен от кости на елен и лама. Тези животни също са използвани като източник на месо от хората от Карал и най-вероятно са ловувани, а не опитомявани.

Един от най-интересните артефакти, намерени в Карал, е парче памучен текстил с възли наречено, кипу - понякога изписвано като "кхипу". Кипу се използва от много общества в Андите, включително от инките – те използват системата чак до XVI век, когато испанците пристигат в Южна Америка. Кипу се състои от поредица от нишки с възли, които се използват за извършване на изчисления и записване на транзакции и друга информация. Заедно с въпросите за производството на храни в Карал, дебатите за това дали кипу представлява официална писмена система също възпрепятстват консенсуса относно статута на Карал като цивилизация.

Чавинската цивилизация се развива в северните части на Андите в Перу между 900 и 250 г. пр.н.е., около 1000 години след края на каралската цивилизация. Тя е разположена в долината на река Мосна, където се сливат реките Мосна и Хуачекса.

Чавинската цивилизация носи името на храма в Чавин де Уантар – един от най-забележителните културни обекти в региона. Както всички други цивилизации, обществото на Чавин се развива и променя с течение на времето. Между 900 и 500 г. пр.н.е. само няколкостотин души живеят близо до мястото на храма. Самият храм е вероятно регионален церемониален център, до който хората пътуват за значими събития. Около 500 г. пр.н.е. броят на хората, живеещи около храма, се увеличава и се извършват обновления и ремонти на храма, за да може да се посещава от повече хора. Опитомяването на ламите се случва по това време. Появяват се и сведения за търговия между различните култури под формата на материали, които не са използвани от Чавин. Това подсказва, че вероятно има увеличение в специализираната икономическа дейност, за да се произвеждат стоки, които могат да бъдат търгувани.

От около 400 г. пр.н.е. до 200 г. пр.н.е населението на Чавин нараства значително и се появяват селища от градски тип. През този период се появява специализирана керамика, което ни показва увеличение на местното производство и вероятно повишаване на селскостопанския излишък, тъй като керамиката често е средство за съхраняване на хранителни излишъци.

Уникалното географско положение на Чавин – близо до две реки и в същото време близо до високи планински долини — позволява на хората от Чавин да отглеждат както царевица, която се развива най-добре в низините на речната долина, така и картофи, които растат най-добре на по-голяма надморска височина в Андите. Заселването в по-големи села в равнинните райони, заобиколени от по-малки сателитни села в планините, може би е начин да се възползват от тези разнообразни селскостопански възможности чрез специализирано производство.

Освен царевица и картофи хората от Чавин отглеждат киноа и изграждат напоителни системи за поливане на тези култури. Те използват опитомени лами като товарни животни за превоз на стоки и като източник на храна. Обичаен метод за запазване на месото от лами е неговото сушене в това, което по-късно хора от Андите наричат "чарки" – от там идва думата jerky (пастърма на английски)!

Дизайнът на храма Чавин де Уантар показва напреднали строителни техники, които са адаптирани към планинските условия на Перу. За да избегнат наводняване и разрушаване на храма по време на дъждовния сезон, хората от Чавин създават дренажна система от канали под структурата на храма.

Чавинското изкуство е първият широко разпространен и разпознаваем артистичен стил в Андите, а самият храм е най-ясният израз на стила Чавин. В стария храм се намира Лансон, парче гранит дълго 4,5 метра, издълбано във формата на най-важното божество на Чавин. Името Лансон идва от испанската дума за копие – когато испанците откриват статуята, я оприличават именно на копие.

Тъй като хората от Чавин не оставят никакви писмени останки, а самата цивилизация вече не съществува при пристигането на испанците, чавинското име на божеството е неизвестно. Лансон се помещава в централната камера на лабиринт от подземни проходи под храма. Лансон вероятно е свещено място, свързващо небето, земята и подземния свят.

В близост до храма е и обелискът Тело, гигантски гранитен релеф. Обелискът представя изображения на растения и животни – включително каймани, птици, житни култури и човешки фигури. Вероятно изобразява мит за създаването на Чавин. Въпреки че целта му не е напълно ясна за археолозите, обелискът изглежда е бил поставен на една ос с Лансона. Така вероятно служи като своеобразен духовен или астрологичен маркер. Това ни показва, че хората от Чавин притежават известни познания по астрономия.

Хората от Чавин са изкусни златари и използват ранни техники за топене на метал и спояване — свързване на две парчета метал с помощта на друг метал като един вид лепило. Чавинското изкуство украсява стените на храма и включва резбарство, скулптури и керамика. Котешката фигура — най-често на ягуар — има важно религиозно значение и се появява в много резби и скулптури. Орлите също често се виждат из цялото изкуство на Чавин. Изкуството е умишлено трудно за тълкуване, тъй като то е предназначено да се разчита само от жреците.

Няма сведения за военни съоръжения в цивилизацията Чавин, нито отбранителни структури в градовете. Местните жители вероятно са контролирани от комбинация от религиозен натиск и условията на околната среда. Андите и Тихият океан действат като естествени прегради за движение, ограничавайки установяването и пътуването до крайбрежната ивица. Виж картата по-горе.

Политическата структура на чавинското общество не е ясна, но изграждането на храма и ограниченият достъп до знания за символите предполагат, че съществува йерархия на базата на духовни или религиозни вярвания.

Строителството и по-късно обновяването на храма изискват мобилизиране на голямо количество работна ръка, така че трябва да е имало някаква управленческа система, за да се направи това. Най-често срещаната теория е, че е управлявала малка, елитна група от шамани — хора, за които се е вярвало, че могат да общуват с духовния свят — и че те са поддържали позициите си във властта чрез тази изключителна способност.