Основно съдържание
Курс: Химия 7-10 клас Общообразователна подготовка > Раздел 4
Урок 12: Допълнителни материали: Материалите в исторически контекстПътят на коприната
Преглед
- Пътят на коприната е обширна търговска мрежа, която свързва Евразия и Северна Африка по суша и по море.
- Пътят на коприната е наречен така заради коприната от Китай, която е високо ценена стока, която търговците пренасят по тези търговски пътища.
- Новите технологии и увеличената политическа стабилност водят до разрастване на търговията. Отварянето на нови търговски пътища спомага пътуващите да обменят много неща: животни, подправки, идеи и болести.
През първи век от новата ера, при управлението на император Тиберий, коприната се превърнала в голям проблем. Луксозната тъкан, внасяна на висока цена от Китай, станала символ на добрия живот и охолството сред римляните. За да си осигурят по-дълготрайни запаси от коприна, търговците я разплитали и изтъкавали по-тънки, ефирни платове. Тази практика имала страничен ефект, тъй като дрехите ставали почти прозрачни.
Сенека младши, писател и съветник на императора, се оплаква от хората, носещи коприна:
“Виждам дрехи от коприна, ако материите, които не скриват тялото, дори достойнството на носещия ги, могат да се нарекат дрехи. ... Злочести групи от слугини се трудят, за да може прелюбодейката да се вижда през тънката ѝ дреха, така че дори съпругът да не познава тялото на съпругата си по-добре от никой случаен непознат или чужденец.”
През 14 г. римският историк Тацит пише, че имперският Сенат е обявил за незаконно мъжете да носят коприна, за да не може "ориенталските [източните] коприни да унижават повече мъжкия пол."
Тази забрана на коприната не се задържала дълго. Търсенето на коприна продължило да е движеща сила за търговията между Римската империя, Китай, Индия и още много места между тях. За да се разбере какви последици има тази търговия с коприна, трябва да разгледаме как китайската коприна стига до Рим.
Нека разберем.
Държавната власт и Пътят на коприната
Една от причините за разширяването на търговията било нарастването на имперската мощ. Към края на втори век преди новата ера император Хан Уди предприел множество нападения срещу номадските народи Хунну. Конниците на Хунну нападали китайски селища по протежение на северната граница от много години. Император Уди търсел нов източник на коне за неговата конница, за да се справи със заплахата от Хунну.
Император Уди изпратил пратеник на име Джан Циен, за да намери съюзници в борбата срещу хунну. Циен се върнал в Китай, нетърпелив да разкаже за чудесата, които е видял във Фергана, град на територията на днешен Узбекистан. Освен ориз, жито и грозде, районът произвеждал и силни "небесни" коне.
Конете от Фергана станали много желана стока в Китай. Китай внесъл толкова много коне, че народът на Даюан, който населявал долината на Фергана, отказал да им продава повече коне. Това довело до тригодишна война, известна като Войната на небесните коне. Към 101 г. пр.н.е. долината на Фергана била завладяна от Хански Китай. Завладяването на Фергана открило път към Запада.
С нов източник на коне, Хански Китай разширил своето военно присъствие в Азия. Това разрастване на владенията на Хан довело до първия Pax Sinica или китайски век. В този период стандартът на живот в Китай се повишил и градовете нараснали по размер. Икономическия разцвет и политическата стабилност довели до повишено търсене на луксозни стоки от далечни места.
Спри и помисли: Защо икономическия разцвет и политическата стабилност благоприятстват развитието на търговията?
По това време Римската империя също се разширявала. Победата в Пуническите войни осигурила на Рим контрол над западното Средиземноморие. През следващите няколко столетия Рим разширил владенията си до цялото Средиземноморско крайбрежие.
В първи век от новата ера е положено началото на Pax Romana—Римският мир. Pax Romana продължава около 200 години и период със сравнително малко войни. Както и в Хански Китай, политическата стабилност разширява търговията. Рим получава достъп до презморските търговски пътища до Индия през Египет и започва редовна търговия.
Въпреки голямото разрастване на Рим и на Хански Китай, разстоянието между тях все още било голямо. Централна Азия е покрита с планини, пустини и обширни степи. Търговците осигурявали важна връзка между Римската и Ханската империя.
Пътуване по Пътя на коприната
Търговците трябвало да намерят начини да пренасят стоките си ефикасно. За пътуване по суша камилата била предпочитаният начин на транспорт. Номадските народи в Централна Азия опитомили камилите още във второто хилядолетие преди новата ера. Например в Хански Китай се използвали камили, пленени от Хунну, които пренасяли военни доставки. Камилите могат да издържат на суровите условия в пустините в Централна Азия и могат да носят над 200 килограма товар. Стадните животни, особено камилите, правели превоза на стоки по суша по Пътя на коприната икономически изгодно.
Търговци и мореплаватели използвали също така и морски пътища за пренос на стоки. Мореплавателите трябвало да познават много добре ветровете и бурите, за да се придвижват успешно в океана. Например в Индийския океан мусонните ветрове духат от североизток през зимата и от югозапад през лятото. Когато югозападните ветрове издували платната в посока изток, търговците можели да пътуват от Червено море между Египет и Арабия към Индия през лятото, а после да се върнат в Червено море през зимата. Подобна информация била споделяна между мореплавателите, които успели да стигнат отвъд Индийския океан.
Спри и помисли: Как климатичните условия влияели на начина на търговия по Пътя (пътищата) на коприната?
Влиянието на обмяната
Един очевиден резултат от търговията по Пътя на коприната е това, че повече стоки са достъпни на повече места. Коприната, благодарение на нейната мекота и привлекателен блясък, станала толкова силно желана, че се превърнала във валута в Централна Азия. Обаче, процесът на отглеждане на копринени буби и създаване на платове от техните пашкули останал тайна на китайците до шести век от новата ера. Фактът, че китайците останали единствените производители на коприна означава, че търговията със стоки продължавала да се движи през Азия. Този процес включвал много хора и места по Пътя на коприната.
Подправки от Източна Индия, стъклени мъниста от Рим, коприна, джинджифил и лакове от Китай, животински кожи от кавказките степи и роби от много места – всичко това пътувало по Пътя на коприната.
Някои от ефектите били културни. По време на управлението на династията Тан в Китай например, скулптури на камили от керваните, които често търгували в Китай, били поставяни в гробовете. Определено тези животни правели впечатление!
Идеи и болести също се предавали по морските пътища и с керваните от камили – и двете имали огромно влияние върху местата, до които пътували. Към края на втори век чумна епидемия поразила Римската империя, като убила 10% от населението. Историците считат, че тази чума първо се е появила в Китай, преди да достигне по търговските пътища до Близкия Изток, където воювали римските войници.
Що се отнася до размяната на идеи, будизмът достига до Китай чрез търговията с Индия. Согдианците от Централна Азия често действали като търговци между Индия и Китай. Согдианците също така превели санскритските сутри на китайски и разпространили будисткото учение, докато търгували. Други учения като зороастризма, манихейството и християнството също пътували по пътищата по суша и по море. Тези религии се развили и променили, за да се адаптират към новите региони, до които са стигнали.
Спри и помисли: Какви други влияния имала търговията, освен преноса на стоки?
Китайска коприна в Рим
Вече имаш представа за икономическите и политическите условия, които позволили китайската коприна да достигне до римските пазари. И Хански Китай, и Римската империя контролирали огромни територии и поддържали относителен мир в тях. Хан си проправили път през Централна Азия. От там търговци-номади пренасяли стоки по-далеч на запад и на юг. Търговията донесла нови вярвания, нови идеи и нови стоки до местата, където преди не са съществували.
Искаш ли да се присъединиш към разговора?
Все още няма публикации.